Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  280   гр. София,  14 юни   2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                      2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора …... Бумбалова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 188 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П. Д., чрез защитника, и жалба на частните обвинители и граждански ищци против въззивно решение № 53 от 16.02.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 43/09 г. В жалбата на подсъдимия са развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Посочено е, че съдът не е дооценил напредналата възраст на подсъдимия, тежкото му здравословно състояние, процесуалното поведение, признанието на вината, проявите на разкаяние и самокритичност, както и фактическите увреждания (средни телесни повреди), които са получили пострадалите. При тези обстоятелства определеното наказание не може да отговори на целите по чл. 36 НК. Претендира, че размерът на обезщетенията е несправедливо завишен. Направено е искане за намаляване на лишаването от свобода на три години и отлагане на изпълнението по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В касационна жалба на частните обвинители (В. М. Д. и Н. Х. Д.) се опровергават констатациите за влошено здравословно състояние на подсъдимия. Изтъкнато е също, че всеки от тях е останал с трайни увреждания на здравето, след като са претърпели значителни по обем болки и страдания от престъпното деяние. Поради това искат да се отмени решението в частта, в която наказанието е намалено на четири години лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът (адв. Семков) поддържа касационната жалба и моли да се намали наложеното наказание, както и да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Частните обвинители настояват да се уважи касационната им жалба, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни, тъй като липсва явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 25 от 26.11.2009 г. на Врачанския окръжен съд по н. о. х. д. № 384/09 г. подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен в това, на 29.10.2008 г. в гр. М. да е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – В. М. Д. и Н. Х. Д.а, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58 б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, на 29.10.2008 г. в гр. М. да е държал саморъчно направено огнестрелно оръжие и 5 бр. ловни патрони без да е имал надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода. В полза на държавата са отнети оръжието и боеприпасите. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най- тежкото наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на всеки от гражданските ищци обезщетение по десет хиляди лева, ведно със законната лихва за причинени неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия са оставени разноските по делото. С въззивно решение № 53 от 16.02.2010 г. по в. н. о. х. д. № 43/09 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието на подсъдимия Д. П. Д. за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и общо определеното наказание по чл. 23, ал. 1 НК на четири години лишаване от свобода. Постановил е наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При индивидуализация на наказанието въззивният съд е отчел недобрите характеристични данни по местоживеене на подсъдимия и употребата на алкохол, предходното прострелване на съпругата и безпричинната агресия към пострадалите. Въз основа на тези обстоятелства е преценил, че независимо от чистото съдебно минало подсъдимият е личност с немалка степен на обществена опасност. Наред с това Софийският апелативен съд адекватно е оценил силата и значението на изтъкнатите от защитника смекчаващи отговорността обстоятелства– напредналата възраст и влошеното здравословно състояние, отчитайки ги като фактор със сериозно влияние при избора на справедливо наказание. Не са били пренебрегнати изразеното съжаление и добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия. Съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства са довели въззивния съд до допълнително намаляване на наложеното от първоинстанционния съд наказание за престъплението по чл. 116 НК. В размер на четири години лишаване от свобода санкцията е съответна на тежестта на конкретното деяние и данните за личността на подсъдимия, като в пълна степен отговаря и на необходимостта да се постигнат всички цели, посочени в чл. 36 от НК. При това положение искането както за увеличаване, така и за намаляване на наказанието е неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 1 НК законосъобразно е намален размерът на общото наказание, определено по съвкупност, респективно са изменени типът затворническо заведение и първоначалният режим за изтърпяване на лишаването от свобода. Разумно присъдените обезщетения за виновно причинените неимуществени вреди от подсъдимия държат сметка за всички релевантни обстоятелства и в пълна степен отговарят на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В обхвата на касационната проверка, развитите доводи в подкрепа на жалбите са неоснователни. Решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 53 от 16.02.2010 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 43/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: