Р Е Ш Е Н И Е № 253 София, 30.11.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 960 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 423 ал.1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. П. С. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на присъдата по нохд № 2485/2014 г. на Софийския градски съд и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че той не е знаел за осъдителната присъда, тъй като делото се е разгледало в негово отсъствие. Развити са и съображения, относими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и се иска оправдаване на осъдения или намаляване на размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, установи следното: С присъда № 28/ 02.02.2017 г. по нохд № 2485/14 г. Софийският градски съд признал подсъдимия И. С. за виновен в извършване на престъпления по чл. 152 ал.3, т.1 и т.5, вр. ал.1 т.2, вр. чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, по чл. 150 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 142 ал.3 т.1, вр. ал.2 т.2, вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от НК. За всяко от престъпленията наложил наказания, като на осн. чл. 23 от НК определил общо наказание от 10 години лишаване от свобода. На осн. чл. 24 от НК увеличил наказанието на 15 години лишаване от свобода. С решение № 194/ 02.05.2017 г. по внохд № 274/17 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена в частта й, с която е определено място за изтърпяване на наказанието и е потвърдена в останалата й част. С решение № 276/ 09.03.2018 г. по к.д. № 1045/17 г. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение изменил въззивното решение, като отменил приложението на чл. 24 от НК. Оставил в сила решението в останалата му част. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от оправомощена страна в шест месечния срок от влизане в сила на присъдата. Разгледано по същество е неоснователно. Преди всичко Върховният касационен съд прие, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието са относими към основанието за възобновяване на наказателни дела по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Осъденото лице може да иска възобновяване на това основание само по отношение на влезли в сила съдебни актове, които не са проверени по касационен ред. В случая, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на СГС е проверено от ВКС, който се е произнесъл по касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК и е намалил размера на наложеното на жалбоподателя С. наказание. Искане за възобновяване на делото на основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК е недопустимо, поради което касационният състав не дължи отговор на тази част от доводите на осъдения. Не е налице и основанието по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Осъденият И. С. е бил предаден на съд по посочените обвинения и е било образувано нохд № 2485/14 г. на Софийския градски съд. Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е започнало на 16.01.2015 г. и е протекло в 14 съдебни заседания, на които подсъдимият е участвал лично, заедно с упълномощен адвокат. Последното съдебно заседание с негово присъствие е проведено на 28.11.2016 г. и делото е отложено за 14.12.2016 г. За тази дата осъденият е бил уведомен, но не се е явил. Съдът е изискал информация от съответните институции и е установил, че подс. С. не се намира в затворите и арестите на страна, а е напуснал територията на България на 06.12.2016 г. Бил е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 363/29.12.2016 г., но местонахождението му не е установено. Последното съдебно заседание е проведено на 02.02.2017 г., когато е постановена присъдата по делото. Въззивното и касационното производства също са проведени в отсъствие на подс. С., тъй като е бил извън пределите на страната, без да е известен адрес, от който да бъде призован. Изложените обстоятелства определят, че осъденият И. С. е знаел за наказателното преследване срещу него, водено в рамките на досъдебната и съдебната фази, като е взел участие в част от първоинстанционното производство. Фактът, че в един момент не се е явил в съдебно заседание, за което е бил редовно призован и е напуснал страната обуславя извода, че се е отказал доброволно от правото си на лично участие в процеса, съотв. от правото да се защитава лично. Производството е продължило с участие на защитника му, който е реализирал пълноценно правото на защита на подсъдимия, включително чрез въззивно и касационно обжалване на постановената присъда. На С. е бил гарантиран справедлив процес в негово отсъствие, а неучастието му в производството е негов личен избор, от който не може да черпи права, претендирайки отмяна на постановената присъда. Институтът за възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане има за цел на осигури пълноценно упражняване на правото на лично участие на осъденото лице в нов съдебен процес, защото това право е с основно, фундаментално значение. Такова възобновяване обаче е основателно само при наличие на данни, че осъденият не е участвал в процеса, защото не е знаел за наказателното преследване срещу него. В съдебната практика и в практиката на Европейския съд по правата на човека неотклонно се приема, че отказът от упражняване на правото на лично участие трябва да бъде установен по недвусмислен начин, което не е възможно, ако обвиняемият не е уведомен лично за воденото срещу него наказателно преследване. Отнесено към настоящия казус, процесуалното поведение на С., свързано с напускане на страна по време на висящия първоинстанционен съдебен процес, сочи на точно такъв недвусмислен отказ от правото на лично участие, гарантирано от процесуалния закон и от КЗПЧОС. Липсва основание за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения И. П. С. за възобновяване на производството по нохд № 2485/ 2014 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: