Р Е Ш Е Н И Е
№
270
Гр.София, 25 май 2010
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на четиринадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА
СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА
СТАМБОЛОВА
При участието на
секретаря ПАВЛОВА
В присъствието
на прокурора МАРИНОВА
изслуша
докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 197/10 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №5/28.01.10 г., постановено по В. Н. Д.216/09 г., АС-Бургас /БАС/ е потвърдил присъда № 26/30.09.09 г., постановена от ОС-Сливен /СлОС/ по Н. Д.270/09 г. С последната подсъдимият А е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 А,б. Г вр.чл. 343, ал.3, б. Б, пр.1 вр.ал.4 и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, както и три години лишаване от правоуправление на МПС на основание чл.343 Г НК. Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл.343, ал.3 вр.ал.4 вр.ал.1,б. В НК.
Срещу така постановения второстепенен съдебен акт е постъпила касационна жалба от повереника на конституираните като частни обвинители Н. и Л. В. , адвокат С, с оплаквания за постановеност на решението при нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли се решението на БАС да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за определяне на по-високо по размер ефективно наказание лишаване от свобода в рамките на чл.343, а не чл.343 А НК; увеличаване на кумулативното наказание лишаване от правоуправление; а дори и при приемане на квалификация по чл.343 А НК и липса на основание за неприлагане института на чл.66 НК, увеличаване до максималния допустим размер на изпитателния срок на условното осъждане. Моли се и да се присъдят разноски по договор за правна защита и съдействие,сключен на 30.04.09 г., каквото искане не е уважено от въззивния съд.
В съдебно заседание пред ВКС жалбата се поддържа с отразените с нея възражения.
Представителят на ВКП настоява решението да бъде оставено в сила.
Подсъдимият и неговият защитник молят за същото.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН-чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Тази претенция е за незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл.343 А НК. Твърди се, че неправилно решаващите по фактите и правото съдилища са намерили, че поведението на подсъдимия се субсумира под нормата на чл.343 А НК- когато той е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на потърпевшия. В случая пострадалите са повече от един, но както е известно от дълготрайната съдебна практика, дори и приемане на оказана помощ на една от жертвите, докато е жива, и изобщо действия, насочени към обгрижване състоянието на потърпевшите, дават възможност да бъде приложен коментираният привилегирован състав.
За да се направи извод, че законът е интерпретиран неправилно, в жалбата на частните обвинители се посочват доказателствените източници, въз основа на които според съдилищата се е стигнало до извод по фактологията на престъпната дейност, свързан с оказана от дееца помощ. По същество се маркира неправилен анализ на доказателствата, довел и до неверни изводи по фактите, а оттам-и по правото. Казаното от своя страна може да се подведе под касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК- нарушение на процесуалния закон, тъй като се твърди, че не са се събрали доказателства за прилагане на чл.343 А НК и въпреки това съдът го е сторил.
Всъщност, в жалбата коректно е отразено,че като съд единствено по правото, ВКС не е легитимиран да пререшава фактическите констатации на долустепенните съдилища. Като оставим настрана,че при формиране на волята на БАС /доколкото неговият акт е предмет на касационна проверка/ не е допуснат порок поради незаконосъобразна интерпретация на доказателствения материал, крайният извод, осъществен още по СлОС, за възможност да се премине по привилегирования състав на чл.343 А НК, е правилен. След деянието подсъдимият е манифестирал поведение, съдържащо се в обясненията му и показанията най-вече на свидетеля Г, което се охарактеризира като извършено в рамките на неговите и на последиците от ПТП-то възможности, насочено към спасяване на живите лица в катастрофиралия автомобил. Затова в тази част жалбата се явява неоснователна.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ- чл.348,ал.1,т.3 НПК.
1/ Първата претенция на жалбоподателите касае неправилна оценъчна дейност на решаващите по фактите и правото съдилища при определяне на дължимото за дееца наказание, включително в рамките на чл.54 НК, както и приета квалификация по чл.343 А НК. Това се отнася както за определената дълготрайност на наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, така и за кумулативно предвиденото за налагане наказание лишаване от право на управление на МПС, което в случая е наложено за срок от 3 години.
Настоящата инстанция прави внимателна преценка на съображенията на долустоящите съдилища, стоящи в основата на тяхното становище касателно оразмеряването на дължимите две наказания-основно и допълнително. Отразени са достатъчно по обем и качество смекчаващи отговорността обстоятелства, макар и да не са от категорията на многобройните, а и никое от тях да не е изключително такова, които са дали възможност в рамките на чл.54 НК да бъде отмерен законосъобразен срок както на лишаването от свобода, така и на лишаването от правоуправление. Съществен облекчаващ отговорността субективен елемент се явява поведението на водача на катастрофиралата кола, който е допринесъл в сериозна степен за настъпване на противоправния резултат.
От друга страна, обстоятелството, че подсъдимият се позовава на наличие на мъгла, каквато фактология в крайна сметка не е възприета от съдилищата, но говорела за липса на осъзнаване на неговото престъпно поведение, не е състоятелно. Обвиняемото лице, в съдебна фаза подсъдим, разполага със заложените в нормата на чл.55 НПК процесуални права и съдържанието на същите дава възможност то да избере каква линия на процесуално поведение ще поддържа, по какъв начин ще бъде демонстрирано това и какви ще бъдат твърдените от него обстоятелства, от съществено значение за предмета на доказване.
Съгласно разпоредбата на чл.103,ал.3 НПК пък,е недопустимо да се правят изводи във вреда на обвиняемия, когато той не е доказал възраженията си. В случая Р. е възразявал срещу невъзприемане на факт, за който заявява, че е бил наличен към момента на настъпване на произшествието- гъста мъгла, намаляваща видимост- но той е недоказан и законосъобразно не е възприет от съда. Това възражение обаче не може да бъде тълкувано в ущърб на дееца при определяне на наказанието му. Обратното означава да се престъпи цитираната законова забрана.
В този смисъл върховната съдебна инстанция по наказателни дела намира, че определените наказания съответстват на степента на обществена опасност на деянието и дееца, правилно са съотнесени отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и заложените в текста на чл.36 НК цели на наказанието. Липсват аргументи, според които да се стигне но извод за явна несправедливост на наложеното наказание поради очевидно несъотвътствие, изискващо се в разпоредбата на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК.
2/ Второто и всъщност най-важно възражение в обсъжданата част, е свързано с несъгласието на частните обвинители за прилагане института на условното осъждане от една страна, а от друга- според тях дори и да се счете, че той е законосъобразно приложен, то неправилно е отмерена дълго-трайността на изпитателния срок.
Преценката на целите на наказанието, прогласени в чл.36 НК, са тези, които се явяват определящи при извода дали с оглед тяхното изпълнение е необходимо осъденото лице да бъде изолирано от средата, в която живее. В такива случаи се обмислят както спецификата на конкретното деяние, погледнато от гледна точка към дееца /в процесния казус предвид допуснатите нарушения на специалните правила за движение по пътищата и тяхната същност/, така и характеристиките на същото от гледна точка към потърпевшия /в конкретния казус със съществен приет принос/. Обмислянето става и в светлината на формата на вината, за която извършителят е осъден- в случая непредпазливост. Тези фактори, наред и с други, релевантни за казуса /брой на пострадалите, последици за тях; състояние на подсъдимия, даващо възможност да се прецени наличието на предпоставки за запрета по чл.36,ал.2 НК/ се отнасят и към обществените очаквания за упражнена държавна принуда, включително и поради негативния обществен резонанс, породен от подобен род деяния.
Вярно е изложеното в жалбата, че в атакувания съдебен акт мотивировката касателно нуждата от прилагане на чл.66 НК е доста пестелива. Доколкото е налице съгласие с мотивите към присъдата на СлОС, прочитът на последните дава повод за същия извод- словна пестеливост. Въпреки това обаче волята на съдилищата е ясна и необходимостта от определяне на условно осъждане се извлича от общия контекст на обсъждането. Гореописаните ценими фактори са намерили отражение в съдебните актове и точно тяхната оценка стои в основата на генералния извод, че целите на наказанието /както в личен,така и в обществен план/ могат да се постигнат с прилагане института на условното осъждане. Ето защо ВКС не намира наложеното наказание за явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.3 НПК.
Отделно от това, изпитателният срок, отмерен в размер на 3 години, е от характер подсъдимият да подложи на внимателна оценка поведението си и да съблюдава такова, което да не влиза в противоречие с разпоредбите на НК. Определянето на по-дълъг от този срок би означавало не само необезпечаващо в по-голяма степен непротивоправно поведение на Р. , но би могло да доведе и до разсъждения за незаслужено толериране на поведението на потърпевшия водач на другото превозно средство. Последното е съпътстваща причина за нанесените увреждания и за болките и страданията и на останалите потърпевши. Затова не е нужно решението на БАС да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане с даване на задължителни указания за увеличаване на изпитателния срок на 5 години.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски, ВКС може да стори това само за направени пред него разноски от страна,на която те се дължат от подсъдимия. За направени от долустоящи съдилища и за искани разноски след влизане на присъдата в сила, следва да се приложи процедурата по чл.306,ал.1,т.4,пр.2 НПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/ 28.01.10 г.,, постановено от АС-БУРГАС по В. Н. Д.216/09 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/