ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 241 гр. София, 19.12.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар…………при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело (частно производство) № 966 по описа за 2022г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1-ва от НПК във връзка с чл.16, ал.12 от ЗПИИАРКОРНФС. Образувано е съдебно производство – НЧД № 4908/2022г., по описа на Софийски градски съд, с предмет признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на Н. С., гражданин на Р. С. М., пребиваващ в [населено място], [улица], п.к. ...., в размер на 257 евро за превишаване на скорост при движение по пътищата с 27 км/ч. – на магистрала А-50 в Кралство Нидерландия, нарушение извършено на 05.10.2020г. Делото е прекратено с разпореждане № 2362/28.11.2022г. от съдия-докладчик при СГС,н.о., 20-ти наказателен състав и изпратено на ВКС по спор за подсъдност, тъй като делото му е изпратено от Кюстендилски ОС. Становището на прокурора от ВКП е, че са налице изискванията на чл.44,ал.1-ва от НПК, съставът на ВКС да разреши възникналия спор, като посочва, че възприема наведените доводи от съдията при СГС – че постоянния адрес на лицето не е решаващ за подсъдността , а принципът на „местоживеене и обичайно местопребиваване“. Съставът на ВКС счете, че при така повдигнатия спор за подсъдност компетентен да разгледа жалбата срещу издаденото наказателно постановление е Софийският градски съд. Чл.31, ал.1 - ва от ЗПИИАРКОРНФС определя подсъдността по отношение на териториалната компетентност съобразно местоживеенето на лицето или обичайното му местопребиваване. Установено е, че Н. С. не е познат и на двата известни по делото адреса- и на този в [населено място], посочен в съответното удостоверение по чл.4 от ЗПИИАРКОРНФС, и на адреса в [населено място], посочен като постоянен и настоящ адрес към 08.03.2021г. През 2017г. е регистрирал в ОДМВР- Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ мотоциклет, а през 2019г. – лек автомобил. Съдията- докладчик се е аргументирал, че съгласно аналогия на правото и чл.48, ал.7 от КМЧП следва да се приложи дефиницията на тази норма към понятията за местожителството и обичайното местопребиваване, залегнали в ЗПИИАРКОРНФС. Касационният състав се съгласява с подобен правен подход, но приложен, той установява връзка на лицето с адреса в [населено място] към по-късен период- 08.03.2021г., за разлика от регистрирането на двете превозни средства към 2017 и 2019. Отделно от това няма основание да се приеме, че засегнатото лице Н. С. когато и да било е призовавано и лично е получило призовка от българските съдебни власти, независимо от обратното твърдение в разпореждането на съдията-докладчик от СГС. Такова призоваване не е извършено в нито един момент в настоящето съдебно производство. Затова с положителност може да се заключи, че актуалната връзка с конкретно населено място е именно посочения най-късно адрес и той е в [населено място]. По правилата на подсъдността, определени в 31, ал.1-ва от ЗПИИРКОРНФС, компетентен е Софийският градски съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1-ва от НПК, ВКС, I НО, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА НЧД № № 4908/2022г.,(прекратено съдебно производство) по описа на СГС, 20-ти наказателен състав за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд и за продължаване на производството. КОПИЕ от определението да се изпрати на Кюстендилски окръжен съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2.