Р Е Ш Е Н И Е № 103 С., 20.06.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова с участието на секретаря К.Дали като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 850 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 96 от 07.03.2012г. по т. д. № 973/2011г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав, с което е обезсилено, на основание чл.270,ал.3,изр.трето ГПК Решение № 62/15.02.2011г. и Решение № 184/14.04.2011г. за поправка по т.д.№ 978/2008г. на Пловдивския ОС и делото е върнато на окръжния съд за произнасяне по предявения иск. С първоинстанционното решение, по иск предявен от [фирма], в качеството му акционер в [фирма], ответниците [фирма] и Н. Л. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 658 000лв. - част от обезщетение в размер на 904 819лв., дължимо за вреди, нанесени на дружеството вследствие на занижаване на цените, получени при продажба на имоти на [фирма], извършени с нот.акт № 25/04.08.2005г. и 54/27.02.2006г., ведно със законната лихва. Съдът е квалифицирал иска по чл.240а във вр. с чл.240,ал.2 ТЗ. Обсъдил е като предпоставки за уважаването му нанесена вреда на дружеството, пряка причинна връзка между вредата и неправомерното поведение на членовете на СД и вината, която се презумира до установяване на противното. Посочил е, че фактът, че член на СД е юридическо лице не препятства възможността за ангажирането на отговорността му по чл.240 а ТЗ във вр. с чл.240,ал.2 ТЗ, макар тази отговорност да е разновидност на деликтната по чл.45 ЗЗД; мотивирал е, че изводът че отговорност по чл.240а ТЗ носят и юридическите лица-членове на съветите следва и от разпоредбата на чл.234,ал.1 ТЗ. Апелативният съд е посочил, че въпреки ясно изложените факти в исковата молба, окръжният съд неправилно е приел, че заявените по делото претенции са за репариране на вреди, причинени при условията на деликт-чл.45 ЗЗД и че предявеният иск, квалифициран с правно основание чл.240а ТЗ, представлява разновидност на иск за непозволено увреждане. Според мотивите на въззивната инстанция, окръжният съд неправилно е разгледал е наличието на кумулативните предпоставки за ангажирането на извъндоговорната отговорност на ответниците, като е квалифицирал действията им като противоправни и пряко нарушаващи изискването на закона-чл.237,ал.2 ТЗ и като обуславящи настъпването на вредите. Според апелативния съд, първоинстанционният съд е следвало да установи дали между членовете на СД и дружеството е имало сключени нарочни договори за възлагане на управлението по чл.244,ал.7 ТЗ и какво е отношението между направените от ответниците възражение за търговска необходимост от сключването на процесните сделки и предвидимостта на вредите, наличието на недобросъвестност на доверениците, за да бъдат преценени границите на отговорността по чл.82,изр.първо, съответно изр. второ ЗЗД. Посочил е, че отговорността по чл.240 ТЗ се основава на неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията, произтичащи от мандатни договорни отношения /чл.280 сл.ЗЗД/ и може да бъде ангажирана само в границите и при условията на чл.82 ЗЗД, а не в обхвата по чл.51,ал.1 ЗЗД. При направен извод, че съдът се е произнесъл по търсене на отговорност за вреди, причинени от непозволено увреждане, а такъв не е предявеният иск, обжалваното решение е обезсилено и върнато за произнасяне по предявения иск. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушаване на процесуалния закон и необоснованост. Поддържа се че, съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е свързан с правната квалификация на иска и с правомощията на въззивния съд при дадена от първоинстанционния съд неправилна квалификация. Поддържа се, че незаконосъобразно Пловдивския АС е приел, че окръжният съд се е произнесъл по иск, който не е предявен от ищеца. Според касатора основанието, на което съдът ще приеме възможността за реализиране отговорността на членовете на Съвета на директорите и дължимостта на обезщетението, е въпрос на определяне на приложимия закон. Поради това, дори и да счете, че посоченото от първоинстанционния съд основание на иска е неправилно, въззивният съд е следвало да разгледа спора по същество, съобразно определената от него квалификация, защото в този случай решението би било неправилно, а не недопустимо. Представена е писмена защита за откритото съдебно заседание и се иска заплащането на разноските. Постъпил е отговор на касационната жалба от ответниците [фирма], [населено място] и от Н. Л., които оспорват и основателността на касационната жалба. Дружеството се позовава на съдебни решения, като счита, че отговорността на членовете на съветите е съгласно чл.237,ал.2 във вр. с чл.240,ал.2 и 3 и чл.241,ал.6 ТЗ . В съдебно заседание представителят на [фирма] оспорва касационнната жалба, претендира заплащането на разноски и оспорва поради прекомерност адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. С Определение № 120 от 14.02.2013г. съставът на ВКС допусна касационно обжалване по процесуалноправния въпрос, разрешен в обжалваното решение за правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд. Разрешеният от въззивния съд процесуалноправен въпрос за правната квалификация на иска и за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика, към която насоящият състав се присъединява - постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 124 от 24.03.2011г.по гр.д.№ 822/2010г на ІV г.о.; Решение № 226 от 03.08.2011г. по гр.д.№ 1470/2011г. на ІІІ г.о.; Решение № 329 от 20.12.2011г. по гр.д.№ 1789/2010г. на ІІІ г.о.; Решение № 138 от 25.03.2011г. по гр.д.№ 1127/2010г. на ІV г.о.; Решение № 375 от 26.10.2011г. по гр.д.№ 931/2009г. на ІV г.о; ; Решение № 673 от 29.09.2009г. по гр.д.№ 2868/2008г. на ІІІ г.о.; Решение № 439 от 23.07.2010г. по гр.д.№ 476/2009г. на ІV г.о.; Решение № 398 от 25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ІV г.о.; Решение № 45 от 20.04.2010г. по т.д.№ 516/2009г. на ІІ т.о. и Решение № 75 от 28.05.2010г. по т.д.№ 923/2009г. на ІІ т.о. В цитираните решения последователно е застъпено становището, че неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. Ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане, а е незаконосъобразно. Недопустимо е решението когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран-когато е определил спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението. Въззивното решение противоречи и на задължителното за всички съдилища указание, дадено с т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на процесуалния кодекс от 2007г.: правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение квалифицирането на спорното право и когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви. В обжалваното решение е прието, че спорът има друга правна квалификация от посочената от първоинстанционния съд. В нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане на основание чл.270,ал.3, изр.трето ГПК, вместо да даде собствено разрешение се произнесе съобразно приетата от него правна квалификация и изложи собствените си фактически и правни изводи по съществото на спора. Като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и да бъде върнато за ново разглеждане от апелативния съд за произнасяне по спора. При новото разглеждане на делото, на основание чл.294,ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността на страните за разноските за производството пред Върховния съд. Мотивиран от горното, и на основание чл.293,ал.2 във вр. с чл.281,т.3 ГПК и чл.293,ал.3 ГПК Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отменя Решение № 96 от 07.03.2012г. по т. д. № 973/2011г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, поправено с Решение № 985 от 20.06.2012г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.