5 Р Е Ш Е Н И Е № 449 София 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1487/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Ф. А. К. срещу въззивно решение № 19/17.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 18/2014 г. от Военно-апелативния съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено при недостатъчна задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата. Твърди се, че неправилно предходните инстанции са приели стойностите на алкохолна концентрация, отразени в съответните експертизи, тъй като при изследването е използван методът Видмарк. Излагат се доводи за неспазване на срока за вземане на кръвна проба, определен в чл. 3, ал.3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и други упойващи вещества от водачи на МПС (Наредба № 30/2001 г.). Оспорва се отказът на въззивния съд да уважи доказателствените искания, направени от жалбоподателя. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият Ф. А. К. и неговият процесуален представител поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на подадената жалба само относно размера на наложеното наказание в останалата част счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 15/04.04.2014 г., постановена по НОХД № 4/2014 г. от Пловдивския военен съд, подсъдимият Ф. А. К. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Подсъдимият К. претендира като нарушение неспазването на процедурата за вземане на кръвна проба, твърдейки, че същата е взета след установения в чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба № 30/2001 г. сто и двадесет минутен срок. Доводът е лишен от основание. Определените срокове в цитираната разпоредба за лично явяване на лицето са инструктивни. По делото присъстват писмени доказателства, които удовлетворяват напълно изискването на чл. 11, ал. 3, изр. 2 от Наредба № 30/2001 г., поради което и доводите за допуснати нарушения на реда, предвиден в цитирана наредба са неприемливи. Обстойните възражения на защитата преди всичко са насочени срещу кредитирания от съда резултат от изследването на кръвната проба на подсъдимия, при което е използван методът на Видмарк. Независимо от значителния им обем, доводите са неубедителни. Соченият метод на изследване е един от предвидените в чл. 16, ал.1 от Наредба № 30/2001 г. С оглед поддържаното оспорване от защитата първата инстанция е положила сериозни процесуални усилия за изясняване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието. В хода на съдебното следствие са назначени две химически експертизи и съдебномедицинска експертиза, събрани са писмени доказателства, свързани с годността на използваните препарати. Съдът внимателно и в контекста на цялата доказателствена съвкупност е изследвал данните от посочените експертизи, в резултата на което е стигнал до извод за величината на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия. Неоснователни са възраженията на защитата, че въззивният съд, отхвърляйки доказателствените искания е нарушил правото на подсъдимия да представя доказателства. С въззивната жалба е направено искане за събиране на доказателства относно обстоятелствата - за срока на годност на реактивите, използвани при изследването и кога кръвната проба е изпратена в лабораторията на ОД на МВР – С.. Въззивният съд е оставил тези искания без уважение. Отказът на съда не е произволен, тъй като е основан на това, че в доказателствената съвкупност са присъствали писмени данни, изясняващи същите обстоятелства. Обобщено, при проверката на въззивния съдебен акт не се установи съществено нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените материали, поради което липсва касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Заявената незаконосъобразност на съдебния акт по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е без собствена аргументация, поради което и настоящият съдебен състав само ще посочи, че при установените факти материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 44 на хиляда, поради което и деянието е получило правна квалификация по чл. 343б, ал. 1 от НК. Основателни са доводите, свързани с касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Въззивната инстанция е утвърдила наложеното от първостепенния съд наказание, без да отчете, че част от дефинираните като отегчаващи отговорността обстоятелства не могат да се отчетат като такива. Не е необходимо нарочно обосноваване защо „липсата на критично отношение към извършеното” не може да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство – виж, в този смисъл решение №157/92 г. по н.д. № 71/92 г., І н.о. Действията, чрез които се реализира изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК също не могат да бъдат отегчаващи отговорността обстоятелства – виж, мотиви към присъдата, л.149 от делото. При казаното, изводът за „многобройност” на отегчаващите отговорността обстоятелства е силно преувеличен. Това налага корекция на наложената санкция лишаване от свобода чрез намаляване на размера до четири месеца. В този размер, съчетано със срока на лишаване от право да управлява МПС – една година и шест месеца, в достатъчна степен ще съдействат за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК. Установените смекчаващи отговорността обстоятелства не отговарят на критериите за многобройност и/или изключителност по смисъла на чл. 55 от НК, поради което и посочената разпоредба е неприложима. С оглед на горните съображения и на основание чл.354, ал.2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 19/17.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 18/2014 г. от Военно-апелативния съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Ф. А. К. наказание лишаване от свобода на четири месеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.