Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 26.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Любка Богданова Членове: Гълъбина Генчева Емилия Донкова при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 557/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 319 от 30.05.2017 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № VI-101 от 17.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1482/2016 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса компетентен ли е гражданският съд при иск по чл.108 ЗС против Прокуратурата на Република България да постановява предаване на владението върху вещ – лек автомобил, който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. С решение № 10 от 04.03.2015 г., постановено по гр. д. № 4171/2014 г. на ВКС, първо г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието, че гражданският съд, който се произнася по предпоставките за основателност на иска, дължи самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на посочената предпоставка. Преценката за наличие на основание прокуратурата да задържа вещта е обусловена от преценката дали е налице правен спор за собствеността на вещта. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, в частта, му с която е отхвърлена претенцията на касатора за предаване владението върху собствения му лек автомобил и вместо него е постановено ново по същество, с което искът с правно основание чл.108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част. С влязлата в сила част на първоинстанционното решение собствеността върху претендираната вещ е приета за доказана при основанието по чл. 78, ал. 1 ЗС, тъй като ищецът е придобил владението върху спорния лек автомобил по възмезден начин - чрез договор за покупко-продажба от 08.09.2009 г., макар и от несобственик, но без да е знаел това, като за прехвърлянето на собствеността не е била необходима нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите, а обикновена писмена форма, която е била спазена. Висящността на делото пред въззивната инстанция е пренесена по осъдителната част на ревандикационната претенция. За да намери тази част на иска за неоснователна, въззивният съд изложил съображения, че основанието за осъществяваното от прокуратурата държане е предвидената в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ уредба, а конкретният юридически факт, създаващ това основание, е образуваното досъдебно производство по повод данни за извършено престъпление /по чл.346, ал.1 НК/ и изземването на вещта. Добавено е, че докато това производство е висящо, прокуратурата е в правото си да държи автомобила, а преценката по чл.111, ал.2 НПК за връщане на предметите, иззети като веществени доказателства, по предвидените в тази разпоредба хипотези, принадлежи само на прокуратурата и евентуално - на наказателния съд. Посочено е, че предвидените в тази разпоредба основания не могат да послужат като такива в хипотезата на иск по чл.108 ЗС и същият е приет за неоснователен в осъдителната му част. Настоящият състав на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в решение № 10 от 04.03.2015 г., постановено по гр. д. № 4171/2014 г. на ВКС, първо г. о. По касационната жалба: По делото е установена следната фактическа обстановка: Процесният лек автомобил е иззет като веществено доказателство по досъдебно производство № 14-876/2009 г. по описа на РУП – Н., образувано срещу неизвестен извършител. Същото е било спряно с постановление от 16.02.2015 г. на прокурор при РП – Н., поради неустановяване на извършителя. Установява се от постановление от 10.06.2015 г. на прокурор при Районна прокуратура – Н., че с него е отказано връщането на лекия автомобил на И. Д. Я., поради наличието на спор за правото на собственост върху него. В прокурорския акт не са изложени съображения, свързани със затрудняване разкриването на обективната истина, които по аргумент от чл.111, ал.2 НПК могат да обосноват отказ на прокурора за връщане на вещта. По делото не са налице и доказателства, за това, че продължава необходимостта от извършването на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане на автомобила /напротив, видно от цитираното по-горе постановление, досъдебното производство е спряно/. При липса на спор относно принадлежността на правото на собственост върху автомобила, какъвто е и конкретният случай, не е налице основание за неговото задържане. Това задържане се явява незаконосъобразно. Касаторът като негов собственик има право да получи владението му на основание чл.108 ЗС. Обжалваното решение е неправилно, тъй като в противоречие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика е прието, че гражданският съд не може да извършва преценка за това дали ответникът държи вещта на правно основание. В настоящата хипотеза принадлежността на правото на собственост в полза на ищеца – касатор е установена с влязло в сила съдебно решение. Не е налице гражданско-правен спор по смисъла на разпоредбата на чл.113 НПК, който е пречка за връщане на вещите, иззети като веществени доказателства. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отхвърлил иска за ревандикация в осъдителната му част, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно наличието на основание за задържане на вещта от ответника, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба са основателни. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира предявения иск по чл.108 ЗС за основателен и в осъдителната му част, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което ответникът да бъде осъден да предаде на касатора владението върху собствения му лек автомобил. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 1 450 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № VI-101 от 17.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1482/2016 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1216 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 1014/2016 г. на Бургаския районен съд и са присъдени разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.108 ЗС, да предаде на И. Д. Я. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], владението върху собствения му лек автомобил марка „БМВ”, модел „320Д”, с ДК [рег.номер на МПС] , цвят - сив металик, номер на рама: W.. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. Д. Я. разноски за водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 1 450 лв. /хиляда четиристотин и петдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.