1 Р Е Ш Е Н И Е № 195/17 г. София, 29.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5301 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 964 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 799/2015 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е обезсилил решението на първата инстанция и е прекратил производството по предявения иск за делба с мотив, че исковата молба е останала нередовна въпреки дадените указания. Счита, че процесният имот е индивидуализиран в достатъчна степен от ищеца, а доказателствата за съществуването на сградата в имота и за наличието на съсобственост върху нея не касаят допустимостта на предявения иск. Съдът отказал да обсъди доводите на ответниците и събраните доказателства по делото във връзка с индивидуализацията на имота, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Освен това счита, че няма пречка ответниците по иск за делба да внесат уточнения в предмета на делото досежно индивидуализацията на процесния имот. Ответникът К. Ж. Н. оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, тъй като действително предметът на делото за делба е останал неизяснен, въпреки събраните в тази насока доказателства и въпреки дадените от съда указания за отстраняване недостатъците на исковата молба. Ответниците Р. К.-К. и Свежина К. Д. не вземат становище по жалбата. С определение № 323 от 31.05.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какви са дължимите действия на съда за уточняване на актуалното състояние на имота, предмет на съдебна делба, при наличие на спор между страните по този въпрос. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Производството за съдебна делба представлява особено исково производство, за което в ГПК са създадени специални правила – чл.341- чл.355 ГПК. Извън уредените в закона специфики, делбеното производство се развива по общите правила на исковия процес. В съдебното решение съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид – решение № 112 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 13/2016 г. на ВКС, І-во г.о. Затова исковата молба следва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Във всички случаи, ако в хода на делото настъпи промяна в индивидуализиращите белези на делбения имот, в съдебното решение той се описва според актуалното му състояние. Когато предмет на съдебна делба е застроен имот, ищецът следва изрично да уточни дали иска делба и на съществуващите в имота сгради. Когато обект на имота е сграда, достатъчно е да се посочат нейните индивидуализиращи белези. Ако възникне спор за наличието на съсобственост на някои от обектите в сградата, тогава е необходимо да се посочат индивидуализиращите белези на тези обекти – решение № 473/09.12.2010 г. по гр. д. № 285/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г.о. Изискването за подробно описание на делбените имоти в тяхното актуално състояние е от значение в три насоки – за точното определяне предмета на делбената маса; за оповестителното действие на вписването на исковата молба за делба и решението по извършване на делбата / чл.114, б. „в” и чл.115, ал.1 и ал.4 ЗС; чл.62, ал.1, т.5 ЗКИР/ и за прецизното съдържание на решението по допускане на делбата, съответно – решението по извършване на делбата, което представлява документ за собственост. Когато исковата молба за делба не съдържа достатъчно данни за делбения имот, тя е нередовна. Съдът процедира по правилото на чл.129, ал.2 ГПК, като дава указания на ищеца да отстрани недостатъка, като индивидуализира делбения имот. Бездействието на ищеца може да доведе до последицата на чл.129, ал.3 ГПК само когато представените по делото доказателства не съдържат необходимите данни за индивидуализацията на имота и тази индивидуализация не може да бъде извършена по друг начин. При наличие на спор между страните относно актуалното състояние на делбения имот съдът може да назначи и експертиза в производството по чл.129 ГПК. В този случай, при отказ на ищеца да внесе възнаграждение на вещото лице, няма процесуална пречка възнаграждението да бъде внесено и от ответника, ако той счита, че действителният статут на имота не отговаря на описанието в исковата молба. Тази възможност произтича не само от обстоятелството, че в делбата всички страни са едновременно ищци и ответници, но и от това, че именно ответникът повдига спор за статута на имота. При всички случаи съдът разполага и с възможността да постави на страните въпроси по чл.145 ГПК за изясняване на възникналия между тях спор и следва активно да използва тази възможност. По съществото на касационната жалба: Предмет на делото е иск за делба на недвижим имот в [населено място], предявен от Р. К. К.-К. срещу С. К. Д. и [фирма]. Преди даване ход на делото по молба на ищцата е конституиран като трети ответник и К. Ж. Н.. С допълнителна молба от 12.08.2010 г. ищцата е уточнила предмета на делото, като е посочила, че иска делба на поземлен имот с идентификатор 10135.1501.517 по плана на [населено място], при граници: [улица]и имоти 569, 515, 516 и 519, с площ от 150 кв. м., както и намиращата се в имота жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.1501.517.1, със застроена площ от 67 кв. м. Към исковата молба е представена и скица, която е в съответствие с описанието на имота в уточняващата молба и отразява съществуващата жилищна сграда. В първото съдебно заседание ответникът К. Ж. Н. е възразил, че намиращата се в имота сграда е била предмет на предходна делба, при което са възникнали два самостоятелни дяла, които не са съсобствени между страните по делото. Заявил е, че в действителност в имота има две сгради, долепени една до друга. С решение № 4600 от 15.11.2012 г. по гр. д. № 7804/2010 г. на Варненския районен съд е допусната делба на поземления имот и намиращата се в него двуетажна жилищна сграда. Имотът е описан според уточнението към исковата молба и данните по скицата. Делбата е допусната между първоначалните страни по делото, а по отношение на допълнително конституирания ответник К. Ж. Н. искът е отхвърлен. По жалба на К. Н. е постановено определение №1685/11.06.2013 г. по в. гр. д. № 84/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е обезсилено и производството по иска за делба е прекратено. Прието е, че ищцата не е изпълнила първоначалните указания на въззивната инстанция да внесе депозит за експертиза, която да установи актуалния статут на делбения имот /колко сгради има в него, от какви помещения се състоят и съответстват ли на представената по делото скица/, нито е изпълнила подробните указания за индивидуализация на имота, поради което исковата молба е останала нередовна и по нея съдът не може да се произнесе по същество. Върховният касационен съд е отменил прекратителното определение на въззивната инстанция по съображението, че решението на първоинстанционния съд може да бъде обезсилено само с решение, но не и с определение. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция не е дадена възможност на ответниците по иска за делба Свежина Д. и [фирма] да внесат депозит за вещото лице по експертизата, допусната от първия въззивен състав във връзка с индивидуализацията на имота. Постановено е решение № 964 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 799/2015 г. на Варненския окръжен съд, предмет на обжалване в настоящото касационно производство, с което решението на първата инстанция за допускане на делбата е обезсилено и производството по предявения иск е прекратено. Решение № 964 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 799/2015 г. на Варненския окръжен съд е неправилно. Исковата молба за делба не е нередовна, тъй като с извършеното уточнение предметът на делба е индивидуализиран с предвидените в чл.60 ЗКИР белези - посочени са идентификаторите на поземления имот и намиращата се в него сграда, адресът, границите на поземления имот, площта, както и етажността на сградата. Даденото описание съответства и на представената скица, която отразява данните по кадастралната карта. След като ответникът К. Ж. Н. е въвел спор за това колко сгради има в имота, той е следвало да докаже твърдението си, че сградите са две, включително и чрез експертиза. Той е следвало да понесе и отговорността за разноските за тази експертиза. Доколкото другите ответници Свежина Д. и [фирма] са поискали да внесат разноските за вещото лице, съдът не е имал основание да остави без уважение това искане. Тези ответници също имат правен интерес от извършване на делбата при уточнен актуален статут на процесния имот. Действителното възражение на К. Н. е за прекратяване на съсобствеността на процесната сграда при предходна делба, при която сградата е поделена на два реални дяла, а дворното място е останало в съсобственост като обща част. Данни за предходни делби има в приложеното дело, като може да се проследи собствеността на сградата от 1965 г., когато тя е била съсобственост между наследодателите М. Р. и М. К., до завеждането на настоящия иск за делба. Има данни за извършена през 1969 г. делба между М. и М., при която всеки от тях е получил реален дял от сградата, с подробно описание на помещенията, от които се състоят реалните дялове; има данни за разрешената през 1980 г. пристройка към дела на М.; за последващата делба от 2000 г., при която делът на М. е възложен на неговата преживяла съпруга П., както и за последващите наследствени правоприемства и прехвърлителни сделки, които са обусловили завеждането на иска за делба по настоящото дело. Въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл.145 ГПК да постави въпроси на страните за изясняване на фактите по делото, които са от значение на възникналия спор за броя на сградите и помещенията, от които се състоят, нито е дал възможност на ответниците да внесат депозит за вещо лице, което да внесе яснота този въпрос. Като е приел, че исковата молба е нередовна и е прекратил производството по нея, без да изпълни задълженията си да предприеме активни действия по изясняване на актуалния статут на имота, въззивният съд е постановил неправилно решение. Това решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане и постановяване на решение по същество, след изясняване по реда на чл.145 ГПК или чрез експертиза на спора за актуалния статут на сградата /сградите/ в имота. Въззивният съд следва да се произнесе след отстраняване недостатъка на жалбата на К. Н., като му укаже да внесе предварително дължимата държавна такса по нея. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 964 от 18.05.2015 г. по в. гр. д. № 799/2015 г. на Варненския окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: