Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 1040_10_dec_290gpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 47 София, 25.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Й. гр.дело N 1040 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. Г. Т. и на Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К., Н. Н. К. (четиримата са правоприемници на починалия в хода на производството ответник Н. К. К.) срещу въззивно решение от 04.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 3153 /2007 г. на Софийски градски съд, г. о., ІІ г. с-в., с което по въззивна жалба на ищеца И. К. Г. е отменено решение на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което по искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК вр. чл.26,ал.2, изр.1,пр.2 ЗЗД на И. К. Г. срещу жалбоподателите в касационното производство е признато за установено, че договор за покупко-продажба на апартамент на ищеца, сключен във формата на индивидуализиран нотариален акт, при който Н. К. К., действащ като пълномощник на ищеца, е продал неговия апартамент на Е. Г. Т., е нищожен поради липса на съгласие и нотариалният акт е отменен на основание чл.431,ал.2 ГПК. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение от 08.12.2010 г. по изведения процесуалноправен въпрос за съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, което съгласно приетото в мотивите и в т.1 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание решението да бъде допуснато до касационно обжалване, като преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Касационните оплаквания са за недопустимост и неправилност поради съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът (в това производство) И. К. Г. оспорва основателността на жалбите. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: По изведения въпрос настоящият състав намира, че : Въпросът, който е и довод за недопустимо произнасяне, е дали въззивният съд се е произнесъл по основания, които са били наведени недопустимо във въззивното производство чрез изменение на иска. Съгласно пар.2 ГПК първоинстанционното и въззивното производство са проведени по ГПК от 1952 г. Въззивният съд е допуснал отстраняване на нередовности и уточнение на предявените искове в съответствие с приетото в т.4 ТР 1 /17.07.2001 г. на ВКС, а не е допуснал изменение на исковете, чрез въвеждане на нови основания в противоречие с приетото в т.9 ТР 1 /04.01.2001 г. на ВКС. Твърдението за липса на упълномощаване може да означава не само липса на волеизявление, а и порок на волеизявлението. Въззивният съд е указал на ищеца да посочи обстоятелствата, на които основава твърдението си за липса на представителна власт, което представлява отстраняване на нередовности на исковата молба, след което се е произнесъл по така наведените като основания на исковете обстоятелства, което прави произнасянето му допустимо. За пълнота следва да се отбележи, че Е. Т. в молбата си от 10.11.2008 г., т.5 (л.37 по делото) е поискала от съда по реда на чл.100 вр. чл.98 ГПК (отм.) да остави исковата молба без движение и да укаже на жалбоподателя (ищеца) да уточни обстоятелствата, на които основава исковете си, основанието и петитума, което (искане) противоречи на довода за недопустимост на подобно уточнение. По основателността на наведените основания за неправилност: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени уточнените твърдения на ищеца, че в момента на извършване на упълномощителната сделка ищецът се е намирал в тежко здравословно състояние, което го е направило безпомощен и зависим от околните, лесен за манипулиране и подвеждане и е бил въведен в заблуждение относно последиците на упълномощителната сделка, съдът е приел, че упълномощителната сделка е опорочена, и че от това следва липса на воля и на фактически състав на договора за покупко-продажба, тъй като липсва съвпадане на насрещни волеизявления. Фактическите изводи на въззивния съд са основани на преценка на събраните по делото доказателства - включително медицинска документация и приети съдебно-психиатрични експертизи и са обосновани. Поради неоснователността на извода, че във въззивното производство е допуснато изменение на иска, са неоснователни доводите, свързани с процесуални нарушения, допуснати при такива изменения. Произнасянето по наведените основания прави произнасянето допустимо, неправилната квалификация на установените пороци на сделките не представлява недопустимост, а неправилно приложение на материалния закон. Изводът на въззивния съд, че сключеният без представителна власт договор за покупко-продажба е недействителен, е правилен. Основателен е и доводът на жалбоподателите, че иск, основан на такъв порок, не е с правна квалификация чл.26 ЗЗД, а чл.42,ал.1 ЗЗД. Упълномощителната сделка е сключена при условията на висяща недействителност, но тъй като след узнаването ищецът се е противопоставил срещу нея, като е предявил иск за унищожаването и срещу лицето, което се е представило за негов пълномощник, потвърждаването е изключено. Неоснователен е доводът на Д. К. и адв. К. – негов процесуален представител, за неправилно приложение от въззивния съд на правилото на чл.107,ал.2 ГПК (от 1952 г.) в съдебното заседание на 27.01.2010 г. по съображенията, изложени от въззивния съд, че отразеното в болничния лист заболяване на адвоката (издаден в деня преди с.