О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13 София, 12.02.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ и след писменото становище на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело частно производство № 80/2018 г. Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по депозирана касационна частна жалба срещу разпореждане от 29.12.2017 г. на съдия-докладчик по в.ч.н.д. № 113/2017 г. по описа на Окръжен съд–гр. Габрово, с което е върната на основание чл. 351, ал. 5 т. 3 от НПК касационната жалба на Д. К. В. срещу решение № 101 от 21.11.2017 г. по в.ч.н.д. №113/2016 г. В частната жалба се изтъква, че разпореждането на съдията-докладчик не е било съобразено с процесуалния закон. Претендира се неговата отмяна и администриране на касационната жалба до ВКС с посочените в нея доводи. Становището на прокурора при ВКП е, че жалбата е неоснователна, тъй като съдията от въззивната инстанция правилно е преценил, по смисъла на чл. 351, ал. 5, т. 3 вр. чл. 346 от НПК, че атакуваното решение не може да бъде предмет на касационно производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе по така постъпилата частна жалба намери следното: С присъда № 56 от 08.08.2017 г. по нохд № 200/2017 г. по описа на Районен съд–гр. Севлиево Д. К. В. е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, във вр. ал. 1 от НК и е осъдена на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години. Окръжен съд–гр. Габрово с решение № 101 от 21.11.2017 г. по внохд № 113/2017 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Срещу постановеното решение на въззивната инстанция е подадена касационна жалба от подсъдимата Д. К., която съдията-докладчик е върнал с разпореждане от 29.12.2017 г., като е счел същата за недопустима поради това, че тя е подадена против въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. С оглед изложеното е категорично, че обжалваното въззивно решение е извън обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационна проверка по чл. 346 и сл. от НПК. В случая не се касае до нова присъда, а до решение на въззивната инстанция, което е потвърдително спрямо произнесената присъда от Районен съд–гр. Севлиево. Приемайки, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери, че частната жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането за връщане – оставено в сила. О П Р Е Д Е Л И: Оставя в сила разпореждане от 29.12.2017 г. на съдия-докладчик по в.ч.н.д. №113/2017 г. по описа на Окръжен съд–гр. Габрово, с което е била върната касационната жалба против постановеното по делото решение № 101 от 21.11.2017 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 157 София, 20.12.2017 година Върховният касационен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Петя Шишкова и след писменото становище на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело частно производство № 1248/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 351, ал. 6 от НПК. Осъденият Е. Х. Р. от [населено място], [община], обжалва определение от 16.11.2017 г. на Районен съд-гр. И., с което е върнато искането му за възобновяване на нчхд № 155/2015 г. по описа на същия съд и е оставена без разглеждане молба за отлагане изпълнението на наложеното по него наказание. Жалбоподателят излага аргументи за съществени процесуални нарушения при постановяване на оспорвания акт.. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди данните по делото, установи следното : Районният съд в [населено място] с присъда № 16 от 29.05.2017 г. по нчхд № 155/2015 г. признал подсъдимия Е. Х. Р. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и му наложил наказание глоба в размер на 200 лева. Окръжният съд в [населено място] с решение № 89 от 27.10.2017 г. по внчхд № 305/2017 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Осъденият Е. Р. подал искане за възобновяване на нчхд № 155/2015 г. пред Районния съд в [населено място] , придружено с молба за спиране на изпълнението на наложеното наказание „ до приключване на производството пред ВКС”. Отделно изпратил и молба до съда за отлагане на изпълнението на наказанието. Районният съд в [населено място] се произнесъл по двете искания с общо определение, очевидно възприемайки молбата за отлагане като такава , дублираща претенцията за спиране на изпълнението на наказанието. Този подход е непрецизен най-малкото поради самостоятелната процесуална уредба на спирането и на отлагането на изпълнението на наказанието /вж. чл. 420, ал. 3, чл.423, ал. 3 и чл.415 от НПК/. Доколкото обаче от позицията на осъдения пред настоящия съд става ясно , че се изисква произнасяне по изпълнение на наказанието глоба от Върховния касационен съд във връзка с възобновяването на делото, жалбата ще бъде разгледана единствено в тези рамки. Жалбата на осъденият срещу определението на Районен съд-Исперих от 16.11.2017 г. по нчхд № 155/2017 г. е основателна. В процедурата по глава тридесет и трета от НПК не е предвидена възможност за преценка за допустимост на искането за възобновяване , каквато изрично е разписана относно касационната жалба по глава двадесет и трета от НПК. Позоваване на препращащата норма на чл. 426 от НПК е неуместно , тъй като тя е относима единствено към неуредените с особени правила въпроси на производство то възобновяване. Съгласно чл. 424 , ал. 3 от НПК първоинстанционният съд незабавно изпраща препис от постъпилото искане на прокурора , осъдения или оправдания, а цялото дело на компетентния да се произнесе по него съд. Този ред е различен от проверката по чл. 351, ал. 5 от НПК , която на практика е извършил районния съд. Вж. в тази връзка и определение № 119 от 03.10.2014 г. по чнд № 1206/2014 г. на ВКС , трето наказателно отделение , определение № 24 от 16.02.2015 г. по чнд № 41/2015 г. на ВКС ,второ наказателно отделение Ето защо атакуваното определение подлежи на отмяна, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила . Искането следва да се обсъди от компетентния съгласно чл.424 , ал.1 от НПК съд-Апелативен съд Варна. В казуса не е необходимо да се премине през действията по връчване на искане по чл. 424, ал. 3 от НПК , тъй като в производството не участва прокурор. Надлежно сезираната инстанция ще може да се произнесе по допустимостта на искането като съобрази сроковете , легитимността на искателя съгласно чл. 420, ал. 1 и 2 от НПК и характера на постановения акт с оглед критерия на чл. 419 , ал.1 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯВА определението от 16.11.2017 г. по нчхд № 155 / 2015 г. по описа на Районен съд-гр. И. и изпраща делото на Апелативен съд-гр. Варна по компетентност. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.