Р Е Ш Е Н И Е № 66 София, 09.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Стаменова разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2785 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П.РБ срещу решение № 2158/03.04.2017 г. по гр.д. № 14886/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 12741 от 10.08.2016 г. по гр.д. № 8752/2016 г. на Софийски районен съд в частта, в която е уважен предявения иск на П. И. И. за обезщетение на неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва от 17.02.2013 г. до изплащане на сумата. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос относно елементите на понятието „справедливост” в чл.52 ЗЗД, въз основа на които се определя конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Отговор на поставения въпрос е даден и с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т.11, според което при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените указания в тълкувателното постановление на пленума на Върховния съд се прилагат последователно в съдебната практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че обезщетението за неимуществени вреди според критерия „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД се определя, въз основа на установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства от значение за конкретния спор - какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвинения в престъпление, видът и тежестта на обвинението, в това число постановената мярка за неотклонение и продължителността на наказателното преследване. При определяне на дължимото обезщетение е от значение също доколко създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения на пострадалия са се отразили неблагоприятно върху живота му в личен и професионален план. При проверка правилността на въззивното решение с оглед доводите в касационната жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем на 19.11.2010 г. и задържан за 24 часа. С постановление от 31.01.2011 г. отново му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК като е определена парична гаранция, но наказателното производство е приключило с оправдателна присъда по нохд № 440/2012 г. на Софийски градски съд, потвърдена от въззивната инстанция и влязла в сила от 24.11.2012 г. С оглед конкретните обстоятелства по делото за продължителността на наказателното преследване, задържането за 24 часа и постановената мярка за неотклонение, както и неблагоприятните за ищеца последици от повдигането на обвинение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и е определил обезщетение на ищеца в размер на 7000 лева, със законната лихва 17.02.2013 г. до изплащането. С оглед отговора на материалноправния въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за причинените вреди, когато е повдигнато обвинение и са предприети съответните процесуално-следствени действия, но е постановена оправдателна присъда, независимо дали при постановяването актовете и действията са били правно обосновани. Правилно са възприети релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението, степента на неоправданата наказателна репресия и продължителността на наказателното преследване, но при определяне размер на обезщетението, въззивният съд неправилно е преценил обстоятелствата, въз основа на което следва да приложи критерия за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД - доколко негативните изживявания на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението на прокуратурата при продължилото в разумни срокове наказателно производство. В тази връзка, доводите на касатора в касационната жалба, че е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед данните по делото, следва да се приемат за основателни. Незаконното обвинение безспорно е увреждащо действие, тъй като засяга личния живот и достойнство на пострадалия, но въздействието върху ищеца е значително ограничено като обем и не се доказват увреждащи последици от незаконното обвинение. Съдът е длъжен да присъди обезщетение на пострадалия при съобразяване с релевантните за спора обстоятелствата, които в случая не са отчетени правилно - наказателното преследване е продължило около две години, постановената мярка за процесуалната принуда е сравнително ниска, с изключение на първоначалното задържане за 24 часа и липсват проявления в здравословното и емоционално състояние на пострадалия по-големи от обичайните, които неизбежно съпътстват наказателната репресия. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, настоящият състав приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 3000 лева, които се дължат със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата. Обжалваното решение на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск за сумата над този размер поради необоснованото завишаване на присъденото обезщетение, като в останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2158 от 03.04.2017 г. по гр.д. № 14886/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 12741 от 10.08.2016 г. по гр.д. № 8752/2016 г. на Софийски районен съд в частта, в която е уважен предявения иск на П. И. И. за обезщетение на неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата 4000 лева /над дължимите 3000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 17.02.2013 г. до изплащане на сумата и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. И., ЕГН [ЕГН] срещу ПРБ иск за сумата от 4000 (четири хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 17.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. ПОТВЪРЖДАВА решение № 2158 от 03.04.2017 г. по гр.д. № 14886/2016 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.