з.) – хипертонична болест, е хронично, а не внезапно, а страната не е представила болничен лист, а медицинско направление. Следва да се добави и че в болничния лист не е отбелязано, че заболяването не позволява явяването на процесуалния представител в съдебното заседание на следващия ден съгласно изискването на чл.18,ал.2 М. (от 2005 г., отм.), а само, че е препоръчително да не се явява. Нито с молбата за отлагане, нито с друга молба, нито в съдебно заседание, не са направени искания за събиране на доказателства, поради което и не може да се приеме за основателно и твърдението, че отказът за отлагане се е отразил на решението. Основателно е твърдението на Е. Т., че съдът не се е произнесъл по направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност на довода за унищожаемост на упълномощителната сделка. В чл.32,ал.2 ЗЗД е предвидено, че правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност и че давността почва да тече от момента, в който измамата е била открита. Въззивният съд правилно е анализирал фактите за това, че ищецът е бил поставен в особено състояние, което не му е позволявало да преценява последиците от действията си и че използвайки това негово състояние, той е бил въведен в заблуждение относно последиците на действията си – на упълномощителната сделка. Не е установено кога ищецът е открил измамата, поради което и не може да се направи извод, че искът е предявен след изтичането на погасителната давност. Поради изложеното съдът намира, че касационните жалби са основателни единствено в частта, относно правната квалификация на исковете, поради което те следва да бъдат поправени от настоящия състав като обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което упълномощителната сделка бъде унищожена, а разпоредителната прогласена за недействителна при приетите квалификации. С оглед крайния изход от спора жалбоподателите нямат право на разноски, ответникът в това производство И. Г. не е доказал, че е направил разноски – не е отразено заплащането на такива в представения от него договор за процесуално представителство, поради което и неговото искане е неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 04.03.2010 г. по въззивно гр.д. № 3153 /2007 г. на Софийски градски съд, г. о., ІІ г. с-в..в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете. Вместо това постановява: На основание чл.29 ЗЗД по иск на И. К. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу Е. Г. Т. с ЕГН [ЕГН] и Н. К. К., починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници Л. Н. К. с ЕГН [ЕГН], В. Н. К. с ЕГН [ЕГН], Д. Н. К. с ЕГН [ЕГН] и Н. Н. К. с ЕГН [ЕГН], унищожава пълномощно с нотариална заверка на подписа № 6021 от 21.12.2000 г., извършена от нотариус М. Ш., с което И. К. Г. упълномощава Н. К. К. да осъществява представителство и извършва разпоредителни сделки със собствения на упълномощителя апартамент в[населено място], на [улица], югозападният, на пети етаж над партера, със застроена площ 137.45 кв.м., индивидуализиран чрез посочен нотариален акт, и съдържащо декларация на упълномощителя, че е получил напълно сумата от продадения имот. На основание чл.42,ал.1 ЗЗД по иск на И. К. Г. срещу Е. Г. Т. и Н. К. К., починал в хода на производството и заместен от своите правоприемници Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К., Н. Н. К., признава за установено по отношение на Е. Г. Т., Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К. и Н. Н. К., че сключеният между Н. К. К., действащ като пълномощник на И. К. Г. и Е. Г. Т., договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт № 163, том ІV, рег. № 10681, дело 814 /2000 г., съставен от нотариус Р. Д. с район на действие този на СРС, по силата на който Н. К. К., като пълномощник на И. К. Г., продава на Е. Г. Т. собствения на И. К. Г. апартамент в София, на [улица], югозападния, на пети етаж над партера, подробно описан в нотариалния акт, със застроена площ 137.45 кв.м., заедно със зимнично помещение № 9 и таванско помещение № 4 и заедно с 18 /200 ид.ч. от общите части на сградата, с двор от 283.90 кв.м., представляващо парцел VІІІ (осми) от кв.16, ГГЦ – зона Г-14, при посочени съседи. Оставя в сила решението в частта, с която съдът е осъдил ответниците да заплатят разноски на ищеца. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.