Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 451/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр.София, 09 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 451/2012 година Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия Я. Л. К. против присъда № 330 от 14.ХІ.2011 год. по внохд № 1390/2011 год. на Софийския градски съд.Защитникът се е позовал на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК,не е посочил доводи в подкрепа на което и да било от тях,нито искания чрез обжалването резултат. В съдебно заседание изготвилият жалбата защитник и подсъдимият я поддържат.Защитникът твърди,че не е доказано К. да е отнел предмета на престъплението и затова иска отмяна присъдата на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия. Представителят на ВКПр не намира жалбата за основателна и заключението му е за оставяне на въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда от 24.ІІ.2011 год. по нохд № 689/2010 год. на Софийския районен съд Я. Л. К. е признат за невиновен в това,през неустановен отрязък от време между 28 и 30.ІV.2009 год. да е отнел с цел ползване паркирания на ул.”Проф. Беньо Цонев” в гр.София,пред № 24, лек автомобил ОПЕЛ КАДЕТ с рег. № С 9046 ХМ,собственост на И. С. Н. от с.гр.,което деяние да е извършил и повторно,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 346,ал.2,т.2 във вр. с чл. 28 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена,К. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение,и е наказан с 2 години лишаване от свобода.За съвкупността от престъпления,за които К. е санкциониран с тази присъда и още с влезлите в сила съдебни актове по нохд № И-2306/2009 год. на Софийския районен съд,нохд № 488/2009 год. на Мездренския районен съд и нохд № 408/2009 год. на Луковитския районен съд,е определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода,което осъденият да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.На основание чл. 68,ал.1 НК е постановено отделното изтърпяване от К. „при общ режим в затворническо общежитие” на наказанието от 6 месеца лишаване от свобода,наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № И-2221/2007 год. на Софийския районен съд /в диспозитива и мотивите към въззивната присъда е допусната техническа грешка с изписването на делото под № 2221/2009 год./. Жалбата е неоснователна. По повод твърдението за незаконосъобразност,което подалият жалбата защитник не е подкрепил с каквито и да било доводи,за да бъде повече обсъждано,е достатъчно да се каже,че съобразно приетите за установени факти въззивният не е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348,ал.2 НПК. Аналогичен отговор налага и твърдението,също без всякакви доводи, за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание във връзка с което следва да се отбележи,че въпреки младостта си /21 години/,К. е осъждан досега 12 пъти,включително на лишаване от свобода,7 от които осъждания са за противозаконно отнемане с цел ползване на чуждо моторно превозно средство,а останалите 5-за кражба. Направеното едва в съдебното заседание пред касационната инстанция възражение за липса на доказателства,К. да е отнел с цел ползване собствения на Ив.Н. лек автомобил,е неоснователно.Действително няма факти,които да сочат точните дата и час на отнемане на превозното средство,както и извършителя на съответните действия,.но посредством показанията на свидетеля Д. Ст.И. е установено,че в раннните часове на 1.V.2009 год. не друг,а именно подсъдимият К. е управлявал колата и я е паркирал на ул. „523” в жк " Христо Ботев",вблизост до дома на И. и този на свидетеля С. Д.М.,баща на К..Очевидно наясно с приоритетните престъпни занимания на сина си,М. в същия ден уведомил за новопоявилата се пред дома му кола отговарящия за района полицейски служител.Нещо повече.Автомобилът бил представен от неустановени по делото родственици на К. и М. като собствен на К.,което пък мотивирало свидетеля Т. Т.Т.,друг техен родственик,да вземе автомобила и го задържи докато К. изплати задължението,което имал към него.Преценяйки гореописаната от изброените свидетели поредица от събития въззивният съд обосновано е заключил,че отнемането автомобила на Ив.Н. с привеждането му в движение и откарване от мястото,където е бил паркиран,може да се свърже с авторството единствено на подсъдимия.С приемането за установено на това фактическо положение съдът не е допуснал твърдяната неправилност при доказателствения анализ с последица целените с жалбата отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия.Ето защо и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 330 от 14.ХІ.2011 год. по внохд № 1390/2011 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: