О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 212 София, 17.05.2022 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1446/2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. С. от [населено място] срещу определение № 11776 от 03.08.2020 г. по в. гр. д. № 4554/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от същия молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1123 от 04.06.202020 г. по в. гр. д. № 4554/2019 г. на Софийски апелативен съд, изразяваща се в разминаване между мотивите и диспозитива на решението в частта за разноските (имаща характер на определение), относно дължимите му за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, както и в частта, с която е оставено без уважение искането на ищеца да му бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 3 798.82 лв., а на ответника – да бъдат намалени присъдените разноски за двете инстанции до размер на сумата 4 090.82 лв.
Ответникът по частната жалба – Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място] – счита същата за неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.10.2020 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е преценил, че не е налице очевидна фактическа грешка по отношение размера на дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като при обжалваем интерес от 55 667лв. минималния размер на адвокатско възнаграждение, който се следва на въззиваемия е 2 200лв., като съобразно изхода на делото му се дължи сумата 202.40 лв.
Като частично основателно е счетено искането по чл. 248 от ГПК. Съобразявайки общия размер на исковете, уважената, съответно отхвърлената част от тях, въззивният съд е достигнал до извода, че
за производството пред СГС ищецът има право на разноски в размер на 2 742.39 лв. С оглед обаче принципа за недопустимост да бъде влошавано положението на обжалващата страна, присъдените в по-голям размер разноски не следва да бъдат коригирани. По отношение разноските на ответника за двете инстанции решаващият състав е преценил, че същите възлизат на сумата 4 868.61 лв., а не на присъдената му сума 5 337.59 лв.
Настоящият състав намира, че атакуваното въззивно определение е неправилно единствено в частта за разноските, дължими на ищеца за въззивното производство. При обжалваем интерес 55 667 лв. и отхвърлена въззивна жалба на застрахователя за сумата 8 372.77 лв., разноските на ищеца (ответник във въззивното производство), определени на база минимално адвокатско възнаграждение 2 200 лв., възлизат на 330.89 лв., а не на присъдената сума 202.40 лв. Поради това, на същия следва да се присъди допълнително сумата 128.40 лв. С оглед предмета на спора пред въззивния съд и начина, по който се е развило производството, настоящият състав намира за правилен извода, че делото не е с фактическа и правна сложност и поради това заплатеното от ищеца възнаграждение 8 000 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до сумата 2 200 лв.
В останалата част обжалваният акт е правилен.
На първо място, не е налице очевидна фактическа грешка между мотивите и диспозитива на въззивното решение по отношение дължимото адвокатско възнаграждение на ищеца за въззивното производство. Сумата 2 200 лв. представлява адвокатското възнаграждение, което е определено с оглед обжалваемия интерес. Размерът от същото, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, зависи обаче от изхода на делото, т. е. за отхвърлената част от въззивните жалби на другата страна. Както беше посочено, това е сумата 330.89 лв.
На второ място, липсва основание за присъждане на по-голяма сума за разноски на ищеца за първата инстанция. При общ размер на предявените искове 80 693.57 лв. и уважен размер на същите 29 800.08 лв., дължима за първоинстанционното производство от направените от ищеца 7 419.75 лв. разноски е сумата 2 740.11 лв., а не претендираната от него сума 3 798.82 лв.
На трето място, неоснователно е твърдението, че присъдените на ответника разноски за двете инстанции 4 868.61 лв. са в завишен размер. При общ размер на предявените искове 80 693.57 лв. и отхвърлен размер на същите 50 885.49 лв., дължима за първоинстанционното производство от направените от ответника 3 540 лв. разноски е сумата 2 232.33 лв. При обжалваем интерес 55 667 лв. и уважена въззивна жалба на застрахователя за сумата 47 294.23 лв., разноските на ответника (въззивник) за въззивното производство възлизат на 3 728.86 лв. Или, общо за двете инстанции дължимата сума на ответника за разноски е 5 961.19 лв. , т. е. дори по-голяма от присъдената му от въззивния съд.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 11776 от 03.08.2020 г. по в. гр. д. № 4554/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от А. И. С. от [населено място] молба за изменение на постановеното по делото решение срещу решение № 1123 от 04.06.202020 г. досежно дължимите му за въззивното производство разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1123 от 04.06.202020 г. по в. гр. д. № 4554/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като
ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на А. И. С. от [населено място], кв. Сторгозия, [жилищен адрес] разноски за въззивното производство в размер допълнително на сумата 128.40 лв. (сто двадесет и осем лева и четиридесет).
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11776 от 03.08.2020 г. по в. гр. д. № 4554/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |