Р Е Ш Е Н И Е № 571 гр. София, 24 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1416 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационни жалби на подсъдимите В. А. А., С. З. Ш. и М. П. С. срещу решение №67, постановено по ВНОХД №70/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна. С присъда №2от 21.01.2013 г., постановена по НОХД №462/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Добрич, подсъдимият С. З. Ш. е признат за виновен в това, че за периода от 13.12.2011 г. до 30.12.2011 г., при условията на продължавано престъпление, извършено от две и повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи- подсъдимите С. и А. (в различни комбинации), отнел от различни лица чрез употреба на сила и причинил средна телесна повреда на пострадалата К. чужди движими вещи на обща стойност 1 530, 20 лева, като на основание чл.199, ал.1, т.2, т.3, във вр. с чл.198, ал.1 НК, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години. С присъдата подсъдимият С. е признат за виновен в това, че за периода от 13.12.2011 г. до 30.12.2011 г., при условията на продължавано престъпление, извършено от две и повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби и грабежи- подсъдимия С. отнел от различни лица чрез употреба на сила чужди движими вещи на обща стойност 1461, 70 лева, като на основание чл.199, ал.1, т.2, във вр. с чл.198, ал.1 НК, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години. С присъдата подсъдимият А. е признат за виновен в това, че за периода от 16.12.2011 до 03.01.2012 г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Ш. (за едно от деянията) и като причинил средна телесна повреда на едно от пострадалите лица, е отнел чрез използване на сила от различни лица чужди движими вещи на обща стойност 322, 20 лева, като употребил сила и заплашване, като на основание чл.199, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.58а НК и му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години. Подсъдимите С., Ш. и А. са признати за виновни за това, че при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като съизвършители (Ш. и А.), а С. като помагач, на 16.12.2011 г. в [населено място] използвали платежни инструменти, без съгласието на техните титуляри, като изтеглили общо сумата от 200 лева, като на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, ал.4, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.58а НК са наложени наказания четири месеца „лишаване от свобода” за подсъдимите С. и Ш. и осем месеца „лишаване от свобода”- за подсъдимия А.. С присъдата подсъдимия Ш. е признат за виновен в това, че на 05.01.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително е придобил и държал високорискови наркотични вещества- 0,8 гр. марихуана на стойност 4,80 лева, като на основание чл.354а, ал.3, т.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца. С присъдата по отношение на подсъдимия Ш. на основание чл.23 НК му е определено едно общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода”, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие. С присъдата по отношение на подсъдимия С. на основание чл.23 НК му е определено едно общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода”, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие. С присъдата по отношение на подсъдимия А. на основание чл.23 НК му е определено едно общо наказание в размер на шест години „лишаване от свобода”, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60 ЗИНЗС трябва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие. В касационната си жалба и допълнението към нея подсъдимият А. поддържа, че в хода на воденото наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, като не са уважени направени от него искания. Моли да бъде отчетено, че неправилно са ценени обясненията на другите двама подсъдими, които го уличават в извършване на престъплението. Оспорва извършеното на досъдебното производство разпознаване, като поддържа, че разследващите органи са подсказали на свидетелката С. кое лице да посочи. Твърди, че е невинен и моли делото да бъде върнато на досъдебното производство. Прави искане производството да бъде разделено с това на останалите двама подсъдими защото не са налице предпоставки за общото му водене. В касационната си жалба и допълнението към нея подсъдимият С. моли производството по делото да бъде разделено, тъй като подсъдимият А. не е участвал в извършването на престъплението с пострадала К.. На тези основания се предлага делото да бъде върнато на първоинстанционния съд или на досъдебното производство и А. да бъде оправдан. С касационната си жалба подсъдимият С. поддържа, че отмереното му наказание е явно несправедливо и предлага същото да бъде намалено. Моли да бъдат отчетени направените в хода на производството пълни самопризнания. В рамките на касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ш. представени писмени бележки към касационната жалба. В тях са отразени оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се поддържа, че решаващите съдилища не са ценили като смекчаващи отговорността обстоятелства лошите битови и обществени условия, в които е живял подсъдимия, които са го мотивирали да извърши престъпленията. На тези основания се предлага определеното му наказание да бъде намалено на възможно най- лекото три години и четири месеца „лишаване от свобода”. В хода на касационното съдебно заседание поддържа, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до съществени ограничения на правото му на защита. Предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия А. поддържа касационните жалби и твърди, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Като такива се посочва липсата на верен анализ на доказателствената съвкупност, а и липсата на доказателства, които да установяват съпричастността на този подсъдим в извършването на което и да е от престъпленията, отразени в обвинителния акт. В хода на проведеното касационно съдебно заседание защитата прави и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като поддържа, че размера му е твърде висок и целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при по- леко наказание. Предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Защитата на подсъдимия С. поддържа касационната жалба, като се присъединява и към оплакванията на другите двама защитници. Поддържа, че определеното наказание е явно несправедливо и при определянето му не е отчетено направеното самопризнание. Предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане (като не посочва на коя инстанция). Алтернативно моли наказанието на този подсъдим да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение предлага и трите касационни жалби да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че е налице уговорка между тримата подсъдими да оневинят А.. Подсъдимият А. поддържа, че не е участвал в извършването на престъпленията и моли делото да бъде върнато на досъдебното производство. Подсъдимият Ш. изразява съжаление за извършеното и моли делото да бъде върнато на досъдебното производство. Подсъдимият С. поддържа казаното от другите двама подсъдими. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По жалбата на подсъдимия А.: По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Единственото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за неправилен анализ на доказателствените материали и незаконосъобразно нарушаване на правата на този подсъдим. При преценката на основателността на твърденията на А. и защитникът му трябва да бъде отчетено обстоятелството, че наказателното производство се е развило по реда на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Няма съмнение, че същите установяват авторството му в извършването на престъпленията, в които е обвинен. Ето защо последващо оспорване на тези обстоятелства (било пред въззивната инстанция, било в касационното производство) трябва да бъде разглеждано единствено на плоскостта на законосъобразното развитие на съкратеното съдебно следствие и конкретно верността на преценката на решаващия съд да производството да се развие при условията на чл.372, ал.3 и ал.4 НПК. При внимателен преглед на материалите по делото и касационният съдебен състав прие, че в хода на воденото досъдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и събраните доказателства и доказателствени материали подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Няма спор, че инкриминираните деяния са осъществени, като авторството на А. се установява от обясненията на останалите подсъдими, протоколите за оглед на местопроизшествие, протоколите за разпознаване на лица, показанията на пострадалите свидетели и изготвените експертизи. Не може да бъде споделено оплакването, че е опорочено разпознаването, осъществено от свидетелката С.. Тя е разпитана преди извършване на това действие по разследването, посочила е конкретни белези на извършителя на престъплението, от което е пострадала и впоследствие е посочила като негов автор подсъдимия А.. Няма никакви доказателства разпознаването да е манипулирано, било от разследващия полицай (каквото твърдение се съдържа в жалбата), било от трето лице, което да е насочило пострадалата да разпознае именно този подсъдим. Не може да бъде възприето и оплакването, че искания на А. (направени на досъдебното производство) са оставени без уважение, с което е нарушено правото му защита. Липсват конкретни молби за събиране на доказателства и оспорване на вече събрани такива, които да са били неоснователно оставени без уважение. Дори да бе допуснато такова нарушение, то същото не може да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, тъй като централната фаза на наказателния процес е съдебната и там подсъдимият е имал възможност да направи всички свои искания. Той не се е възползвал от тази възможност, а напротив е избрал производството да се развие по реда на съкратеното следствие, като по този начин се е съгласил с изводите на държавното обвинение, направени въз основа на събраните доказателствени материали. Не може да бъде възприето и оплакването, че подсъдимият не е имал възможност пълноценно да се запознае с материалите по делото. Видно от приложения протокол за предявяване на разследване (л.60, т.3 от досъдебното производство) А. е имал достатъчно време- близо три часа да се запознае с доказателствената съвкупност. Дори това негово право да е било нарушено, той е имал възможност да отрази свое оплакване в тази насока, което не е сторил. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съдебен състав прецени, че правилно като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства са ценени предходните му осъждания за сходни на тези по настоящото производство престъпления, и лошите му характеристични данни, а като смекчаващо отговорността обстоятелства- направените на досъдебното производство самопризнания. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанието на този подсъдим е определено при баланс и след законовата редукция по чл.58а НК е отмерено на шест години лишаване от свобода (за най- тежкото престъпление по чл.199, ал.1 НК), респективно определеното по реда на чл.23 НК общо наказание е в същия размер. Касационната съдебна инстанция прецени, че липсват основания за негово редуциране, тъй като така определено, то съответства на обществената опасност на подсъдимия и тази на осъществените от него престъпления. Евентуалното му намаляване би довело до невъзможност да се постигнат целите на чл.36 НК. По жалбата на подсъдимия С. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Правилно по отношение на този подсъдим са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание на досъдебното производство и изразеното разкаяние за случилото се, а като отегчаващи- предходното му осъждане и лошите му характеристични данни. Наказанията по отделните престъпления са отмерени при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и впоследствие са редуцирани на основание чл.58а НК. Касационният съдебен състав прие, че определеното общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода” не е несъразмерно тежко и е съобразено с тежестта и броя на извършените престъпления, това, че те са осъществени непосредствено след предходно осъждане, както и с настъпилите вредни последици. Ето защо не са налице основания за редуцирането на наказанията по отделните престъпления и на определеното общо най- тежко наказание. По оплакването за допуснати нарушения на процесуални правила: При внимателно запознаване с материалите по делото се установява, че единственото оплакване на този подсъдим, имащо отношение към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е свързано с неправилното (според него) осъждане на подсъдимия А.. Касационната инстанция приема, че за подсъдимия не съществува правен интерес да атакува постановен съдебен акт на тези основания. Евентуално допуснато съществено нарушение на процесуални правила (каквото се твърди, че е налице) би могло да бъде релевирано само ако е засегнало правата или интересите на конкретния касационнен жалбоподател. Ако такова нарушение е допуснато, но то е засегнало правото на защита на друг подсъдим, за неговия съпроцесник не съществува възможност да сезира съда с касационна жалба, респективно същата не трябва да бъде разглеждана. Такова правомощие има само прокурора, който осъществява общ контрол за законосъобразното развитие на производството и следи за спазването на процедурата и охраната на правата на всички участници в него. На това основание касационният съд прие, че не трябва да разглежда оплакването на този подсъдим за посочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилно осъждане на подсъдимия А.. По жалбата на подсъдимия Ш. По оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание: В първостепенния съдебен акт неправилно е посочено, че като отегчаващо отговорността на този подсъдим обстоятелство е ценено предходното му осъждане. Видно от приложеното свидетелство за съдимост (л. 42, т.1 от досъдебното производство) този подсъдим е реабилитиран по право, тъй като е изцяло изтекъл определения изпитателен срок по предходното му осъждане. Въззивната инстанция не е констатирала и посочила в решението си този недостатък на първостепенния съдебен акт, като се е съгласила с определените и на тримата подсъдими наказания. Касационният съд прие, че независимо от допусната грешка и неправилното ценене на предходното осъждане на подсъдимия Ш. неговите наказания са правилно определени. Законосъобразно, като отегчаващи отговорността обстоятелства са ценени броя на извършените инкриминирани деяния, степента на участие в извършването им, начина на извършване на престъпленията и лошите му характеристични данни. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанията на Ш. са определени при превес на смекчаващите отговорността. Независимо, че този подсъдим не е осъждан, определянето на наказание, което е идентично с това на осъдения С. е законосъобразно, тъй като той е участвал в осъществяването на всички инкриминирани деяния по чл.199, ал.1 НК и наред с това е извършил и престъпление по чл.354а НК. Осъществяването на множество разнородни престъпления в сравнително кратък период от време е индиция за завишена степен на лична обществена опасност, която не дава възможност за редуциране на наказанията му, определени за отделните престъпления, както и на определеното общо най- тежко наказание. Ето защо касационната инстанция прецени, че не са налице предпоставките за намаляване на наказанието на подсъдимия Ш., тъй като същото съответно на личната му обществената опасност и тази на извършените от него престъпления. По оплакването на допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Подсъдимият Ш. (подобно на подсъдимия С.) поддържа, че същественото нарушение на процесуални правила е свързано с неправилното осъждане на подсъдимия А., при липса на доказателства установяващи авторството му в извършването на престъпленията- предмет на наказателното производство. При липсата на правен интерес да бъдат релевирани такива оплаквания и липса на други, свързани с евентуално засягане на правата на този подсъдим, касационната инстанция приема, че не следва да се занимава с преценка за наличието или липсата нарушения, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Предвид посоченото по- горе касационният съдебен състав прие, че не са налице предпоставките за отмяна или изменение на атакувания въззивен съдебен акт и същият трябва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №67, постановено по ВНОХД №70/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.