Р Е Ш Е Н И Е № 60143 гр. София, 28 септември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦОНЕН СЪД – ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Ил. Петкова и прокурора от ВКП Явор Гебов, след като разгледа докладваното от съдия Грозева кд № 512/21 г., взe предвид следното : Производството е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. А. Т. - защитник на подсъдимата З. Р. И. срещу присъда от 16.02.2021 г. по внохд № 636/20 г. на Окръжен съд-Пазарджик. В жалбата и допълнението към нея са релевирани касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд извършил едностранчив анализ на доказателствата, тъй като е кредитирал само показанията на св. Н. С., без да обсъди останалите доказателствени материали, които установявали безспорно липсата на виновно поведение. Прави се възражение срещу установената фактическа обстановка, която според защитата не кореспондира с доказателствата по делото. Настоява се за отмяна на присъдата в осъдителната й част и за постановяване на оправдателна присъда. В съдебно заседание пред ВКС защитникът и подсъдимата И. не се явяват. Повереникът на частите обвинители адв. У. пледира за оставяне в сила на присъдата, тъй като въззивният съдебен акт е издържан от материална и процесуална страна и не са налице основания за отмяната му. Представителят на ВКП дава становище, че в жалбата не са изложени конкретни доводи в подкрепа на заявените касационни основания, като в преобладаващата си част, те са такива сочещи на необоснованост, което не е позволява намеса на касационната инстанция. ВКС след като изслуша доводите на страните, обсъди приложените по делото материали, рамките на предвидените по чл. 347 от НПК предели на касационна проверка, намери следното : С присъда № 88 от 9.11.2020 г., постановена по нохд № 1496/20 г. Районен съд- Пазарджик е признал подс. З. Р. И. за виновна в това, че в [населено място] след като е осъдена със съдебно решение по въззивно дело № 330/14 г. на ОС - Пазарджик влязло в сила на 7.07.2014 г., изменяно с решения № 53/24.01.2017 г. по гр. дело № 3551/16 г. на РС- Пазарджик и с решение от 27.07.2017 г. на ОС – Пазарджик по въззивно гр. дело № 478/17 г., влязло в сила на същата дата да издържа свои низходящи Ф. и Н. С., в размер на по 160 лв. и 200 лв. месечни вноски за всяка от тях, чрез техния законен представител К. С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски дължими за периода от месец февруари 2019 г. до месец август 2020 г. включително, а именно 19 месечни вноски от по 3 600 лв. общо 6 840 лв., като деянието е извършено в условията на повторност, поради което и на основание чл. 183, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 1 от НК я е осъдил на седем месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим и на „обществено порицание“, което да се изпълни чрез разлепване на присъдата за срок от един месец на сградата на Кметство в [населено място], като я е признал за невиновна и оправдал по повдигнатото обвинение за същия период за 19 месечни вноски по 200 лв. по отношение на Х. К. С.. По жалба на подс. И. в ОС- Пазарджик е образувано внохд №636/20 г. С присъда № 260006 от 16.02.2021 г. ОС –Пазарджик отменил присъда №88 от 9.11.2020 г. в частта, в която подс. И. е призната за виновна за периода от месец март 2019 до декември 2019 г. за това, че не изпълнила задължението си да издържа низходящите Н. и Ф. С. за 10 месечни вноски в общ размер 3 600 лв. и я оправдал по това обвинение. Изменил присъдата, в частта в която на подс. И. е определено наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца при строг режим и обществено порицание, като вместо това я е осъдил на пробация със следните пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и 2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година. Потвърдил присъдата в останалата й част. Касационната жалба на подс. З. И. и адв. Т. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като съображенията за това са следните : Постановеният от въззивния съд съдебен акт по съществото си не представлява нова присъда по смисъла на чл. 336, ал. 1 , т.3 от НПК и поради това не попада в обхвата на касационната проверка, съгласно чл. 346, т. 2 от НПК. Заложената в закона идея за допускане на касационен контрол върху посочения вид съдебен акт „въззивна присъда“ е обусловена от неговото естество, а не от неговата заглавна част. Въззивният съд постановява нова присъда, когато за първи път по различен начин решава основните въпроси на процеса-тези за вината и отговорността, а именно има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, съставлява ли престъпление и по кой текст от НК и каква отговорност следва да понесе подсъдимия за него. В чл. 336, ал.1 от НПК са посочени изчерпателно хипотезите, при които въззивният съд има правомощия да постанови нова присъда, с която да осъди оправдан подсъдим, да оправдае осъден, или да приложи закон за по- тежко наказуемо престъпление /ако е имало обвинение за това пред първата инстанция / при спазване на чл. 336, ал. 2 от НПК. В конкретния случай, въззивният съд не се е намирал в нито една от посочените хипотези, изискващи постановяването на присъда, тъй като той не се е произнесъл по нов начин по въпросите за вината и отговорността, а на практика е оправдал частично подсъдимата И. за предмета на престъпление за периода от месец март 2019 г. до месец декември 2019 г., за общо десет месечни вноски в размер на 3 600 лв. по отношение на низходящите Ф. и Н., както и е изменил присъдата по отношение на наказанието лишаване от свобода, като е определи пробация с двете задължителни пробационни мерки и е потвърдил присъдата в останалата й част. При това положение не би могло да се приема, че постановения от въззивния съд съдебен акт е нова присъда по смисъла на чл. 336, ал.1 т. 3 от НПК и независимо, че е озаглавен „присъда“, той по своето съдържание представлява решение. За преценката на вида на съдебния акт значение имат въпросите, които се решават с него, като в настоящия те не решават за първи път въпросите за вината и отговорността на подс. И.. Ето защо настоящият съдебен състав намери, че постановената въззивна присъда остава извън кръга на съдебните актове подлежащи на касационен контрол по см. на чл. 346 от НПК и поради това жалбата на подс. И. срещу нея следва да бъде оставена без разглеждане, като образуваното по нея касационното производство следва да бъде прекратено. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд - трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подс. З. Р. И., депозирана чрез защитника й адв. А. Т. срещу присъда на Окръжен съд- Пазарджик от 16.02.2021 г. постановена по внохд № 636/20 г. по описа на същия съд. ПРЕКРАТЯВА касационното производство по к.д. №512/21 г. по описа на ВКС, трето наказателно отделение. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.