Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр.София, 30.01.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5451/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 1171/ 22.10.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 5451/ 2013 г. по жалба на С. А. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2237 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2013 г., в частта му, с която, след като е отменено решение на Сандански районен съд по гр.д.№ 1561/ 2012 г., упражняването на родителските права по отношение на децата Р. С. М. и А. С. М. е предоставено на майката К. В. М., при която, в [населено място], да е местоживеенето на децата, а по отношение на бащата С. А. М. е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на децата в размер съответно 100 лв за детето Р. и 90 лв за детето А.. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изслуша двамата родители при решаване на въпроса кому да възложи упражняването на родителските права. По същия въпрос, макар по приложението на чл.106 ал.3 СК от 1985 г. (отм.), са постановени решение № 269/ 31.10.2011 г. по гр. д. № 1420/ 2010 г., III г. о., ВКС и решение № 40/ 15.02.2012 г. по гр.д.№ 522/ 2011 г., ІІІ г.о., ВКС, а по действащия СК е постановено решение № 129/ 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/ 2012 г., ІІІ г.о. Даденото в тези решения обвързващо тълкуване е идентично и по отмененото, и по действащото законодателство, тъй като разпоредбата на чл.59 ал.6 изр.1 СК възпроизвежда изискването по чл.106 ал.3 СК от 1985 г. (отм.). Поради това при дела, при които разрешава спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става, както и режимът на лични отношения, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане, при което това нарушение да бъде отстранено. Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Делото е за развод, от брака има две ненавършили пълнолетие деца и тъй като бракът е прекратен, съдът е бил длъжен да реши въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, режимът на личните отношения и издръжката по отношение на тях. При решаването на тези въпроси той е бил длъжен да изслуша лично родителите, съгласно чл.59 ал.6 СК, да добие лични впечатления от тях и да формира становище за мотивацията им да отглеждат и възпитават децата, пригодността им да сторят това и възможностите им в тази насока. Първоинстанционният съд е пропуснал да изслуша родителите, а с обжалваното въззивно решение този пропуск не е отстранен. Съгласно установената обвързваща практика, това е съществено процесуално нарушение, което налага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът трябва да изслуша родителите, както и детето Р., което понастоящем е навършило 10 години, при осигуряване на изискваните от Закона за закрила на детето подходяща и спокойна атмосфера и в присъствието на социален работник, а ако счете за необходимо – и на друг подходящ специалист. Във връзка с касационните оплаквания на С. М. касационният съд указва също така, че инстанцията по същество суверенно преценява, въз основа на фактите по делото, дали има данни за родителско отчуждение. Тя може да приеме, че такива данни няма, в този случай не се налага изслушване на вещо лице. Ако обаче съдът приеме, че е налице родителско отчуждение, той е длъжен да назначи експертиза с вещо лице – психолог, съгласно чл.59 ал.6 изр.2 СК, без да има право да преценява необходимостта от извършването на това процесуално действие. В случая въззивният съд е мотивирал решението си относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и режимът на лични отношения с доводи, че бащата отчуждава децата от майката. Щом като е приел наличие на родителско отчуждение обаче, той е бил длъжен да назначи вещо лице, а като не е сторил това, е допуснал съществено процесуално нарушение. Ако при новото разглеждане на делото съставът прецени, че наличните данни сочат на вероятност от родителско отчуждение, той следва да вземе становище на вещо лице – психолог. Предвид изложеното в частта, в която е обжалвано по касационен ред, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, при което да бъдат съобразени указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 2237 от 10.06.2013 г. по гр.д.№ 263/ 2013 г., в частта му, с която упражняването на родителските права по отношение на децата Р. С. М. и А. С. М. е предоставено на майката К. В. М., при която, в [населено място], да е местоживеенето на децата, а по отношение на бащата С. А. М. е определен режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на децата в размер съответно 100 лв за детето Р. и 90 лв за детето А. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: