4 Р Е Ш Е Н И Е № 134 гр. София, 17.06.2013 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д 1041/2012г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 28.03.2012г по гр.дело № 14579/2011г. на Софийски градски съд ,с което след отмяна на решение от 18.07.2011г по гр.д. № 13255/2011г на Софийски районен съд , уволнението на ищцата В. З. И.– К. на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ е отменено като незаконосъобразно , с възстановяване на работа и присъждане на обезщетение Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон , с оглед неправилното му прилагане. След като правилно е прието ,че реално са били налице предпоставки за уволнение по чл. 328 ал.1 т.6 КТ, неправилно при конкретно установените обстоятелства се препраща към друг ред на защита ,чл. 74 КТ.Съдът е приел стара трактовка на основанието по чл. 328 ал.1 т.6 КТ ,че е необходимо да се установи промяна в изискванията след сключване на трудовия договор .В случая служителката не е имала необходимото образование и не е отговаряла на въведени със закон изисквания още при сключването му . Ответницата в касационното производство оспорва жалбата. Излага своите поддържани в производството съображения за незаконосъобразност на уволнението. Решаващият мотив на въззивния съд да отмени уволнението също е законосъобразен Претендира разноски С определение №95 от 28.01.2013г на ВКС ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса дали работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение при основанието на чл. 328 ал.1 т.6 от КТ ,когато служителят не е имал изискуемото образование или квалификация още при сключване на договора. Въззивният съд е решил този въпрос предвид необходимостта от изменение на изискванията за заемане на длъжността , възникнала след сключването на трудовия договор , противно на разрешението , дадено в реш № 436/2010г по гр д441/2009 ВКС ІV г.о , практика по реда на чл. 290 ГПК . По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касацонен съд ІІІ г.о приема за правилно разрешението, дадено в реш № 436/2010г по гр д441/2009 ВКС ІV г.о ,но когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. В този случай работодателят може да се позове законосъобразно на основанието по чл. 328 ал.1т.6 КТ и да прекрати трудови договор без оглед на причината,поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания . Оспорваното в случая уволнение е на основание. чл. 328 ал.1 т.6 КТ, като още при назначението си ищцата не е отговаряла на нормативно въведени изисквания за заемане на длъжността , свързана с вътрешен одит в публичния сектор , .Неправилно е в този случай на работодател да се отказва възможността да прекрати трудово-правната връзка на предвиденото в чл. 328 ал.1т.6 КТ основание, включително поради инцидентната преценка на съда, че се касае за нищожност на трудовия договор. Като е мотивирал отмяната на уволнението с тази преценка и е възстановил ищцата на работа,въззивният съд е дал незаконосъобразно и несъответно на установената съдебна практика разрешение. Ето защо касационната жалба е по същество основателна. Като е дал обратно разрешение по случая и е приел за незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал.1т.6 КТ за заеманата от ищцата длъжност”вътрешен контрол” в ЦУ [фирма] , макар правилно и съобразно доказателствата да приел за установено ,че ищцата не е притежавала сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор още към момента на сключване на трудовия договор на 15.04.2010г с работодател дружество съгласно чл. 61 ТЗ , съответно към този момент са били в сила изискванията на чл. 15 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор , във вр. с §6 ал.1 от ПЗР на ЗВОПС и наредбата , издадена по силата на същия закон, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, макар правилно да е оставил без уважение останалите доводи на ищцата за незаконосъобразност на оспорваното уволнение е отмяна на обжалваното от нея първоинстанционно решение - издаване заповедта от некомпетентен орган и фактическо непосочване на действителното основание. Тези доводи са неоснователни по съображенията , вече изложени от съдилищата . Ето защо решението на Софийски градски съд следва да се отмени , а настоящата инстанция да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ : същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да бъде отхвърлен по същество и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето , през което ищецата е останал без работа С оглед изхода на делото , следва се уважи искането на защитата за определяне и присъждане на юрисконсултско възнаграждение , в размера съгласно Наредба №1/2004 на Висшия АС . Същото е заявено пред настоящата инстанция. Не е ясно кои други разноски по делото касаторът иска да му се присъдят ,не е представен списък . Ответницата по жалбата следва да бъда осъдена за плати 390 лв. на основание чл. 78 ал.8 ГПК . Водим от горното,Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 28.03.2012г по гр.дело № 14579/2011г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. З. И.– К., ЕГН [ЕГН] от [населено място] , ж.к М. 4 бл.417 ап.№5 искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнение по Заповед РД 13-21 от 10.03.2011г на представляващите [фирма] членове на СД за прекратяване трудовото й правоотношение, за възстановявяне на заеманата преди уволнението длъжност „ вътрешен контрол” и за заплащане на обезщетение поради оставане без работа в размер на 9654 лв. за периода от 11.03.2011 11.09.2011г . ОСЪЖДА В. З. И.– К. да заплати на [фирма] сумата 390 лева юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанции . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: