Р Е Ш Е Н И Е № 422 София, 11.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1421 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. К. Т. срещу въззивна присъда № 231/ 17.09.2015 г. по внохд № 2759/15 г. на Софийския градски съд. Релевирани са оплаквания, относими към трите касационни основания, като алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане или се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 20.03.2015 г. по нохд № 9406/2013 г. Софийският районен съд признал подсъдимия Л. Т. за невиновен в това, че на 27.12.2012 г., чрез използване на МПС и на техническо средство отнел от владението на Н. Н. 16 л. бензин А 95 на стойност 40.32 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои и го оправдал по обвинението по чл. 195 ал.1 т.4 от НК. С атакуваната присъда Софийският градски съд отменил изцяло присъдата и признал подсъдимия Т. за виновен в това, че на 27.12.2012 г., чрез използване на техническо средство отнел от владението на Н. 6 литра бензин А95 на стойност 15.12 лв. и на основание чл. 195 ал.1 т.4 и чл. 55 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Признал го за невинен за кражба на 10 л. бензин на стойност 25.20 лв., както и да е извършил деянието чрез използване на МПС. Оплакването по касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК е мотивирано с доводи за недоказаност на обвинението. Твърди се, че присъдата почива на предположения, защото няма очевидци на деянието, които да сочат Т. като извършител. Игнорирани са обясненията на подсъдимия, без да са опровергани от другите доказателствени източници, не са обсъдени противоречията в показанията на св. Д., като са ценени дадените от него на досъдебното производство, които са негодно доказателствено средство. Твърди се, че не е установен предметът на престъплението, както и идентичност на намерените на местопроизшествието бутилки и маркуч с иззетите и приложени по делото веществени доказателства. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при проверката и оценката на събраните доказателства, а изводите по авторството на деянието не почиват на предположения. От мотивите към присъдата се установява, че съдът е обсъдил подробно показанията на свидетелите и ги е съпоставил с обясненията на подсъдимия. Въз основа на данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. и Н., подкрепени от тези на свидетелите Й., С. и Х., разгледани във взаимовръзка и в корелация с протоколите за оглед на местопроизшествието и на лекия автомобил „А.”, съдът е извел заключение за наличие на верига от логически последователни, еднопосочни и непротиворечиви косвени доказателства, обосноваващи авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние. Липсата на преки очевидци на източването на бензина не прави фактическите констатации на съда почиващи на недопустими предположения, както се сочи в жалбата. Съдът е съобразил обстоятелствата, че св. Д. е видял подсъдимия около автомобила, от който стърчал маркуч, а до него имало туби, че същото лице след това е било в близост до кофите за боклук, в които са намерени веществените доказателства, че всички свидетелите сочат за излъчвана силна миризма на бензин от подсъдимия, че обясненията му защо ръкавицата му е напоена с бензин не се подкрепят от показанията на свидетелите. Въз основа на всички тези безспорно установени факти, съдът е направил изводите по авторството, поради което те не почиват на предположения. Възражението за процесуална недопустимост на свидетелските показания на Д., дадени на досъдебното производство не се споделя от касационния състав. Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212 ал.2 от НПК. По силата на чл. 194 ал.3 от НПК, полицейските органи в МВР могат да извършват действията по чл. 212 ал.2 от НПК без възлагане от прокурор или от разследващ полицай. Затова обстоятелството, че разпитът на този свидетел е извършен от оперативен работник, който е полицейски орган, не го прави негодно доказателствено средство. По делото се касае за хипотеза на залавяне на лицето непосредствено след извършване на деянието и не може да се отрече необходимостта от незабавно извършване на процесуални действия, посочени в чл. 212 ал.2 от НПК. Преценката дали това е била единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата не може да бъде ревизирана. Поради това въззивният съд не е допуснал нарушение като е приобщил и ценил в доказателствената съвкупност показанията на св. Д., дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК. Лишено от фактическо основание е и възражението за неустановеност на предмета на престъплението, тъй като иззетите с протокола за оглед веществени доказателства- 6 литрова туба с течност и маркуч с дължина 160 см. са именно предметите, посочени от свидетелите- поемни лица. По експертен път е изяснено, че течността в тубата е бензин, а от показанията на св. Н. Н. - че в резервоара на автомобила му е имало гориво, което след деянието липсва. В заключение, касационният състав намира за неоснователни оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по престъплението и неговото авторство, поради което липсва основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд намира за неоснователно искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Разпоредбата на чл. 197 от НК се прилага когато открадната вещ бъде върната или заместена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Трайно е разбирането на съдебната практика, че когато откраднатото имущество е открито и иззето от органите на властта без съдействието на подсъдимия, намалената отговорност е неприложима. Обстоятелствата по настоящия казус са точно такива, доколкото откраднатото количество бензин е открито и иззето от органите на полицията. Внасянето на равностойността на предмета на престъплението не води до намалена отговорност на подсъдимия, защото вещта е възстановена на пострадалия с въззивната присъда и няма какво да се възстановява. Това обстоятелство законосъобразно е взето предвид от съда при индивидуализацията на наказанието. Касационният състав споделя изцяло съображенията, с които СГС е отказал приложението на чл. 9 ал.2 от НК. Преценката за това, дали деянието само формално осъществява признаците на престъплението, но поради своята малозначителност не е престъпно следва да се прави въз основа на всички данни по делото, обосноваващи липсата на обществена опасност или нейната явна незначителност. Съдът е изследвал и оценил обстоятелствата, свързани с времето, мястото и начина на извършване на конкретното престъпление и е направил вярното заключение, че неговата обществена опасност не е явно незначителна. Правилно е приел, че малкото количество на отнетия бензин не е решаващ критерий при преценката за липсата или явната незначителност на обществената опасност на деянието, съобразявайки установените по делото факти- наличието на малко гориво в резервоара на автомобила и появата на местопрестъплението на св. Д.. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 231/ 17.09.2015 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 2759/ 2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.