Р Е Ш Е Н И Е   №  513   София, 14  януари  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                            ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА     при участието на секретаря  Надя Цекова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 611/2009 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъдените А. В. А. и С. Х. П. са направили искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 225/2009г. на Пернишкия окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена първоинстанционната присъда и подсъдимите бъдат признати за невинни по повдигнатото обвинение. В искането се твърди, че постановените съдебни актове са „незаконосъобразни и неправилни”, излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствените материали,от които не следвал несъмнен извод за авторството на деянието. При условията на алтернативност се сочи и явна несправедливост на наказанието, иска се да се определяне на наказание, при условията на чл.55 НК, различно от „ лишаване от свобода”. В съдебното заседание защитникът на осъдените поддържа изцяло искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е изцяло неоснователно и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери влезлия в сила съдебен акт намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е изготвено от легитимна страна, в предвидения в чл.421,ал.3 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт. Разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните: Пернишкият районен съд с присъда № 191 от 10.03.2009г. по н.о.х.д. № 1202/2008г. е признал подсъдимите А. В. А. и С. Х. П. за виновни в това, че на 06.03.2008г. в Перник , в съучастие, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство, отнели чужди движими вещи- плазмен телевизор и дистанционно на обща стойност 1299лв. от владението на Г. Б. , с намерението противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК ги осъдил на по една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на наказанията с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Пернишкият окръжен съд с решение № 45 от 05.10.2009г. по в.н.о.х.д. № 225/2009г. е потвърдил изцяло присъдата. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, т.2 НПК, макар и да не са конкретизирани, настоящият състав счита, че могат да бъдат отнесени единствено към несъответствие на мотивите на решението на въззивната инстанция с изискванията по чл.339, ал.2 НПК и недоказаност на обвинението по несъмнен начин- чл.303, ал.2 НПК. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото са събрани достатъчни по обем доказателствени средства, относими към доказване на основния въпрос от предмета на доказване – извършеното престъпление и участието на подсъдимите в него. Съдебните инстанции не могат да бъдат упрекнати в неизпълнение на задължението си да събират доказателства както в подкрепа на обвинението, така и оневиняващите подсъдимите такива. В подкрепа на този из0вод е и факта, че и пред въззивния съд не са били направени искания за попълване на доказателствената съвкупност с нови доказателства. Преценката на събраните по делото доказателства е правилна, тя е извършена в съответствие с изискванията на чл.13 и 14 НПК, поради което и вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване не е изградено в нарушение на системата от процесуални правила, гарантиращи разкриването на обективната истина. Мотивите на въззивното решение съответстват на изискванията на чл.339 НПК. Невярно е твърдението, че те са буквален препис на мотивите към присъдата и на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Проверявайки обжалваната присъда, въззивният съд е изпълнил задълженията си и е дал отговор на направените в жалбата доводи. Обстоятелството, че е направил същите изводи не може да се приеме като липса на отговор респ. липса на мотиви, тъй като въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Правилно е прието, че обясненията на подсъдимите относно причината, поради която инкриминираните вещи са намерени в лекия автомобил, е тяхната защитна теза, опровергана от всички останали доказателствени материали по делото. Неоснователно е възражението за явна несправедливост на наказанието. При решаване на въпроса за наказанието са отчетени всички обстоятелства от значение за индивидуализацията му. Относителната тежест на смекчаващите обстоятелства е преценена в достатъчна степен, поради което и искането за определяне на наказанието по условията на чл.55, ал.1, т.1 НК не може да бъде уважено. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1, НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. В. А. и С. Х. П. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 225/2009г. на Окръжен съд гр. П.. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: