4 Р Е Ш Е Н И Е № 291 София, 11.07.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 951/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. П., срещу въззивно решение №553 от 01.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №784/2010 г. в частта, с която е потвърдено решение от 31.05.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3522/2008 г. за осъждане на касатора да заплати на Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М. по 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Н. Ц., настъпила при трудова злополука на 19.01.2006 г., както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно отхвърлянето на исковете до размер на 20 000 лв. и са присъдени още по 10 000 лв. за всеки един от ищците. Въззивният съд е приел, че ответникът дължи на ищците по 40 000 лв. Наследодателят на ищците обаче е нарушил трудовата дисциплина като е употребил алкохол в работно време /2.3 промила алкохол/ и не е спазил правилата за безопасни условия на труд като е преминал по специално създадената „пасарелка”, с което е съпричинил вредоносния резултат в размер на 50%. Ответниците по жалбата Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М., всички от [населено място], не са заявили становище по жалбата. С определение №366 от 21.03.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №553 от 01.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №784/2010 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за това кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците е работил по трудов договор при ответника като „технически ръководител” и е починал по време на изпълнение на възложената работа на 19.01.2006 г. Това е станало като към края на работния ден – около 16 ч., с цел скъсяване пътя до канцеларията си е преминал през ролганга на стан 1700 в [фирма], вместо по обезопасения мост със стълби, при което е бил ударен от движеща се сляба. При извършената аутопсия е констатирано наличие на 2.3 промила етилов алкохол в кръвта. Обоснован е изводът, че ответникът като работодател дължи на ищците по 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Правилно въззивният съд е приел, че трудовата злополука с наследодателя на ищците е съпричинена, но в нарушение на закона е приел, че съпричиняването е 50%. Това е така, защото починалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Грубото нарушаване на основните правила за безопасно придвижване на работната площадка и неспазването на забраната за употреба на алкохол през работно време, извършено от ръководител, на който е възложено да отговаря за съблюдаването на тези правила от подчинените му, е груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Тя в конкретния случай съставлява 75 % съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо ответникът отговаря за ј от неимуществените вреди причинени на ищците, поради което следва да бъде осъден да им заплати по 10 000 лв. на всеки един от тях със законната лихва от деня на увреждането. Посочените основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н. Н. Ц., настъпила при трудова злополука на 19.01.2006 г., за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. за всеки един от тях, както и в частта, с която е присъдена държавна такса в размер на 600 лв. Исковете относно разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. трябва да се отхвърлят като неоснователни. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 615 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №553 от 01.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №784/2010 г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н. Н. Ц., настъпила при трудова злополука на 19.01.2006 г., за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. за всеки един от тях, както и в частта, с която е присъдена държавна такса в размер на 600 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М., всички от [населено място], искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумите над 10 000 лв. до 20 000 лв. за всеки един от тях – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н. Н. Ц., настъпила при трудова злополука на 19.01.2006 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение №553 от 01.04.2011 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №784/2010 г. в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Е. С. Ц., Р. Н. Ц. и И. Н. М., всички от [населено място], да заплатят на [фирма], [населено място], 615 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.