1 Р Е Ш Е Н И Е № 252 гр.София, 30 септември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора........................ като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1364 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от адв.Е. П., срещу въззивно решение №35/02.02.2016г., постановено по възз.гр.д.№1614/ 2015г. на Окръжен съд- Стара Загора, с което е потвърдено решение №1018/03.11.2015г. по гр.д.№949/2015г. на РС – Стара Загора. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Г. Д. К. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, в размер на сумата 3 000 лева със законната лихва от датата на увреждането, като искът за разликата до предявения размер от 15 000 лева е отхвърлен. В касационната жалба са изложени доводи, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Ответникът по жалбата – Г. Д. К., представляван от адв.Ст.Ч., в писмения си отговор поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна. С Определение №411/25.04.2016г. касационният контрол на въззивното решение е допуснат, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат. По поставения въпрос е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика - решение №140/24.07.2013г. по гр.д.№1328/2012г. ІІІ г.о., решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. IV г. о., решение №291/ 11.07.2012г. по гр. д. № 951/ 2011г. IV г. о., решение № 25 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о. на ВКС на РБ и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, която се споделя от настоящия състав на ВКС. Съгласно приетото в цитираните съдебни актове, при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното: С въззивното решение е прието, че на 30.05.2014г. в участъка „Смесоподготовка” на ответното дружество е настъпила трудова злополука, при която на ищеца Г. К. е причинена контузия на гръдния кош вдясно, вследствие притискане на дясната му ръка между вала и лентата. Причина за увреждането е предприетото от работника в грубо нарушение на правилата за техническа безопасност почистване на вала, без да спре лентата, при което ръката му останала притисната между двете. Получените травматични увреждания – притискане на гръдния кош, непълно счупване на VІІІ и ІХ ребро са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният период, според приетата експертиза, е продължил 20 -25 дни, като ищецът е възстановен напълно. Въззивната инстанция е приела, че ищецът е бил запознат с правилата и инструкциите за безопасна работа, както и с изричната забрана почистването на вала и лентата да не се предприема без да е спряно електрозахранването на машините. Действията му са квалифицирани като проява на груба небрежност, допринесла за настъпване на вредоносния резултат, а съпричиняването е прието, че е в размер на 50%, без конкретни съображения за този извод. Обсъждайки характера и тежестта на нараняването, оздравителният период, претърпените болки и неудобства, както и събраните по делото доказателства, в т.ч. приетите съдебни експертизи, съдът е счел, че за полученото увреждане справедливото обезщетение е в размер на 6 000 лв., а от него след приспадане на процента за съпричиняване на вредите, на ищеца следва да се присъди обезщетение от 3 000 лева. До този размер претенцията е уважена, а за разликата до предявения с исковата молба от 15 000 лв. е отхвърлена. Обоснован е изводът, че ответникът като работодател дължи на пострадалия при трудова злополука негов работник обезщетение за неимуществени вреди, като отговорността му е обективна и безвиновна. Правилно е прието също, че е налице допусната от ищеца груба небрежност и трудовата злополука е съпричинена, но в нарушение на закона е приетото от съда, че съпричиняването е 50%. Това е така, защото в случая пострадалият се е поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, изключително в резултат на собственото си поведение. Грубото нарушаване на основните правила за безопасна работа, в т.ч. самонадеяното пренебрегване на изричната забрана /за която К. е бил инструктиран/ да не се предприема почистване на вала и лентата, без да е спряно електрозахранването, представлява допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат следва да се приеме, че съставлява 75 %. Ето защо, отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателно да бъде ангажирана до размера на сумата 1 500 лева, като за разликата до 3 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Възражението на касатора в жалбата му, че в случая приносът на работника за съпричиняването на вредата е 99% и с оглед на това му се следва обезщетение не повече от 5 лева, е неоснователно. При условията на чл.201, ал.2 КТ размерът на дължимото обезщетение може да бъде само намален, но при спазване на принципа за справедливо овъзмездяване на пострадалия за претърпените болки, страдания, неудобства и т.н. Въз основа на допусната от работника груба небрежност, работодателят не може да бъде изцяло освободен от отговорността си за обезвреда, каквото всъщност е поддържаното в жалбата искане. От това задължение той може да се освободи изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от пострадалия, която конструкция е неприложима към хипотезата на обезщетяване на вреди от трудова злополука, или професионална болест. Предвид всичко изложено и отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочените основания по чл.281 т.3 ГПК налагат частична отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Съгласно изложеното по-горе, въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. К. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 30.05.2014г. трудова злополука за разликата над 1 500 лв. до 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като претенцията за посочената разлика се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, както и в тази, с която касаторът е осъден да заплати в полза на РС – Стара Загора държавна такса над сумата от 60 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се потвърди. Съобразно изхода на спора, на касатора следва да бъдат присъдени деловодни разноски за производството, пропорционално на отхвърлената част от иска, които след компенсация с дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата общо 2 397.11 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №35/02.02.2016г., постановено по възз.гр.д.№1614/2015г. на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на Г. Д. К. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.05.2014 г., за разликата над сумата 1 500 лв. до размера на 3 000 лв.; в частта за присъдените на страните разноски; както и в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати в полза на РС – Стара Загора държавна такса над размера на сумата от 60 лева. Вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Д. К. от [населено място], [улица], иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за разликата над сумата 1 500 лв. до размера на сумата 3 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 30.05.2014г. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение №35/02.02.2016г., постановено по възз.гр.д.№1614/ 2015г. на Окръжен съд- Стара Загора в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Г. Д. К. от [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място], по компенсация разноски за производството общо в размер на сумата 2 397.11 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.