Р Е Ш Е Н И Е № 567 С о ф и я, 13 декември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 02 д е к е м в р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2802/2011 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане от името на осъдения С. И. П. от София на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 899 от 12.08.2011 г., постановено по ВНОХД № 5059/2010 г. от Софийски градски съд, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането, с уговорка относно квалификацията на деянието по т.4 на ал.1 на чл.195 от НК, без да се предлага адекватно разрешение на проблема. Осъденият С. П., лично и чрез процесуалния си представител адв.Ю.С. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 04.06.2010 г., постановена по НОХД № 12192/2008 г. на Софийски районен съд отговорността на подсъдимия С. И. П. от София е ангажирана за извършено, в съучастие с неустановено по делото лице, чрез използване на неустановено МПС, на 25.09.2007 г. в София отнемане на чужди движими вещи – пари в размер на 804 лв от владението на Ц. Костова И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, като в негова тежест са присъдени и направените 202,32 лв разноски по водене на делото. Прокурорът от СРП е счел така наложеното на осъдения П. за явно несправедливо и на това основание е протестирал присъдата с искане за изменяването й и завишаване на размера на наказанието към максимума на предвиденото за престъплението. Присъдата е била обжалвана и от защитника на осъдения адв.Ив.Й. от САК с доводи за необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явната несправедливост на наложеното му наказание заради отказа на съда да приложи института на “условното” осъждане с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния му присъда, алтернативно за изменяването й и прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. С въззивното решение Софийският градски съд е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на наложеното на осъдения П. наказание от 1 година на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което обаче е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизането й в законна сила, като е потвърдил същата в останалата част. Решението не подлежи на касационна проверка и е влязло в законна сила на 12.08.2011 г. В искането от името на осъдения П. от 14.10.2011 г. се навеждат наново като основания за възобновяване на наказателното дело допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна и на въззивния съд относно доказателствената оценка и направените фактически изводи за авторството на деянието в негово лице, довело до неправилното приложение на материалния закон и до несправедливото му осъждане, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Групирани, оплакванията в искането основно са насочени срещу възприетото от съда участие на осъдения П. като осъществяващо състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което не били изложени убедителни съображения. Счита се осъждането му въз основа на предположение, доколкото останали неизяснени редица обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната истина, касаещи както авторството, предмета на посегателство и размера му, значението на неустановения лек автомобил „Пежо” за квалификацията на деянието като по-тежко наказуемо престъпление. По подобен начин тези възражения са били поднесени и пред въззивния съд и той им е дал задълбочен и законосъобразен отговор. Градският съд се е отнесъл с необходимото внимание към показанията на св.Цв.И., като единствен пряк очевидец, разпознала категорично автора на деянието в лицето на осъдения П.. Показанията на последната, подкрепени от тези на св.В. и св.Я., с основание са получили доверието му. Проверката им за достоверност е включила и заключенията на две вещи лица, изследвали записите от охранителните камери, които макар да не са дали възможност за категоричен отговор по поставените задачи, са допринесли те да бъдат утвърдени, че именно осъденият П. е посетил търговския обект и след кражбата на парите от оборота е побягнал от него, следван от св.И., към лек автомобил с вдигната задна врата, син на цвят, с който е успял да избегне залавянето му. Защитата му неубедително навежда оплакване за неизясненост на фактите около съучастието на друго лице/лица като негов помагач и/или подбудител и за използваното МПС, при всичките им уважени доказателствени искания, но с очаквано отричане за съпричастие от страна на св.М. и св.Жарказ при осъществяване на инкриминираното деяние, което обаче не се е оказало достатъчно да се обори обвинителната теза на прокурора. Предметът на посегателството е уточнен с приложените по делото писмени доказателства. Установено е бягството на П. от обекта и преследването му от св.И. до качването му в чакащия го лек автомобил с отворена задна врата, която не е била затворена при потеглянето му очевидно с цел да не се забележи регистрационния номер. ВКС констатира, че процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствата е надлежна, като обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло посредством допустими доказателствени източници. Няма игнорирани или превратно оценени доказателства и фактите по делото са извлечени правилно от доказателствената съвкупност. Нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл.348, ал.3, вр.ал.1, т.2 от НПК не са допуснати и не е налице основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 от НПК във връзка с такива нарушения. Правилно установените факти от кръга на чл.102 от НПК са получили адекватна правна оценка и тя е съответна на закона и на утвърдената съдебна практика за кражбата по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като са изложени съображения за наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания по делото престъпен състав. Установено е по безспорен начин, че до качването в неустановения лек автомобил осъденият П. е бил преследван от св.И. и с него е успял да й се изплъзне, а изчакването му с него от неустановено по делото лице, в близост до търговския обект, с отворена задна врата потвърждава изводът на съда за използването на МПС за оттегляне на дееца от местопрестъплението и за задържане на владението върху отнетата сума, даващо основание за квалифициране на деянието като по-тежко наказуемо престъпление. Поради това ВКС приема, че не е налице и неправилно приложение на материалния закон и основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1 т.5, вр.348, ал.1, т.1 от НК и няма как да бъде уважено искането на осъдения да бъде оправдан по предявеното му обвинение. ВКС намира за неоснователно и оплакването за явна несправедливост на наложеното на П. наказание. Съдът е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, като е съобразил високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, формираща се от дързостта му при очертания начин на извършване на престъплението, очевидно с помощта на друго лице, което обстоятелство не е съобразено при квалификацията му и е в полза на осъдения. С основание съдът не е възприел виждането на първоинстанционния съд за налагане на наказание на законовия минимум на предвиденото за това престъпление наказание, отчитайки необходимостта от по-сериозно въздействие върху осъдения, който, макар и реабилитиран за предишното му осъждане за такова престъпление, продължава да посяга на чужда собственост, а и с оглед постигане целите и на генералната превенция. Оплакването за явна несправедливост на наказанието визира добрите му характеристични данни, без да държи сметка за липсата на данни за такива по делото. Като е завишил размера на наказанието, съдът се е съгласил с искането на защитата му да не го търпи, определяйки по-продължителен период за доказване чрез примерно поведение, че „условното” му осъждане е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК. Не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за смекчаване на отговорността му и искането и в тази насока следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. П. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 899 от 12.08.2011 г., постановено по ВНОХД № 5059/2010 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :