ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 505

гр. София, 20.06.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3543/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. И.-Г. от [населено място], подадена срещу решение № 261177 от 22.2.2021 г по в.гр.дело № 10306/20 г на СГС, ГО, Трети „б“ въззивен състав, с което е обезсилено решение от 18.11.2019 г по гр.дело № 47893/18 г на СРС, ГО, 90 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу „Банка ДСК“ ЕАД установителен иск по чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД вр.чл.146 ЗЗП за признаване за установено по отношение на ответника по касация, че клаузата на т.7.1 изр.второ от Общите условия към договора за кредит от 30.11.2011 г, сключен между банката и Р. Д. И. е нищожна като неравноправна за потребителя и е прекратено производството по делото в частта, относно този иск.Със същото решение е потвърдено решение от 18.11.2019 по гр.дело № 47893/2018 г на СРС, ГО, 90 състав в частта, с която е отхвърлен като неоснователен осъдителния иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата 5010 лв, претендирана като сбор от надплатени без правно основание суми за погасяване на кредит във връзка с договор за поръчителство, сключен на 30.11.11 г, както и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 90 лв, представляваща лихва за забава за времето от 31.1.2018 г до 18.7.2018 г, както евентуалните такива по чл.12 ЗЗД за сумата 5100 лв и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 90 лв за осъждане на банката да заплати тези суми като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, вследствие на недобросъвестно поведение на ответника при сключване на договора за кредит и за поръчителство, вследствие на което поръчителят е останал с впечатление, че е предвиден променлив лихвен процент, чиято стойност може да бъде намалявана, при наличие на предпоставките за това, а не увеличавана, поради което ищцата е била ощетена с исковата сума.

В касационната жалба касаторът П. Д. И.-Г. подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител К. А.-гл.юрисконсулт.Счита, че касационната жалба е процесуално недопустима, респ.не са налице основания за допускане на съдебния акт до касационен контрол.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от лице, което има право и интерес от обжалване и срещу подлежащо на обжалване решение по въззивно дело.Делото не е изключено от касационен контрол, защото когато физическо лице е сключило договора в качеството си на потребител, независимо от търговския характер на сделката по отношение на търговеца, се задейства защитният механизъм на политиката за защита на потребителите, при което по отношение на договора, освен общите за конкретния вид търговски сделки правила, са задължителни и имат предимство всички специални правила с оглед осигуряването на по-високо ниво на защита на потребителя.С приемане на ЗИД ГПК – ДВ бр. 100/2019 г., в сила при подаване на касационната жалба по делото, в разпоредбата на чл. 113 ГПК законодателят е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасност на защитата на потребителите, като е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.В случая спорът е потребителски с оглед общата легална дефиниция в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
По делото е установено следното :
П. Д. И.-Г. е предявила срещу „Банка ДСК“ ЕАД установителен иск по чл.26 ал.1 т.1 ЗЗД вр.чл.146 ЗЗП за признаване за установено, че клаузата по т.7.1 изречение второ /лихвата по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора/ от Общите условия към договора за кредит, сключен между ответната банка и Р. Д. И. е нищожна, като неравноправна клауза в договор с потребител ; осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да й заплати сумата 5 100 лв, представляваща сбор от надплатени без правно основание суми за погасяване на кредита във връзка с договора за поръчителство, сключен между страните на 30.11.11 г ; осъдителен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 90 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 5010 лв за времето от 31.1.2018 г до 18.7.2018 г ; при условията на евентуалност е предявен иск по чл.12 ЗЗД за осъждане на ответната банка да заплати на ищцата сумата 5010 лв-представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на недобросъвестно поведение на ответната банка, при сключване на договора за поръчителство, при който поръчителят е останал с впечатление, че е предвиден променлив лихвен процент, чиято стойност може да бъде намалявана, а не само увеличавана, при наличие на предпоставките за това, но това не се е осъществило, тъй като лихвения процент не е бил изчисляван така, съгласно действалата към онзи момент методика за базовия лихвен процент, с което ищцата е била ощетена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.7.2018 г до окончателното плащане, както и сумата 90 лв, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата от 5100 лв, претендирана по евентуалния иск.
Установено е, че на 30.11.11 г между Р. Д. И. в качеството й на кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на 26 000 лв, по който ищцата е поръчител.Договорът е сключен за 120 месеца по 372, 54 лв на месец, като целия кредит следва да бъде изплатен до 2021 г. Страните са уговорили годишна лихва за редовна главница 12, 95 %, като е договорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент.По силата на договора, кредитополучателят се ползва с преференция, ако има разплащателна сметка в банката или получава трудово възнаграждение или пенсия, ако извършва ежемесечни плащания на три или поне на две услуги и ползва „ДСК Директ“ ЕАД или да се осигурява в два пенсионни фонда на ДСК „Родина“.Ползването на преференциите се отнема когато в продължение на 2 месеца, клиентът не осигурява постъпване на работна заплата или кредитен оборот или когато авоара по банковата сметка е недостатъчен.Поради неизпълнение на задълженията в срок, банката е превърнала кредита в предсрочно изискуем, а ищцата като поръчител е погасила всички задължения по кредита на 25.1.2018 г, чрез превод на сумата от 15 995, 92 лв.От приетото неоспорено заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е установено, че в периода 2008-2018 г не е настъпила промяна в банковия лихвен процент.По Методологията на банката определянето му е резултат от комплексна оценка на влиянието на обективни фактори, част от които са лихвените индекси Leonia, Sofibor, Eonia, Euribor и Libor.Експертът е дал заключение, че липсва обективен механизъм за изчисляване на БЛП и неговите компоненти, както и определяне каква е относителната тежест на всеки един от тях, не става ясно също как обективните фактори влияят на промяната, както и не е възможно да се изчисли кой е действителния процент за всеки период от време.Т.е.липсва работещ алгоритъм за изчисляването му.Исковете обаче са приети за изцяло неоснователни, поради установеното по безспорен начин обстоятелство, че през целия процесен период от време базовия лихвен процент не е бил увеличаван.Следователно ответната банка не се е обогатила неоснователно, а ищцата не е била ощетена с посочената сума.От експертизата е установено, че в случаите, в които И. е заплатила по-високи по размер вноски, то е било поради поведението на кредитополучателя, включващи наказателна лихва в размер на 8, 08 лв, а не по други съображения, свързани с поведението на банката.Евентуалният иск също е приет за неоснователен, тъй не е установено ищцата да е претърпяла вреди в резултат от поведението на ответната банка.Прието, че тъй като от доказателствата по делото е установено, че последното увеличение на БЛП е осъществено от банката на 21.10.2008 г и до погасяване на кредита на 25.1.2018 г липсва промяна в размера му.Следователно за ищцата липсва правен интерес от иск за обявяване на нищожност на клаузата по чл.7 ал.1 изр.второ от ОУ от договора за кредит, а именно, че лихвата по кредита се увеличава, при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора“, поради което съдът е прекратил производството по делото в частта относно този иск и е обезсилил първоинстанционното решение в тази част.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.и по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.
Формулирани са следните въпроси :
1/При какви условия е налице интерес от водене на иск за нищожност на клаузи по договор за кредит, ако е установено, че лихвата по договора е изменяна и е предявен свързан иск за връщане на недължимо платени лихви.
2.Следва ли въззивния съд да разгледа всички доводи във въззивната жалба и да събере относимите доказателства, поискани от страните.
3.Следва ли клаузата за поръчителство при по-леки условия или за част от дълга да бъде формулирана изрично или това може д се изведе при тълкуване на договора по чл.20 ЗЗД.Въпрос по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
4.За съдържанието на понятието „недобросъвестност“ при преддоговорната отговорност-чл.12 ЗЗД, когато се уговаря променлив лихвен процент, евентуално дали същото има различно значение спрямо уредбата на неравноправните клаузи при потребителските договори-чл.143 ЗЗП.Въпрос по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
5.Какво е съдържанието на причинната връзка между недобросъвестното поведение на страната при преддоговорната отговорност-чл.12 ЗЗД и вредите, които потребителят търпи, при неприлагане на уговорка за променлив лихвен процент и дали същото се определя само съобразно включените в договора уговорки или и съобразно други договори със сходен предмет.Основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
6.Следва ли въззивния съд да разгледа всички доводи във въззивната жалба и събере относимите доказателства, поискани от страните-основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
7.Въпрос формулиран като № 8 на стр.22 : при допускане на касаионно обжалване по евентуалния иск ако бъде отменено решението по главния иск, то съществува вероятност евентуалния иск да се окаже недопустим, поради което при допускане на касационно обжалване по главния следва да се допусне и касационно обжалване по евентуалния иск.
8.Относно изложеното за липса на правен интерес от обявяване нищожността на неравноправната клауза.
По отговора на поставените въпроси.
Относно въпрос № 1.Посочени са касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто ГО, счита, че въпросът не е обуславящ, защото не е основан на установени по делото обстоятелства–както беше посочено по-горе, въззивният съд е приел за установено, че за 10 годишен период от време, действал през времетраенето на договора за кредит и поръчителство и до погасяване на окончателната сума, направено от поръчителя липсва промяна в БЛП-базовия лихвен процент.Предвид на което липсва правен интерес за страната да иска обявяване като неравноправна на клауза от договора, която не е произвела действие спрямо страната.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Посочено е дело, обуславящо противоречие по чл.280 ал.1 ГПК.Дело с такъв номер обаче липсва, въпреки извършените от съда процесуални усилия да се запознае с акта.Сочи се номер на решение и номер на дело от частен характер на Търговско отделение, което възпрепятства състава на ВКС да открие съдебния акт, на който страната неточно се позовава, без да го представя.Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като освен, че въпросът не е обуславящ не са обосновани и допълнителните предпоставки-значението му за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Относно въпроси 2 и 6/ описани като въпроси 2, 3 и 7 от касационната жалба./
Соченото касационно основание не е налице, предвид липсата на противоречие на въззивното решение с цитираната съдебна практика, която е постановена при различна правна и фактическа обстановка.При постановяване на решението си въззивният съд е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил всички доводи и възражения на страните.Отделно от това отговор на въпросите е даден с изричната разпоредба на чл.260 ГПК и чл.266 ГПК-т.е не могат да се събират „относими“ според страната доказателства, ако същите са могли да бъдат посочени или представени в срок в първоинстанционното производство.Та кива доказателства могат да бъдат сочени само, ако страната не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата или същите са нововъзникнали или когато не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения .В тези случаи съгласно разпоредбата на чл.260 т.6 ГПК жалбоподателят, искащ събирането на нови доказателства, излага причините, които са му попречили да ги посочи и представи до този момент.Доказателствата поискани от касатора с въззивната жалба са обосновани от него с извършено от съда процесуално нарушение-неразглеждане на твърденията му за необходимостта от намаляване на договорната лихва.Такова задължение обаче банката няма и не е поемала нито с договора, нито с Общите условия.Т.е доказателствените искания не могат да бъдат обосновани с нищо, освен с индивидуалните и не почиващи на никаква база претенции на страната по сключения от нея договор и изцяло усвоен размер, предмет на същия.Затова съдът е оставил без уважения направените на стр.9 и 10 от въззивната жалба доказателствени искания, които са несвоевременно заявени, не касаят нови обстоятелства, нито представляват нови доказателства, а отделно от това са неотносими, тъй като превратно третират обстоятелства по делото, които не кореспондират с фактите и договора./като напрп.какъв е бил средния пазарен процент на годишната лихва на потребителски кредити с размери и периоди на погасяване, прилаган от търговските банки в България по новосключените договори за кредит през всеки от месеците от ноември 2011 г до декември 2017 г, въз основа на кои борсови индекси, банките в България са определяли базовия си лихвен процент по договори за кредит и пр. и пр./.
Относно въпрос № 4.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.10 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е "от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени". В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика, нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Нормата на чл. 12 ЗЗД, уреждаща специално основание за ангажиране на извъндоговорна гражданска отговорност, която не е деликтна, нито договорна, не е обусловило изхода на делото.От разпоредбата на чл. 12 ЗЗД следва, че за да се ангажира отговорност на съответна, участваща в преговори страна, последната следва да е извършила някакво действие, или да е бездействала по време на преговорите или при сключване на договора, което да противоречи на добросъвестността. С понятието добросъвестност, като основен принцип на договорното право, законодателят е очертал параметрите на поведение на договарящите страни, без да са законодателно очертани, или установени по тълкувателен път общи критерии, релевантни към преценката доколко конкретно поведение влиза в противоречие с изискването за честност и лоялност при водене на преговори и сключване на договор. Преценката за това, дали поведението на някоя от страните в преддоговорните отношения противоречи на основното изискване по чл. 12 ЗЗД за добросъвестност, или това поведение е в рамките на свободата на договаряне, и винаги е в зависимост от конкретни обстоятелства.В случая, въззивният съдебен състав, именно след преценка на специфични за делото обстоятелства, приети за установени въз основа на обсъдения доказателствен материал по спора, включително: на стадия, до който са достигнали преговорите-договорът е сключен и изпълнен, а кредитът погасен доброволно от поръчителя е извел извод, че поведението на банката не влиза в противоречие с изискването за добросъвестност.Именно поради това е прието, че не са налице предпоставките за ангажиране на преддоговорната отговорност на ответната банка.
След като не е установено общото основание за достъп до касация, не се дължи произнасяне по поддържаната допълнителна предпоставка, мотивирана с необходимостта от изясняване на фактическия състав на преддоговорната отговорност, което според касатора е от значение за преценка на основателността на евентуалния иск-въпрос, който не може да бъде изследван във фазата на селекция на касационната жалба.Формулировката, направена от касатора в т.4 под формата на въпрос не налагат тълкуване на конкретна материалноправна или процесуална норма, каквото е изискването на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.Обвързването на изложените обстоятелства с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд е от значение за аргументацията на решаващия съд по отношение на добросъвестността, респ. недобросъвестността на насрещната страна в процеса на сключване на договора. Преценката на предоговореното поведение на страната е част от решаващата дейност на съда, като евентуалната необоснованост на въззивният акт не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на функциите на ВКС за проверка на правилното приложение на закона, а не на фактите по спора.Същото се отнася и до формулировката на въпрос № 5, а цитирането на съдебни актове, постановени по определени правни казуси по конкретните дела, не означава формулиране на правен въпрос, нито би могло да се установи точно какво е разрешението по 12 ЗЗД, дадено в цитираната практика и каква е връзката с конкретното въззивно решение.Общовалидно е правилото, че действителната обща воля на страните следва да бъде търсена от обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на сделката, както и, че отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други. ВКС не би могъл да замести страната и вместо нея да формулира конкретен правен въпрос, анализирайки по собствена преценка факти и изводи, съдържащи се в обжалваното решение, и оттук и да ги съпоставя с приложената съдебна практика по собствена преценка.Процесуално задължение е на страната, която обжалва, да изведе правния въпрос и след съпоставка да аргументира защо счита, че даденото по този въпрос разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС.
Относно опита за формулиране на въпроси под №№ 7 и 8.
Всъщност с тях по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи и възприетите от съда становища по наведените доводи и възражения. Изложеното от касатора в описанието към тези въпроси, съставлява касационен довод, който е извън преценката, дължима в производството по чл. 288 ГПК.Тези въпроси не отговарят на характеристиката по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора.Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Несъгласието на касатора с подробно изложените правни аргументи в обжалваното решение не може да послужи като предпоставка за допускане на обжалването.

Относно основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.
При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
По горните съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
С касационната жалба е направено искане по чл. 629, ал. 3 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Европейския съд относно приложението на тълкуването на по делото С-269/19 Blanca B към казус с договор за кредит с определен променлив базов лихвен процент и възможност за промяна, без да са налице кредитни измерители на промяната, а също и по въпроса за обвързаността на поръчител-потребител от определени промоционални договорни условия.
Настоящият състав на ВКС намира искането за неоснователно.В издадените от Съда на ЕС "Препоръки към националните юрисдикции относно отправяне на преюдициални запитвания", които в доктрината се считат за правен източник с примат над националното законодателство на държавите членки, се приема, че националната юрисдикция, дори когато действа като последна инстанция, може да откаже да отправи преюдициално запитване, ако не намира разумни основания за това. Предвид произнасянето по касационната жалба, не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване.Въззивният съд точно е приложил материалния закон и не допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със събирането и обсъждането на доказателствата, поради това въззивното решение не е допуснато до касационен контрол при условията на чл.280 ал.2 ГПК и по твърденията за наличие на касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Сезирането на Съда на Европейския съюз с преюдициално запитване следва да се отнася до интерпретирането или валидността на правото на ЕС, а не на националното право, нито фактическите обстоятелства, повдигнати в основното производство, каквито опити се домогва да направи страната в депозираното от нея искане.Отделно от това фактическите обстоятелства и направените от въззивния съд изводи са невярно интерпретирани и не отговарят на нито на установеното по делото, нито на приетото от равна страна.
Съгласно чл. 628 ГПК на тълкуване подлежат „разпоредба от правото на Европейския съюз” и „акт на органите на Европейския съюз”. Задължението за сезиране възниква само, ако за решаването на конкретния правен спор е необходимо да се приложи общностна норма, която е неясна- какъвто не е разглеждания случай.Категорично липсва преюдициалност, поради което и необходимост от отправяне на преюдициално запитване.С оглед на което искането следва да бъде оставено без уважение.
По частна жалба вх.№ 340065/26.7.21 г/присъединена към настоящото касационно производство с определение № 60325/21.10.21 г/, подадена от П. Д. И.-Г. срещу определение от 12.7.21 г, постановено по в.гр.дело № 10306/20 г по описа на СГС, Трети „Б“ въззивен състав, с което е оставена без уважение на основание чл.248 ГПК молбата й за изменение на въззивното решение в частта, относно разноските за присъждане на държавна такса заплатена пред СРС в размер на 80 лв, държавна такса, платена пред СГС в размер на 40 лв, за присъждане по 200 лв адвокатски хонорар за всяка от инстанциите и за намаляване на юрисконсултското възнаграждение на противната страна, определено от съда на по 100 лв за всяка от инстанциите.Тези разноски според процесуалния представител на жалбоподателката й се дължат във връзка с този иск, в частта относно който производството по делото е прекратено поради недопустимост.След като след предявяване на иска се установи, че дадена клауза не е неравноправна, страната не следва да носи отговорност за разноски.Посочената в молбата чл.248 ГПК правна фигура и заявеното искане е трудно да се подведат под която и да било норма от процесуалния кодекс.Ищцата носи отговорност за разноски при предявяване на неоснователни и недопустими искове, за завеждане на които ответникът не е дал повод.Обжалваното определение е напълно процесуално законосъобразно и правилно, поради което следва да бъда потвърдено.
На л.37 от гр.дело № 3543/21 г по описа на ВКС, Четвърто ГО П. И.-Г. е подала молба-уточнение, в което заявява, че подадената от нея частна жалба вх.№ 289383/.9.3.21 г / подадена до АС и администрирана от СГС доколкото е внесена държавна такса, изпратен е препис на противната страна и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор/ бива подържана само, ако ВКС прецени, че нея касационна жалба е недопустима в частта, с която производството по делото е прекратено, а решението обезсилено поради недопустимост на иска за установяване на неравноправност на клаузата на т.7.1 изр.2 от Общите условия към договора за кредит от 30.11.11 г.
ВКС не е приел касационната жалба в тази част за недопустима.Напротив разгледал я е по реда на чл.288 ГПК и след отговор на поставените въпроси е приел, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Поради това подадената при условията на евентуалност частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като същата има идентичен предмет с разгледаната касационна жалба, срещу решението на СГС по този иск по която съдът се е произнесъл с настоящия съдебен акт.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 261177 от 22.2.2021 г по в.гр.дело № 10306/20 г на СГС, ГО, Трети „б“ въззивен състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.7.2021 г, по в.гр.дело № 10306/2020 г по описа на СГС, Трети „б“ въззивен състав, с което е оставена без уважение подадената от П. Д. И.-Г. молба вх.№ 289382/9.3.21 г за изменение на основание чл.248 ГПК на въззивното решение № 261177 от 22.2.21 г по в.гр.дело № 10306/20 г на СГС в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в касационната жалба, подадена от П. Д. И.-Г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба вх.№ 289383/.9.3.21 г подадена от П. Д. И.-Г., при условията на евентуалност срещу въззивното решение № 261177 от 22.2.2021 г по в.гр.дело № 10306/20 г на СГС, ГО, Трети „б“ въззивен състав, в частта с което е обезсилено решение от 18.11.2019 г по гр.дело № 47893/18 г на СРС, ГО, 90 състав и е прекратено производството по делото в частта относно иска за обявяване недействителността като неравноправна на клаузата по т.7.1 изр.2 от Общите условия към договора за кредит от 30.11.11 г.
Определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
В останалите части определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.