Р Е Ш Е Н И Е № 21 София, 27.03.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2705 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] срещу решение № 15 от 12. 02. 2016г. по в. гр. дело № 702/2015г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав, с което е потвърдено решение № 1554 от 05. 10. 2015г. по гр. дело № 302/2015 г. на Пловдивски окръжен съд, ХV граждански състав, постановено по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, с което [фирма] е осъден да заплати на ищцата С. М. Б. сумата 55 000 лв. - част от общата сума 62 586. 56 лв., представляваща левовата равностойност на 32 000 евро, платени по предварителен договор за продажба на недвижим имот и договор за строителство от 27. 08. 2011г., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата с оглед на неосъществено основание – несключен окончателен договор за продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30. 01. 2015г. до окончателното изплащане, и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че решението на Пловдивски апелативен съд е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, въпреки признанията на ищцата за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 ГПК. Евентуално релевира неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като ищцата е престирала процесната парична сума на основание предварителния договор за продажба и строителство от 27. 08. 2011г., който по изричната воля и съгласие на ищцата – купувач по предварителния договор се е трансформирал в окончателен договор за продажба с купувачи – децата на ищцата, заместили своята майка в процесното правоотношение с продавача – строител, т.е. не е налице твърдяното неосъществено основание, а напротив – изпълнение на договорните задължения по процесния предварителен договор, вкл. сключване на окончателен договор за продажба. Касаторът поддържа и нарушение на чл. 42, ал. 1 ЗЗД, тъй като въззивният съд се е произнесъл по възражение за липса на представителна власт по отношение на ищцата при сключване на споразумението от 04. 04. 2013г., направено от представителя, а не от представляваната ищца, която единствено е легитимирана според ответника да оспорва сделката на това основание. Релевира нарушения на процесуалния закон /чл. 146, чл. 272, чл. 10, чл. 235, ал. 2 и ал. 4, чл. 12, чл. 193 ГПК/, изразяващи се в изготвяне на непълен и неточен доклад, произнасяне по направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 193 ГПК оспорване на документ /споразумението от 04. 04. 2013г./, неизлагане на собствени мотиви, а препращане към мотивите на първоинстанционния съд, при което остават необсъдени направени относими към спора възражения на ответника както в първоинстанционното производство, така и във въззивната жалба, необсъждане на всички приети по делото доказателства. Жалбоподателят моли обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено като недопустимо, а евентуално отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба - ищцата в процеса С. М. Б. подава писмен отговор в преклузивния срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че не са извършени сочените процесуални нарушения, тъй като и двете предходни инстанции са направили обстоен анализ на писмените и гласни доказателства, за да стигнат до постановяване на едно законосъобразно и обосновано решение, както и не са допуснати твърдяните нарушения на материалния закон, доколкото е установен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и сключването на споразумението от 04. 04. 2013г. без представителна власт за ищцата. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред касационната инстанция. С определение № 703 от 07. 11. 2016г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Налице ли е неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато между страните е налице валидно сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство, по който са правени плащания на договорената продажна цена и въз основа на него впоследствие се е стигнало до сключване на окончателен договор, когато по изричната и недвусмислена воля на купувача по предварителния договор, последният е бил заместен от други, посочени от него трети лица, като купувачи в окончателния договор, или следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 79 и сл. ЗЗД, регламентиращи договорното неизпълнение?. По поставения въпрос настоящият съдебен състав приема следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили на 27. 08. 2011г. предварителен договор за продажба на недвижим имот с елементи на договор за изработка, по който ищцата в качеството си на купувач е заплатила продажна цена в размер на 32 000 евро, но ответникът – продавач не е изпълнил задължението си за сключване на окончателен договор, тъй като на 13. 01. 2012г. е изповядал нотариално окончателен договор за продажба за процесния имот с децата на ищцата – В. В. Б. и В. В. Б.. Въпреки признанието на ищцата, че се е спогодила с ответника да бъде заместена по процесния предварителен договор за продажба от децата си – В. и В. Б., с които да бъде сключен окончателния договор за продажба, платеното от нея по предварителния договор е ценено като платено при неосъществено основание /несключен окончателен договор с купувача по предварителния договор, а с трети лица/, подлежащо на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, при което частичният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е уважен за целия предявен размер от 55 000 лв.. Съгласно т. 1 ППВС № 1 от 28. 05. 1979г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване, по втория състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД на връщане подлежи даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено – при двустранни договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и др.. Установената трайна практика на ВКС /решение № 1171 от 16. 10. 2008г. по гр. д. № 5324/2007г. на ВКС, 5 г.о., решение № 52 от 01. 09. 2015г. по т. д. № 538/2014г. на ВКС, 2 т.о. и др./ приема за приложима хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД при нереализиран окончателен договор за продажба с купувача по предварителен договор за продажба и строителство. Не е налице обаче неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато има валидно сключен предварителен договор за продажба, по който са правени плащания на договорената продажна цена, когато правоотношението е прехвърлено на трети лица с правата на купувачи, със съгласието на страните по предварителния договор и окончателен договор е сключен с тези трети лица, тъй като задължението за сключване на окончателен договор е изпълнено, а не е налице невъзможност за изпълнението му /основание по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД/. Когато задължението за сключване на окончателен договор за продажба е изпълнено според постигнатите договорености между страните по предварителния договор, вкл. когато те предвиждат сключване на окончателен договор с купувачи – трети лица, не е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Платеното от купувача по предварителния договор в горепосочената хипотеза е осъществено на валидно договорно основание – предварителен договор, изпълнен чрез сключване на окончателен договор за продажба, което изключва приложението на състава на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за неоснователно обогатяване. Ако след сключване на окончателния договор за продажба се установи надплащане на договорената окончателна продажна цена, тогава новите купувачи могат да претендират разликата като недължимо платена – без правно основание. Настоящият състав приема за правилна горепосочената задължителна практика и съобразения с нея отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, които следва да намерят приложение по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: Предявеният частичен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за връщане на част от платено по предварителен договор за продажба заради неосъществено основание – невъзможност да бъде сключен окончателен договор с купувача по предварителния договор поради сключен окончателен договор с трети лица. Ищцата поддържа в исковата молба, че е сключила с ответника на 27. 08. 2011г. предварителен договор за продажба на апартамент в [населено място], [улица] за строителството му, по който е договорена продажна цена в размер на 55 500 евро, платима на три вноски, от която тя в качеството си на купувач е платила 32 00 евро /при подписване на предварителния договор – 5 000 евро, на 29. 08. 2011г. – 17 000 евро и на 10. 10. 2011г. – 10 000 евро/. Съобразно последните уточнения на исковата молба, направени от ищцата с писмени молби от 05. 03. 2015г. и 18. 03. 2015г., правилно и в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, въззивният съд е определил правната квалификация на предявения иск като такъв с предмет - връщане на платено по предварителен договор за продажба заради невъзможност за сключване на окончателен договор за продажба поради сключването му с трети лица /чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД/. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора – ответник, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по непредявен иск /иск с правна квалификация, различна от заявената от ищеца или иск по нередовна искова молба в хипотезата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Не е налице и релевираната от касатора неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон досежно дадената правна квалификация на частичния иск от първоинстанционния и въззивния съдилища при съобразяване с принципното разрешение в ТР № 2 от 29. 02. 2012г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според което правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато се касае до нарушаване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес /произнасяне извън заявения предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита/, а когато липсва такова нарушение, във всички останали случаи, дадената от съда правна квалификация на иска, обуславя правилността на решението в контекста на приложимия материален закон. От приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, се установява, че страните са сключили предварителен договор за продажба на апартамент № 4 в [населено място], [улица], с площ 111. 18 кв.м. и договор за строителство /ненаименуван договор/, на 27. 08. 2011г., като са договорили продажна цена от 55 500 евро, от която купувачът – ищца е платила на 29. 08. 2011г. – 17 000 евро и на 10. 10. 2011г. – 10 000 евро, т.е. общо сумата 27 000 евро или 52 807. 41 лв.. В чл. 3.1 от предварителния договор съконтрахентите са постигнали съгласие, първата вноска от продажната цена в размер на 5 000 евро да бъде платена при подписване на предварителния договор, но за тази сума няма съставена разписка, т.е. липсва доказателство, удостоверяващо нейното плащане. Окончателният договор за продажба в нотариална форма е сключен на 13. 01. 2012г. за ателие № 4 в [населено място], [улица], с площ 94. 84 кв.м., между продавач – ответника и купувачи - децата на ищцата /В. и В. Б./, при договорена окончателна продажна цена от 80 895. 75 лв.. В съставения нотариален акт № 3, том 1, рег. № 79, дело № 3 от 2012г. на Нотариус М. Иванова, с район на действие – Пловдивски РС и рег. № 631 към НК, е удостоверено обстоятелството, че сумата от 32 000 лв. е платена от купувачите на продавача преди подписване на нотариалния акт, като са уговорени срокове за плащане на останалата част от продажната цена в размер на 48 895. 75 лв. до 01. 06. 2012г.. След сключване на окончателния договор за продажба дъщерята на ищцата В. Б. е платила на ответника: на 01. 06. 2012г. – 16 900 евро и на 02. 08. 2012г. – 3 050 евро съгласно извлечение от банкова сметка в П. банк на стр. 19 от първоинстанционното дело, т.е. общо 19 950 евро или 39 018. 81 лв., следователно платената продажна цена по окончателния договор за продажба от купувачите по него /децата на ищцата/ възлиза на 71 018. 81 лв.. По делото не са представени доказателства за други плащания по процесните предварителен и окончателен договори, извън горепосочените /банковите преводи по удостоверенията от Д. банк на стр. 17 и 18 от първоинстанционното дело сочат за бенефициент на паричните преводи дъщерята на ищцата В. Б., поради което от тях не може да бъде направен извод, че са преведени парични суми в полза на ответника/. Страните в процеса не спорят досежно обстоятелството, че в началото на януари 2012г. са постигнали съгласие окончателният договор за продажба на процесния недвижим имот да бъде сключен с децата на ищцата – купувач по процесния предварителен договор /В. и В. Б./, т.е. последните да заместят своята майка като страна в породеното от предварителния договор от 27. 08. 2011г. материално правоотношение. Изрично признание в този смисъл на ищцата се съдържа в писмената молба – уточнение на исковата молба от 19. 02. 2015г., както и в пледоарията на процесуалния й представител в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд. Съобразно дадения отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, престираното от купувача по процесния предварителен договор за продажба и строителство, не е престирано на неосъществено основание /несключен окончателен договор за продажба/, а напротив – на валидно правно основание – предварителен договор за продажба, изпълнен от продавача чрез сключване на окончателен договор със съдържание и страни, договорени с купувача по предварителния договор – ищцата. Неустановяването на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД от носещата тежестта за доказване ищца, обуславя неоснователност на частичния осъдителен иск на предявеното правно основание. Уважавайки последния, въззивният съд е постановил неправилно решение, в нарушение на приложимия материален закон – чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Що се отнася до тристранното споразумение от 04. 04. 2013г., сключено между страните по делото и децата на ищцата /В. и В./ повече от година след процесния окончателен договор, според което децата заместват ищцата като страна по предварителния и окончателен договор за продажба, правилно въззивният съд е приел за основателно възражението на ищцата, че то е сключено от лице без представителна власт спрямо нея, доколкото не е представено пълномощно в полза на адв. Ж. Ч., подписал споразумението за ищцата, освен пълномощното без дата на стр. 8 от първоинстанционното дело, което е само за процесуално представителство и поради това е неотносимо към споразумението. Възражението е направено в първото по делото съдебно заседание пред първата инстанция от самата ищца чрез процесуалния й представител, т.е. от имащия правен интерес от оспорването мнимо представляван по атакуваната сделка и в рамките на преклузивния срок по чл. 143, ал. 2 ГПК, доколкото споразумението от 04. 04. 2013г. е представено от ответника с отговора на исковата молба. Поради това неоснователен е доводът на касатора в касационната му жалба, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила, приемайки за разглеждане преклудирано възражение на ищцата, каквото тя не е имала правен интерес да предявява. Изводът за недействителност на споразумението от 04. 04. 2013г. спрямо ищцата поради липса на представителна власт на подписалия го вместо нея адвокат, не променя направения по – горе извод за налично съгласие на ищцата за сключване на процесния окончателен договор за продажба с нейните деца – купувачи по последния, изведен от признаването на този факт в хода на процеса и извънсъдебно от страните по делото, който е обуславящ за приетата неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Макар въззивният съд да не е допуснал релевираните от касатора нарушения на процесуалния закон при докладване на делото, разпределение на доказателствената тежест спрямо правнорелевантните факти и преценката на приетите доказателства и обсъждането на наведените от страните възражения, обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав дължи постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният частичен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 8 910 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, включващи държавни такси и хонорар за един адвокат. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 15 от 12. 02. 2016г. по в. гр. дело № 702/2015г. на Пловдивски апелативен съд, І граждански състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. М. Б., ЕГН: [ЕГН], срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК], частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 55 000 лв. - част от общата сума 62 586. 56 лв., представляваща левова равностойност на 32 000 евро, платени по предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство от 27. 08. 2011г., с оглед на неосъществено основание – несключен окончателен договор за продажба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30. 01. 2015г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН: [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 8 910 лв. /осем хиляди деветстотин и десет лева/ – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: