Р Е Ш Е Н И Е № 212 София, 10 януари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1017/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.В. Д., упълномощен защитник на подсъдимия Й. Н. Д., срещу въззивно решение № 287 от 20.06.2017г., постановено по в.н.о.х.д. № 238/2017г. по описа на Апелативен съд - София. Жалбата е насочена срещу гражданско-осъдителната част на въззивното решение, като се твърди наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Излагат се съображения, че при определяне размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави се искане за намаляване размера на присъденото обезщетение, така че то да съответства на реално претърпените от пострадалия неимуществени вреди. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна. Счита, че няма основания присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение да бъде редуцирано. Адвокат С., повереник на гражданския ищец и частен обвинител изразява становище, че обезщетението е правилно, справедливо и законосъобразно определено от предходните инстанции. Подсъдимият Й. Д., не се явява, редовно призован. За него се явява адв. В. Д., упълномощен защитник, който поддържа касационната жалба в цялост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1, намери следното: С присъда от 13.12.2016 г. постановена по н.о.х.д. № 695/2016 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Й. Н. Д. за виновен в това, че на 14.04.2014 г. около 00.50 часа в [населено място], на [улица], пред заведение „име“, на тротоара пред заведението направил опит умишлено да умъртви К. И. Я., като направил опит да произведе изстрел с неустановено по делото огнестрелно оръжие, насочено към корема на пострадалия, но същото не произвело изстрел, поради засичане на спусъковия механизъм. Непосредствено след първия опит, със същото неустановено огнестрелно оръжие бил произведен изстрел, с който пострадалия Я. бил прострелян в десния крак, с което му е била причинена средна телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди, изразяващи се в непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини – намесата на случайни минувачи, преминаващи покрай местопроизшествието, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т .11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, вр. чл. 58, б. „а“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата подсъдимият Д. е осъден на основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец К. Я., сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна такса в размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/, като е отхвърлил като неоснователен гражданския иск до пълния му претендиран размер от 75 000 лв. /седемдесет и пет хиляди лева/. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия Д. срещу първоинстанционната присъда е образувано в.н.о.х.д. № 238/2017 г. по описа на Апелативен съд- София. С решение № 287 от 20.06.2017 г., Апелативен съд- София е изменил първоинстанционната присъда, като на основание чл. 337, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.3 от НПК е преквалифицирал извършеното от подсъдимия Д. престъпление от такова по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18 от НК, в по чл.129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Въззивният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на три години и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението му, като е определил изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е депозирана от активно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на касационна проверка и в преклузивния 15-дневен срок, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С жалбата въззивното решение е атакувано единствено по отношение на гражданско-осъдителната му част. При извършената проверка, настоящата инстанция не констатира допуснати от контролирания съд нарушения на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Въззивната инстанция/ независимо от направена преквалификация на деянието/ е съобразила всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото определяне на дължимото се обезщетение. Изложени са подробни съображения, с които ВКС се съгласява. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, действителният времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения. Апелативният съд е съобразил установените по делото данни за причинените на пострадалия физически болки, психически страдания, създадените му затруднения и продължителността на възстановителния период, и е приел за справедлив определения от първата инстанция размера от 40 000лева на дължимото се на К. Я. обезщетение. Така присъденото обезщетение, според настоящата инстанция, е съответно на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е достатъчно за репариране на претърпените от пострадалия болки и страдания. Пострадалият е изживял физически болки, както по време на инцидента, така и при последвалото болнично и домашно лечение, като в резултат на огнестрелната рана е получил неправилно зарастване на големия пищял, което е довело до скъсяване на десния долен крайник с 2 см /два сантиметра/. Вследствие на това до края на живота си Я. при липса на ортопедична обувка ще се движи с куцаща походка. От назначената в първоинстанционното производство СМЕ, както и от заявеното от вещите лица в съдебно заседание се установява, че по отношение на пострадалия не се налага оперативна интервенция, като за избягване на куцащата походка е необходимо движението да се извършва с ортопедична обувка. По този начин ще се предотврати и увреждане на тазобедрената и коленните стави на десния долен крайник. Неоснователни са претенциите на защитата, че размерът на обезщетението следва да се бъде намален, тъй като пострадалият не е пожелал да се подложи на операция. Както бе посочено по-горе обезщетението за неимуществени вреди се дължи с оглед обезщетяване на пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени с деянието от подсъдимия, а още повече, че от СМЕ, изготвена на първоинстанционното производство се установява, че една евентуална оперативна интервенция може да не се окаже успешна и „При баланс на рисковете е по-добре да не се прави оперативна интервенция. Може да е смъртоносна интервенцията.” На следващо място пострадалият е изживял и значителен психически стрес, който също подлежи на обезщетяване. Всичко това е свързано с продължителни отрицателни емоции, като от показанията му и тези на свидетелката Я., депозирани в съдебно заседание пред първоинстанционният съд, се установява, че пострадалият продължава да изпитва болки и дискомфорт вследствие от причиненото увреждане. Тези психически страдания също са отчетени при определяне размера на обезщетението. Неоснователно е и възражението на защитата, че размерът на обезщетението следва да се редуцира, тъй като получената травма не ограничавала възможността пострадалият да полага труд, а и през преобладаващата част от време същият търпял наказание лишаване от свобода. Същото не е относимо към критериите, които се изследват при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Присъждането на обезщетението няма за цел да замести трудовото възнаграждение или да компенсира загубена от пострадалия работоспособност, каквато и от назначената в първоинстанционното производство СМЕ не се установява /л. 4 от СМЕ/, а да го обезщети за претърпените от инкриминираното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от него болки и страдания. Като взе предвид изложеното, настоящият касационен състав също счете, че размерът на обезщетението присъдено в полза на пострадалия К. Я. е изцяло съответстващ на конкретните данни по делото, както и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като няма основание за намаляването му. С оглед на изложеното, решението на Апелативен съд- София следва да бъде оставено в сила. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 287 от 20.06.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 238/2017 г. по описа на Апелативен съд- София. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: