Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 30 септември 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 620 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, в частност по чл.423, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения А. К. Й. за възобновяване на нохд № 308/18 г. на Районния съд-Търговище. Искането се основава на чл.423, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като пред ВКС осъденият и защитата му го поддържат. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на направеното искане. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 27 от 28.06.2018 г. по нохд № 308/18 г. ТРС осъдил искателя Й. на основание чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 от НК на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда е осъден и М. С.. Й. и С. са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за причинени имуществени вреди на Н. К. Н. в размер на 4212 лева, дължими ведно със законната лихва от деня на увредата – 12.01.2018 г. до окончателното изплащане. Искателят Й. е осъден също да заплати по сметка на РС-Търговище сумата от 84,24 лева, съразмерна част от държавната такса върху уважения граждански иск; по сметка на ОД на МВР-Търговище сумата от 147,38 лева, съразмерна част от направените разноски за вещи лица на досъдебното производство. ТРС се произнесъл и по вещественото доказателство, като разпоредил връщането му. Неоспорена от страните, присъдата влязла в сила на 14.07.2018 г. Производството пред РС-Търговище е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, защото местоживеенето на подсъдимия в РБългария не е било известно и след щателно издирване не е установено. Изяснено е, че на 15.01.2018 г. А. Й. е напуснал страната ни, а е обявен за ОДИ с телеграма № 2786 от 26.01.2018 г. Досъдебното производство по делото под № 54/18 г. по описа на РУ-Търговище, преписка № 75/18 г. по описа на Районна прокуратура-Търговище, е проведено спрямо осъдения А. К. Й. при условията на чл.269 от НПК по същите причини, за които стана дума. След влизане в сила на присъдата е издадена ЕЗА на 10.08.2018 г. по преписка № 617/18 г. на РП-Пловдив, с цел задържане и предаване на Й. за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено с коментираната присъда на ТРС. Данните по делото сочат, че на 27.02.2019 г. Й. е бил задържан във Федерална Република Германия, предаден на българските власти на 27.03.2019 г., от която дата е настанен в Затвора-Пловдив за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането на осъдения е допустимо и основателно. От изложеното по-горе е видно, че осъденият не е знаел въобще за воденото срещу него наказателно производство, поради което и не е взел участие както на досъдебното производство (л.89,131), така и при съдебното разглеждане на делото. Институтът по чл.423 от НПК предвижда задължително възобновяване на приключило наказателно производство, в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на искателя, каквото по настоящото дело не се обективира. Налице са условията по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото по отношение на задочно осъдения А. К. Й.. Постановената спрямо него осъдителна присъда следва да се отмени, а делото върне на досъдебната фаза, от стадия на привличане на обвиняем, когато е започнало задочното производство. В съответствие с чл.423, ал.4 от НПК ВКС намира, че към настоящият момент от материалите по делото следва извод за налична опасност от укриване на Й., предвид данните за липса на трайна обвързаност с адреса по местоживеене и местопребиваването му на неизвестни на българските съответни власти адреси в чужбина, което обуславя определянето на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Последната ще обезпечи своевременното провеждане на наказателното производство. Предвид възобновяването на последното и изпращането му на фазата на досъдебното производство, искане за промяна на мярката за неотклонение в по-лека може да се постави отново. Предвид на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.425, ал.2, във връзка с чл.423, ал.1 и 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателни дела влязлата в сила на 14.07.2018 г., присъда № 27 от 28.06.2018 г., постановена по нохд № 308/18 г. на Районния съд-Търговище изцяло в частите, с които е ангажирана отговорността на А. К. Й. – за престъпление по чл.195 от НК; за обезщетение за имуществени вреди; държавна такса и разноски по делото и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на прокурор при Районна прокуратура-Търговище за извършване на следствени действия спрямо А. К. Й. от стадия на привличане на обвиняем. Определя на А. К. Й. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Копие от решението да се изпрати на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията” при ВКП, за сведение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: