3 Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 03.04.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 6707 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. С решение № 16 от 16.01.2014 година по гр.д. № 77/2013 година на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение № 264 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 130/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд, е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от Д. К. Д. против Л. М. С., двамата от [населено място], за признаване на установено, че ответникът не е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 41112.10.75 по кадастралната карта на [населено място]. Въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК С молба вх. № 18086 от 11.09.2014 година, подадена от Д. К. Д. от [населено място] се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т. 3, т.4 и т. 5 ГПК. Поддържа се, че основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК е налице поради постановяване на решението в противоречие с решение от 06.01.1998 г. по адм. д. № 182/1997 г. на Кюстендилски окръжен съд, както и на решение от 15.06.1995 г. по адм.д. № 366/1994 г. на Кюстендилски окръжен съд; че решението е постановено в противоречие и с решение от 23.11.1994 г. по адм.д. № 656/1994 г. на Кюстендилски районен съд, с което върху спорния имот е възстановено правото на собственост на праводателката на ищеца Ц. Д., както и че в хода на инстанционното производство праводателката на ищеца е била заличена като страна по делото, с което тя и наследниците и са били лишени от възможност да участват в делото. Ответникът по молбата за отмяна Л. М. С. счита, че същата е недопустима, а по същество неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна за процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна предвид следните съображения: Съгласно чл. 303, ал.1, т.3 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато то е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Атакуваното решение на Кюстендилски окръжен съд не е основано на отменено впоследствие постановление на съд или друго държавно учреждение. За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен съдът е приел, че ответникът е собственик на процесния имот, който му е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 11 от 1982г., като правото на ползване се е трансформирало в право на собственост по реда на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Сочените от молителя решение от 06.01.1998 г. по адм. д. № 182/1997 г. и решение от 15.06.1995 г. по адм.д. № 366/1994 г. на Кюстендилски окръжен съд, с които е отменен отказа на кмета на [община] да се разреши на ответника изкупуването на ползваната от него земеделска земя не са отменени (решение от 06.01.1998 г. по адм. д. № 182/1997 г. е оставено в сила с решение № 1387 от 24.03.1999 г. по адм.д. № 5486/1998 г. на Върховен административен съд); атакуваното съдебно решение не е основано на тези съдебни актове, нито с тях може да бъде опровергано придобивното основание на ответника. Не е налице и основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, съгласно който текст заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, т.е. когато между същите страни са постановени две противоречиви решения, които установяват действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Решение № 16 от 16.01.2014 година по гр.д. № 77/2013 година на Кюстендилски районен съд е с предмет правото на собственост на Л. М. С. върху 450 кв.м. от поземлен имот в м. „Могилата”, землище К. и формира сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото - Л. М. С. и Д. К. Д.. Решение от 23.11.1994 г. по адм.д. № 656/1994 г. на Кюстендилски районен съд за възстановяване правото на собственост по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ на праводателката на ищеца Ц. Д. формира сила на пресъдено нещо между нея и Поземлена комисия [населено място], т.е. между двете решения липсва пълен субективен и обективен идентитет, тъй като не са между същите страни, за същото искане, нито са постановени на същото основание. Неоснователно е и искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК поради заличаване на праводателката на молителя Ц. Д. като страна по делото. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят не твърди нито едно от сочените съдопроизводствени нарушения, които да са го лишили от право на участие в делото, а правата на трето лице той не може да брани от свое име - чл. 26, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК, на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените в хода на производството съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.01.2015 г. с адвокат С. М. от Адвокатска колегия [населено място]. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. 18086 от 11.09.2014 г., подадена от Д. К. Д. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 3, т.4 и т.5 ГПК на решение № 16 от 16.01.2014 година по гр.д. № 77/2013 година на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение № 264 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 130/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд. ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. М. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 300 (триста) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: