Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 30.06.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 6238/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на Г. С. Д., чрез адв. М. С. от АК София, за отмяна на влязло в сила решение от 08.12.2008 г. по гр.д № 10319/2000 г. (грешно посочена 1991 година) на СРС и решение от 30.06.2011 г. по в.гр.д. № 4704/2010 г. на СГС. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства, които биха променили резултата по делото – решение № 1638/30.07.2014 г. на Апелативен съд по гр.д. № 1554/2014 г. Според молителя, от събраните доказателства по това дело се установявало, че договорът, предмет на иска с правно осн. чл. 135 ЗЗД, разгледан с решението, чиято отмяна се желае, е нищожен. Искът по чл. 135 ЗЗД е отхвърлен с влязлото в сила решение, но според молителя (ищец), резултатът щял да се промени, след като договорът, който е поискал да бъде обявен за недействителен спрямо него, е изцяло нищожен поради липса на предмет. Поискал е присъждане на съдебноделоводни разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение в редовните инстанции по материалноправния спор. Насрещните страни по молбата за отмяна Г. С. Д. и Д. В. Ц., чрез адв. М. И. Я., са отговорили, че молбата за отмяна е неоснователна, защото дори тя да бъде уважена, на посоченото ново основание няма как да бъде постановен резултат, който да ползва молителя. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна. С влязло в сила решение от 30.06.2011 г. по в.гр.д. № 4704/2010 г. на СГС, като е потвърдено решение от 08.12.2008 г. по гр.д № 10319/2000 на СРС, е отхвърлен иска на Г. С. Д. срещу Г. С. Д. и Д. В. Ц. по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителност спрямо ищеца до Ѕ ид.ч. на договор от 22.12.2997 г. по нот. акт № 183/1997 г., с който Г. С. Д. дарява дъщеря си Д. В. Ц. с подробно описан недвижим имот в [населено място], [улица]. Относно въведените във въззивното производство доводи на ищеца, че договорът е нищожен поради липса на предмет, е посочено, че е недопустимо да се изследват, тъй като представляват ново, различно основание за недействителност на договора, различен от предмета на иска, определен от ищеца – въззивник. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Това значи, че ако решаващият съд би ползвал представените с молбата за отмяна писмени документи или посочени нови обстоятелства, би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новите обстоятелства по см. на чл. 303, а. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на присъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуалната небрежност на страната. Разглежданият случай не е такъв. Г. С. Д. основава молба за отмяна с решение № 1638/30.07.2014 г. на Апелативен съд София, по гр.д. № 1554/2014 г., с което, по негови искове срещу Г. С. Д. и Д. В. Ц., съдът е прогласил нищожност на съдебна спогодба, сключена по гр.д. № 1229/1989 г. на СРС, на договор за прехвърляне на недвижим имот за издръжка и гледане по нот. акт № 6/1990 г. и последвалия договор за дарение по нот.акт № 183/1997 г., до Ѕ ид.ч., на осн. чл. 26, ал. 2, прел. 1 ЗЗД – липса на предмет. Нищожността по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е абсолютна и важи спрямо всички. За уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо договорът, с който са накърнени интересите на кредитора – ищец, да е действителен. При уважаване на иска, договорът е важим в отношенията между страните по него, с всички произтичащи от това последици, но е непротивопоставим за кредитора, който може да насочи срещу имуществото, с което длъжникът се е разпоредил в полза на трето лице, принудително изпълнение за събиране на вземането си. Ако договорът, предмет на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е нищожен, то искът е допустим, но неоснователен – нищожната сделка не съществува за правни мир и тя няма как да накърни интересите на кредитора. Следователно обстоятелството, на което се позовава молителя – прехвърляне на несамостоятелен обект, водещо до нищожност на договора поради липса на предмет, не може да повлияе на резултата, постановен с решението, чиято молба е поискал. От друга страна, порокът, установен с влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд е поради обстоятелства, които не са нови, нито новоузнати за молителя Г. Д., което само по себе също е основание за отхвърляне на искането по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Няма основание и за приложение на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и, като такава, следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Г. С. Д., чрез адв. М. С. от АК София, за отмяна на влязло в сила решение от 08.12.2008 г. по гр.д № 10319/2000 г. (грешно посочена 1991 година) на СРС и решение от 30.06.2011 г. по в.гр.д. № 4704/2010 г. на СГС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: