Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 361   София, 14.07.2009 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ   гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на  двадесет и пети май   през  две хиляди и  девета  година в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                ЧЛЕНОВЕ:        СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                             ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при секретаря   Теодора Иванова   и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията  Здравка  Първанова гр. дело № 1590/2008г.   Производството е по чл.73, ал.2 от Закона за частния съдебен изпълнител. Образувано е по жалба на Е. Г. Д. – частен съдебен изпълнител, рег. № 7* с район на действие Окръжен съд-гр. Перник, срещу решение от 23.10.2007г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ по дисциплинарно дело № 5/2006г., с което на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ и е наложено дисциплинарно наказание – глоба в размер на 1000 лева. Релевираните основания за отмяна на решението се поддържат и в съдебно заседание – дисциплинарното производство не е проведено в предвидената в закона процедура, отговорността по чл.67 ЗЧСИ е предвидена за „виновно неизпълнение” на задълженията по закон, което не е налице, не е налице извършено дисциплинарно нарушение. Ответниците по жалбата К. на ч. с. изпълнители и М. на п. не изразяват становище. Жалбата е подадена е допустима – подадена е срещу решение по чл.72, ЗЧСИ и в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С атакуваното решение на Е. Г. Д. – частен съдебен изпълнител, рег. № 7* с район на действие Окръжен съд-гр. Перник е наложено дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ – глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.67 ЗЧСИ, чл.333, ал.2 и ал.3, чл.390, ал.1 и ал.2 ГПК – не е администрирала жалба до ПОС, с която се атакуват нейни действия, предприела е изпълнителни действия срещу лице, което не е длъжник по изпълнителното производство и не е спазила специалния ред за изпълнение върху ценни книги като е започнала събиране на равностойност , без да е извършила опис и изземване на ценни книги. Решението на Камарата на ч. с. изпълнители е валидно, процесуално допустимо и правилно. Съгласно чл.67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закон и Устава на Камарата на ЧСИ. Неоснователни са оплакванията в жалбата за нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Не се сочат конкретни нарушения. Следва да се посочи, че е спазен установеният от закона срок за налагане на наказанието, който е процесуално преклузивен и с изтичането му се преклудира възможността да се наложи установено от закона наказание за констатирано по съответния ред дисциплинарно нарушение. Не се сочат нарушения относно самото дисциплинарно производство - формиране на дисциплинарната комисия, нарушаване процесуалните права на ЧСИ, ред за вземане на решението и пр. Неоснователни са и оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при липса на виновно поведение при извършване на вменените на жалбоподателката нарушения, както и въобще при липса на извършено дисциплинарно нарушение. Видно от приложенията в дисциплинарната преписка и данните от изпълнителното производство, което е водила жалбоподателката, тя е извършила посочените дисциплинарни нарушения. Неоснователно се поддържа и довод, че не е установено виновно поведение при извършването им. Изпълнителното производство е било образувано по молба на взискателя „Л” ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по арбитражно дело на БТПП, съгласно който „И” ко, ЛТД, е осъдено да предаде на взискателя 2 30100 акции от капитала на „Т” АД с обща номинална стойност 2 301000 лева по временни удостоверения №32 и №33, както и да му заплати 13 355,31 щ.д. разноски. Образуваното изпълнително дело е било прекратено от държавен съдебен изпълнител и изпратено на частен съдебен изпълнител Д. с постановление от 14.07.2006г. Проведените от Д. изпълнителни действия – запор от 25.07.2006г. на посочените в изпълнителния лист акции на длъжника „И” ко, ЛТД, както и на всички сметки на „Т” АД като трето задължено лице, явяващо се държател на парични средства, собственост на длъжника, в БНБ, „ПИБ” АД, „Е” АД, са извършени след като вече е било постановено решение от 07.07.2006г. по гр.д. № 486/2006г. на Пернишкия окръжен съд, с което идентични изпълнителни действия по делото на държавния съдебен изпълнител са отменени като незаконосъобразни и е прието, че „Т” не е длъжник по делото. При това положение повторените от Д. изпълнителни действия са в грубо нарушение на закона и незачитане на задължителното съдебно решение, още повече че са предприети без законово основание срещу трето на изпълнението лице - търговска банка, като са наложени запори върху сметките и в БНБ и други банки. Изпълнителните действия не съответстват на специалния ред, предвиден в разпоредбата на чл.398 и сл. ГПК /отм.,ред. ДВ, бр.4/2005г./ за налагане на запор върху ценни книги, предаването на които е била дължимата престация, а не заплащането на паричната им равностойност. Но и в последната хипотеза налагането на запор върху сметките на „Т” като трето задължено лице не съответства на процесуалните правила. Налагайки запори върху сметките на банката в други банка /а не на сметки на длъжника при нея/ за парични задължения на дружеството-длъжник, който дължи по изпълнителния лист предаване на акции, съдебният изпълнител не е насочил изпълнение върху вземане на длъжника към трето лице - банката, а е започнал изпълнение срещу нея, без последната да е длъжник. В тази връзка следва да се приемат като неоснователни поддържаните доводи, че се касае не за нарушение на закона, а за извършена преценка относно изпълнителни способи, които са спорни от гледна точка на правната теория и практиката. Не е в правомощията и преценката на съдебния изпълнител насочването на изпълнението срещу лице, което не е длъжник по изпълнителния лист, тъй като активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определят от изпълнителния лист, освен предвидените в закона изключения, за които в разглеждания случай няма данни да са налице. Ето защо действията на съдебния изпълнител представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията, следващи от закона, поради което попадат в хипотезата на чл.67 ЗЧСИ и решението на Дисциплинарната комисия за налагане на съответстващо дисциплинарно наказание глоба от 1000 лева е правилно. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наказанието. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът на наказанието трябва да бъде съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, поведението на подлежащия на наказание, цялостната му професионална дейност, дисциплинарното му минало. В случая тези критерии са спазени от санкциониращия орган и определеното наказание съответства на тежестта на нарушението. С оглед изложеното и на основание чл.73, ал.4 ЗЧСИ, състав на ВКС, ІІ г.о. Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.10.2007г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ по дисциплинарно дело № 5/2006г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.