Р Е Ш Е Н И Е № 388 гр. София, 15 октомври 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1084 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. П. П. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 310 от 26.05.14 г, по ВНОХД № 123/14, с което е потвърдена присъда на Пловдивски окръжен съд № 12 от 12.02.2014 г, по НОХД № 2/14. С присъдата подсъдимият е признат за виновен в това, че на 8.10.2013 г в [населено място], умишлено е умъртвил майка си И. Р. Н., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 58 а, ал. 2 вр. ал. 3 вр. чл. 54 НК, е осъден на двадесет и четири години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане, считано от 8.10.2013 г до влизане на присъдата в сила. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание не е съобразено със смекчаващите обстоятелства, а именно: че жалбоподателят е живял заедно с майка си и е полагал грижи за нея, че инцидентът не е бил предварително замислен, а се е случил след пореден скандал, отключил гняв, натрупан в продължение на много години, че майка и син са имали сложни взаимоотношения, че подсъдимият е имал трудно детство / израснал е без грижите на баща си /, че жалбоподателят е изразил съжаление за случилото се и искрено се е разкаял. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде смекчено наказателноправното положение на подсъдимия. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да бъде намалено наказанието. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Отговорността на жалбоподателя е реализирана при превес на отегчаващите обстоятелства, централно място сред които заема изключително високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща освен от наличието на три квалифициращи обстоятелства в рамките на квалификацията по чл. 116, ал. 1 НК, още и от това, че посегателството е осъществено по отношение на възрастна и болна жена, която се е намирала в състояние, близко до безпомощното такова по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 5 НК. Установено е, че подсъдимият системно е проявявал агресия към пострадалата / в тази насока са гласните доказателства и данните от заключението на СМЕ /. За жалбоподателя са събрани отрицателни характеристични данни. Той е с обременено съдебно минало. Страда от алкохолна зависимост, а в пияно състояние проява агресивност към околните. При наличния превес на отегчаващите обстоятелства правилно съдилищата са приели, че адекватно се явява наказанието „доживотен затвор”, заменено, при условията на чл. 58 а НК, с „лишаване от свобода”, за срок от 15 до 30 години. Определеното наказание 24 години „лишаване от свобода” е съобразено с особеностите на конкретния случай и с целите по чл. 36 НК. Изтъкнатите от защитата обстоятелства не биха могли да доведат до смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия, поради следните съображения: Жалбоподателят е съжителствал с майка си, но не е полагал дължимите грижи за нея. Той е на 37 години, което означава, че детските му години отдавна са отминали и той е зрял индивид, с формиран светоглед. Що се отнася до довода, че у него е натрупан гняв с години, това не е смекчаващо обстоятелство, тъй като, ако деецът действително е имал сложни отношения с майка си, е могъл да се отдели от нея и да заживее в друго жилище. Обстоятелството, че деянието не е планирано предварително, също не смекчава наказателната отговорност, а е от значение за липсата на квалифициращото обстоятелство „предумишлено”. Относно изразеното съжаление / по делото няма данни за проявено разкаяние /, то е взето предвид при определяне на срока на наказанието „лишаване от свобода”, което се различава от максимума с шест години. Ето защо, настоящата инстанция намери, че наложеното наказание е справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице условия за неговото смекчаване, а искането в тази насока не следва да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъдат оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 310 от 26.05.2014 г, по ВНОХД № 123/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: