5 Р Е Ш Е Н И Е № 68 С., 03.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1808 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 945 от 11.07.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 355 от 29.07.2010 г. по гр. д. № 547/2010 г. на Русенски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от П. Г. В. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 2618 от 08.10.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "отговорник енергиен контрол" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5285 лева. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 ГПК - включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание. По приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК вр. с чл. 344, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 344, ал.1, т.1 КТ - трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца са неоснователни. Когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищецът оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е извършено от работника. Извършените от работодателя предварителни проверки относно нарушението не са предмет на установяване – тези проверки работодателят извършва с цел наказанието да бъде наложено след преценка на всички доказателства относно нарушението. Работодателят обаче не е длъжен да представи в съдебния процес всички събрани по повод нарушението доказателства – в негова тежест е да установи по безсъмнен начин, че работникът е допуснал дисциплинарното нарушение, за което са допустими всички доказателствени средства, представени по преценка на страната. В обжалваното решение на Русенски окръжен съд е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя със заповед № 2618 от 08.10.2009 г. на основание чл. 330, ал.1, т.6 КТ за допуснати от ищеца дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.4 КТ и чл. 187, т.9 КТ, съставляващи злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на имуществото му. Прието е, че уволнението е извършено незаконно, тъй като по делото не е установено дали ищецът е извършил описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения - повреждане на електромер на фирма [фирма] с цел прикриване на извършена манипулация на уреда и подмяна на електромер без да е налице причина за това. Прието е, че работодателят не е установил по безсъмнен начин факта на осъществяване на нарушенията – представените доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните свидетели установяват крайните резултати от извършените предварителни проверки, но не е установен начинът за достигане до констатациите за извършените от работника нарушения. Предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 2618 от 08.10.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "отговорник енергиен контрол" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5285 лева са уважени като основателни. В касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд се поддържа, че съдът не е обсъди доказателствата по делото в тяхната цялост, формирайки неправилен извод, че извършването на дисциплинарните нарушения не е доказано. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба П. Г. В. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства по делото; приел е, че извършването на дисциплинарните нарушения не може да бъде установено чрез показанията на свидетелите, извършили предварителната проверка и възпроизвеждащи установените в хода на проверката факти. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено, че уволненият служител е извършил неправомерно манипулация на електромер на обект на [фирма], както и че безпричинно е подменил електромера на [фирма], тъй като няма свидетели, възприели действията на манипулацията непосредствено, както и доказателства за безпричинната подмяна на електромерите. Тези изводи съдът е формирал без да съобрази представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протоколи за подмяна на електромерите, констативен протокол за метрологична експертиза на електромер и становище на [фирма], производител на електромерите. Съдът не е обсъдил тези доказателства ведно с показанията на свидетеля Х. Ф., извършил предварителната проверка по повод дисциплинарните нарушения, установяващ, че по времето, когато е извършена манипулация върху електромера, свален от обект на [фирма], електроизмервателия уред се е намирал в ищеца; че часът на манипулацията е точно установена от изследването на фирмата производител; че ищецът е монтирал този електромер след като съгласно приложените по делото писмени констатации на производителя, електромера е бил предварително манипулиран, за да отчита по-малко електроенергия. Не е отчел обстоятелството, че свидетелят е изследвал всички обстоятелства, свързани с подмяната на електромерите и възпроизвежда факти, които е установил след проверка кога и кому е бил предаден електромера, кой е имал достъп, познания и възможност да извърши предварителни манипулации преди монтажа му и да повреди електромера, за да не може да бъде установено манипулирането след предаването му за изследване. Не е обсъдил доказателствата, сочещи, че подмяната на електромера на [фирма] е извършена от ищеца без основателна причина извън времето на периодичните проверки и само 25 дни след монтиране на изправен електромер от други служители; че преди и след сваляне на електромера, монтиран от ищеца, консумацията на електроенергия е многократно по-висока, а сваления от ищеца електромер не е бил предаден на работодателя, за да може да се установи дали демонтажа му е бил наложен от техническа неизправност. Съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславя несъмнен извод, че описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения са извършени от уволнения служител, предвид което, формираните от въззивния съд изводи се явяват неправилни. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че дисциплинарното наказание е наложено от работодателя с мотивирана писмена заповед след приемане на писмени обяснения от работника и в сроковете по чл. 194, ал.1 КТ. Извършените от работника действия – монтаж на манипулирани технически устройства с цел отчитане на по-малък разход на електроенергия и повреда на електромер с цел невъзможност да се установи извършена предходна манипулация съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, т.9 КТ и чл. 190, ал.1, т.4 КТ, тежестта на които и обстоятелствата, при които са извършени дават основание за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Предвид изложеното, предявеният иск за отмяна на дисциплинарното уволнение и обусловените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, на касатора ответник по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер общо на 735,70 лева, в т.ч. 285, 70 лева внесени държавни такси и 450 лева за защита от юрисконсулт в размер на адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 355 от 29.07.2010 г. по гр. д. № 547/2010 г. на Русенски окръжен съд, ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. В. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 2618 от 08.10.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "отговорник енергиен контрол" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5285 лева. ОСЪЖДА П. Г. В. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 735,70 (седемстотин тридесет и пета лева и 70 ст.) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