Р Е Ш Е Н И Е № 320 гр. София, 08.07. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Бумбалова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1545 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Н. А., чрез служебния защитник, против решение № 27 от 17.03.2011 г. по в. н. о. х. д. № 431/2010 г. на Варненския апелативен съд. В обширно мотивираната жалба са развити доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Счита се, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, поради което не е извършил престъпление. Успоредно се излагат аргументи за чл. 12, ал. 4 от НК, за явната несправедливост на наложеното наказание поради отказа да се приложи чл. 66, ал. 1 НК, както и за завишения размер на присъдените обезщетения. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наказанието с прилагане на условното осъждане и намаляване на размера на уважената част от гражданските искове за неимуществените вреди. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 75 от `12.10.2010 г. по н. о. х. д. № 194/2010 г. Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимия Г. Н. А. за виновен в това, на 26.05.2010 г. в [населено място], област Т., умишлено да е умъртвил С. А. А., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119 вр. чл. 115 НК го е осъдил на наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Оправдал е подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 118 НК. С присъдата подсъдимият Г. Н. А. е осъден да заплати на всеки от гражданските ищци - К. С. А., Ф. С. И. и А. С. М. суми от по петнадесет хиляди лева, а на Р. С. А. – сумата от десет хиляди лева, представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноските и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. С решение № 27 от 17.03.2011 г. по в. н. о. х. д. № 431/2010 г. Варненският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил чл. 66, ал. 1 НК, определил е общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип и е увеличил размера на обезщетенията за неимуществените вреди както следва: на двадесет и пет хиляди лева за гражданския ищец К. С. А., на по двадесет хиляди лева за гражданските ищци Ф. С. И. и А. С. М. и на петнадесет хиляди лева за гражданския ищец Р. С. А.. Осъдил е подсъдимия да заплати държавна такса върху така уважените граждански искове, а в останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА. В рамките на установените по делото факти правна квалификация на деянието по чл. 119 НК е законосъобразна. За да приеме превишаване на пределите на неизбежната отбрана съдът е установил, че извършените действия от подсъдимия, изразяващи се в нанасяне на удар по главата със значителна сила и с помощта на дебела тояга явно са надхвърляли необходимото за отблъскване на противоправното нападение на пострадалия с оглед ограничените физически възможности при деветдесетгодишната му възраст, сниженото ниво на интензитет на нападението, позволило на подсъдимия без сериозни усилия да противодейства и да се предпазва. Съдът е изследвал и е отхвърлил довода за чл. 12, ал.4 НК, след като е анализирал поведението на двамата участници и не е констатирал уплаха или смущение, които да изключват наказуемостта за конкретното деяние на подсъдимия. При това положение материалният закон не е бил нарушен, а е приложен правилно. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. При индивидуализация на наказанието Варненският апелативен съд се е съгласил с поредицата от смекчаващи отговорността обстоятелства, които са били съобразени от първоинстанционния съд по отношение на личността на подсъдимия – чистото съдебно минало, изключително положителните данни по местоживеене, инцидентност на инкриминирания случай, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и направените пълни и чистосърдечни самопризнания, поставени в основата и на въззивното решение, а те поначало са не само важно смекчаващо отговорността обстоятелство, но и достатъчно ясен показател за осъзнаване на вината и проява на критична преоценка на случая от страна на дееца. Към тях следва да се добавят провокативното поведение на пострадалия А., довело до зараждането на конфликта, съчетано с неколкократно отправени обидни изрази, както и улесняващото влияние на предходните недоразумения по същия повод (паша на животните в чуждия имот) между подсъдимия и пострадалия. Решавайки въпроса за наказанието Варненският апелативен съд обаче незаконосъобразно е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства застъпената позиция на подсъдимия А. в процеса с искане да бъде оправдан и привидно демонстрирано, т. е. отсъствие на действителна критичност. Конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон. Липсата на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност са факти, които не могат да отегчават наказателноправното му положение. Затова Върховният касационен съд намира, че е изправен пред случай на явна несправедливост на наказанието с отказа на въззивния съд да приложи условното осъждане спрямо подсъдимия А.. Налице са всички предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Доказаните по делото обстоятелства, които характеризират подсъдимия, както и специфичните особености на извършеното престъпление дават основание за извод, че няма стриктна необходимост той да бъде изолиран от обществото. За постигане на целите по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на дееца не се налага ефективно изтърпяване на наказанието от три години лишаване от свобода. Те могат да бъдат постигнати и с отложеното му изпълнение за подходящата продължителност от пет години. Значителният по обем принос на пострадалия за собственото си увреждане, който в съгласие с чл. 51, ал. 2 ЗЗД също следва да се съобрази, оправдава довода на подсъдимия за неоснователно завишения размер, но само на част от присъдените обезщетения. При еднаквата родствена близост и без конкретните обстоятелства да разкриват видима разлика в степента на емоционална връзка на отделните граждански ищци (синове и дъщери) с починалия, както и на претърпените болки и страдания от загубата на техния баща, суми от по петнадесет хиляди лева представляват справедливи обезщетения по смисъла на чл. 52 ЗЗД и напълно отговарят на критерия, формиран в обществото. Съответно до този размер трябва да бъдат намалени обезщетенията на гражданските ищци - К. С. А., Ф. С. И. и А. С. М. за неимуществените вреди. Посоченото рефлектира и върху размера на дължимата държавна такса от подсъдимия. Паричното обезщетение, определено от въззивния съд на гражданския ищец Р. С. А. е справедливо и в този аспект жалбоподателят неоснователно претендира за неговото намаляване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 27 от 17.03.2011 г. по в. н. о. х. д. № 431/2010 г. на Варненския апелативен съд, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието от три години лишаване от свобода на подсъдимия Г. Н. А. за срок от пет години. Намалява размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на К. С. А., на Ф. С. И. и на А. С. М. до размера на сумата от по петнадесет хиляди лева за всеки един от тях. Намалява размера на държавната такса от 3 200 (три хиляди и двеста) лева на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: