1 5 Р Е Ш Е Н И Е №50040 гр. София, 30.05.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение, в открито заседание на десети май, две хиляди и двадесет и трета година, в състав: Председател: Бонка Йонкова Членове: Петя Хорозова Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 790 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С Определение № 50100 от 01.03.2023г. по настоящото т.д. № 790/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищеца К. Р. М. на Решение № 290 от 15.10.2021г. по в.гр.д. № 501/2021г. на Плевенски окръжен съд в частта относно началната дата на лихвата за забава върху присъденото със същото решение застрахователно обезщетение по предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ. Въззивното решение е обжалвано от ищеца в частта, с която е отменено решението на Плевенски районен съд по т.д. № 1671/2020г., с която върху присъденото обезщетение е присъдена законна лихва за периода от 04.03.2019г. до 28.06.2019г., вместо което е постановено отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва за посочения период. В касационната жалба се поддържа, че заявеното в процеса искане е лихвата да бъде присъдена от 04.03.2019г., евентуално от 28.03.2019г., до окончателното плащане, като в съдебно заседание процесуалният представител на касатора уточнява искането за присъждане на законна лихва, начиная от 28.03.2019г., когато е подадено уведомление до застрахователното дружество за настъпило застрахователно събитие. Сочи неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ. В депозирания отговор ответното дружество ЗК“Лев Инс“АД не е заявило становище по касационната жалба в частта относно началния момент на присъждане на законната лихва. В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството заявява становище за неоснователност на жалбата. Прави възражения за погасителна давност по чл.110 ЗЗД и за забава на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ поради непредставяне на банкова сметка, както и че размерът на законната лихва от 10 пункта е прекомерно висок, придаващ й характер на наказателна лихва. Третото лице помагач на страна на застрахователното дружество Г. П. Р. не заявява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Сезиран с жалба на ответното дружество, с която първоинстанционното осъдително решение е било обжалвано изцяло, въззивният състав е потвърдил решението на Плевенския районен съд, в частта с която „ЗК Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на К. Р. М. сумата от 5 000 лв., по иск с правно основание чл.432 КЗ, предявен за 20 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т. И. Ф., ведно със законната лихва, начиная от 28.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение началната дата на дължимата лихва, въведена в спора от ищцовата страна и предмет на настоящата касационна проверка, въззивната инстанция е приела за неправилно постановеното от районния съд присъждане на законната лихва от 04.03.2019г. Според съда, липсата на произнасяне на застрахователя по предявената от пострадалия на 28.03.2019г. застрахователна претенция обуславя приложимост на разпоредбата на чл.497, ал.1,т.2 КЗ и законната лихва в случая се дължи от 28.06.2019г., когато е изтекъл 3-месечният срок по чл.496, ал.1 КЗ. С тези съображения е отменено решението на Плевенски районен съд в частта, с която върху обезщетението е присъдена законна лихва за периода от 04.03.2019г. до 28.06.2019г., вместо което е постановено отхвърляне на претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 04.03.2019г. до 28.06.2019г. Касационното обжалване е допуснато по уточнения от настоящата инстанция въпрос „В хипотеза на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г., от кой момент cе дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение?" при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предложение последно ГПК, обоснована от касатора чрез позоваване на решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т. д. № 2466/2018 г. на 1, т. о. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно даденото тълкуване в Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, І т. о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ. Обективираното в посоченото решение разрешение, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна, като след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава, трайно се споделя в практиката на ВКС и в служебно известните на състава решения по т.д. № 2273/18г. на ІІ т.о.; по т.д. 2026/21г. на І т.о.; по т.д. № 1428/21г. на ІІ т.о., по т.д. № 2530/21г. на І т.о., по т.д. № 1191/21 г. на І т.о. и др. Предвид отговора на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване въззивното решение е частично неправилно. С исковата молба касаторът е поискал присъждане на законна лихва от - 04.03.2019г., посочена като дата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3 КЗ вр.чл.430, ал.1 КЗ. При положение, че наследодателят е починал на 11.03.2019г., посочването на по-ранна дата на предявяване на застрахователната претенция от ищеца очевидно е въпрос на техническа грешка. При липса на спор между страните, че претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите, претърпени вследствие настъпилото на 25.02.2019г. по вина на водача Г. П. Р. ПТП, е била заведена при застрахователя на 28.03.2019г., намира, че законната лихва върху обезщетението следва да се присъди от тази дата. Следователно, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.03.2019г. до 28.06.2019г., вместо което се постанови присъждане на законната лихва за периода от 28.03.2019г. до 28.06.2019г., и се потвърди в частта, с която искането е отхвърлено за периода от 04.03.2019г. до 27.03.2019г. Възраженията на ответното застрахователно дружество за погасителна давност, за забава на кредитора и за прекомерност на размера на законната лихва, се заявяват за пръв път в рамките на настоящото производство, поради което са преклудирани и касационният съд не дължи произнасяне. При този изход на спора отговорността за разноски следва да се разпредели съразмерно уважената, съответно отхвърлената част от претенцията. Възраженията и на двете страни за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2 000 лв. на процесуалния представител на касатора, съответно - на претендираното от юрисконсулта на ответното дружество на основание чл.78, ал.8 ГПК възнаграждение от 540 лв. са основателни, предвид предмета на касационната проверка, от който не може да се обоснове извод за фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, особено предвид и установената практика на ВКС по правния въпрос. Следователно, налице е основание за редуциране на претендираното адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум, или до 400 лв., съгл. чл.7, ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като съобрази уважената част от искането за присъждане на законна лихва, ответното дружество следва да заплати на касатора сумата от 320 лв., или 384 лв. с ДДС. Съразмерно отхвърлената част на претенцията, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 50 лв. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД "Лев Инс" АД следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 290/15.10.2021г. по в. гр. д. № 501/2021г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение от 10.05.2021г. по гр.д. № 1671/2020г. на Плевенски районен съд, искът на К. Р. М. за законна лихва за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от претърпяното на 25.02.2019г. ПТП в размер на 5 000 лева е отхвърлен за периода от 28.03.2019г. до 28.06.2019г. - датата на изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията пред ЗД " Лев Инс" АД, като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Р. М., ЕГН [ЕГН] законната лихва върху присъденото на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 5 000 лв., считано от 28.03.2019г. до 28.06.2019г. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290/15.10.2021 г. по в. гр .д. № 501/ 2021г. на Плевенски окръжен съд в останалата допусната до касационно обжалване част, с която е отхвърлен искът за законна лихва върху обезщетението за периода от 04.03.2019г. до 27.03.2019г. ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на К. Р. М., ЕГН [ЕГН] разноски за касационното производство в размер на 284лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с ДДС. ОСЪЖДА ЗД "Лев Инс" АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30 лв. – държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. ОСЪЖДА К. Р. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 50 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страна на застрахователното дружество - Г. П. Р.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.