Р Е Ш Е Н И Е   № 449 гр.София, 18. 06.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети май   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КОСТАДИНКА АРСОВА                                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                                                                                              със секретар   Виолета Петрова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА гражданско  дело под № 1010/2009 година   Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 10.04.2009 год. с № 59 по в.гр.дело № 72/2009 год., с което е отменено решение № 556/19.01.2009 год. по гр.дело № 702/2007 год. по описа на районен съд гр. С. в частта, с която е признато за установено по отношение на О. с. по земеделие и гори гр. С., че наследниците на М. С. Т. , починал на 25.08.1938 год., бивш жител на гр. С., имат право да им бъде възстановена гора н м.”Х”-2 дка и гора н м.”О”-7.7 дка, като незаконосъобразно и необосновано и вместо това е постановено друго за отхвърляне предявения от В. Л. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., бул.”България” № 3 х-л”С” ет.1, офис 114 адв. С против О. с. по земеделие гр. С., Р. д. по г. Смолян и Д. горско стопанство С. иск по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ, с който иска да бъде признато за установено по отношение Р. д. по г. Смолян, Д. горско стопанство гр. С. и О. с. по земеделие С. , че наследниците на М. С. Т. , починал на 25.08.1938 год., бивш жител на гр. С., имат право да им бъде възстановена гора/пасбище/ в м.”Х”-2 дка и гора н м.”О”-7.7 дка, като неоснователен и недоказан. Недоволен от въззивното решение е касаторът В. Л. Б., представляван от адвокат С от АК С. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК-материално правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата – районен и окръжен съд С. Ответниците по касация О. с. по земеделие и гори, Регионално управление на г. и Д. л. , всички със седалище гр. С. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното оплакване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че наследодателят на ищеца през 1929-1935 год. е декларирал процесната гора, а след смъртта на М. С. Т. през 1938 год. е извършена доброволна делба през 1947 год., но процесните имоти не са били предмет на делбата, нито са декларирани през 1949 год. по силата на Окръжно № 649/1949 год. относно задължителното пререгистриране на непокритите земеделски земи, за което липсват доказателства по делото. С определение № 1* от 25.09.2009 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед приложена противоречива практика по приложението на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ на Смолянския окръжен съд и Смолянския районен съд. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се приеме, че предявената по реда на чл.11, ал.2 и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна, по делото следва да се установи, че лицето, в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имотите към момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Правилно при посочените факти, въззивният съд е стигнал до извода, че не е установено наследодателят да е притежавал правото на собственост към 1949 год., при което доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и е преценено доказателственото им значение с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ и при отсъствието на предпоставките за възстановяване по реда на чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ законосъобразно искът е отхвърлен. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е спазен материалния закон. Решение № 455 от 18.01.2008 год. по гр.дело № 639/2007 год. на Смолянския окръжен съд касае различна фактическа обстановка – представени са декларации в изпълнение на чл.64 ЗТПС и чл.6 ЗИД на ЗОС, ГСО. Същото е прието и в решение № 630 от 23.11.2007 год. по гр.дело № 763/2007 год. и решение № 526 от 08.10.2007 год. по гр.дело № 274/2007 год., двете на Смолянския районен съд. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 59, постановено на 10.04.2009 год. по в.гр.дело № 72/2009 год. по описа на Смолянския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: