Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 05.06. 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря АНГЕЛ ЙОРДАНОВ………………………..……. и с участието на прокурора…………............………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3209 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е исково - по реда на чл. 47 ЗМТА. Образувано е по молба с вх. № 84125/18.VІ.2018 г. /по описа на Софийски градски съд/ от Б. И. В. от София, съдържаща искането му „по чл. 303 ГПК” за отмяна на решението от 4.ХІІ.2012 г. на Арбитражния съд при БТПП, постановено по вътр. арб. дело № 340/2012 г., с което той е бил осъден, солидарно с „Ел Б.” ЕООД-София, чиито управител и едноличен собственик на капитала е бил към този момент, да заплатят на ищцовото „Интерлийз” ЕАД-София следните суми: 1./ В размер на 1 853.72 евро, представляваща сбор от 5 неплатени лизингови вноски /от № 30 до № 34 вкл. по погасителния план за периода от 12.VІІ.2009 г. до 12.ХІ.2009 г./ дължими по договор за финансов лизинг на автомобил № 5519/А/11.ХІІ.2006 г. и Допълнително споразумение № 1 към него; 2./ В размер на 2 088 лева, представляваща извършени разходи от лизингодателя „Интерлийз” ЕАД за ремонт на лизингования автомобил „Тойота Корола-В.” с ДК [рег.номер на МПС] след връщането му обратно от търговеца лизингополучател, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 12.VІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане; 3./ Две суми в размер от по 390.08 лв., представляващи съответно ІІІ-та и ІV-та вноски по застраховката „Каско” на този автомобил, съгласно издадената полица № 74340/9.ХІІ.2008 г.; 4./ В размер на 508.28 лв., представляваща неустойка за забава, дължима съгласно клаузата на чл. 7.6.1 от договора за финансов лизинг; 5./ В размер на 1 817.42 лв., направени от ищцовото „Интерлийз” ЕАД разноски в арбитражното производство. С довод, че имал качеството на „потребител” – по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, В. претендира да бъдела прогласена нищожност на горепосоченото арбитражно решение: на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Същевременно в молбата се претендира и отмяна на горепосоченото арбитражно решение на основанията по чл. 4, ал. 1, т.т. 2, 3, 4 и 6 ЗМТА. Ответното по тази искова молба с предмет горното арбитражно решение „Интерлийз” ЕАД-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта й, нито по нейната основателност. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна ответна страна по посоченото в нея арбитражно решение на АС при БТПП от 4.ХІІ.2012 г., постановено по вътрешно арб. дело № 340/2012 г., а също и в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, исковата молба на Б. Ив. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледани по същество и петте иска (първите четири за отмяна на процесното арб. решение, а петият - за прогласяване на нищожността му) са неоснователни. 1./ По исковете на В. с правно основание по чл. 47, ал. 1, т.т. 2, 3, 4 и 6 ЗМТА: а./ Според т. 2 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА претендиращата отмяна на арбитражното решение страна следва да докаже, че арбитражно споразумение не е било сключено. На плоскостта на така поддържаното от ищеца В. основание за отмяна на арб. решение, ще следва да се разграничи, че втората част на тази разпоредба /досежно възможността отмяната да се предизвика и при недействителност на сключено арбитражно споразумение/ не се прилага при арбитраж между страни с местожителство или седалище в Република България относно думите „съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор”, което следва от § 3, ал. 1, предл. 5-то in fine на ПЗР на ЗИЗМТА (обн. ДВ, бр. 38 от 17.ІV.2001 г.). Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. Но при сега поддържаното от ищеца В. основание по т. 2 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, визиращо несключено /т.е. липсващо/ арбитражно споразумение, този преклузивен срок тече от узнаване на арбитражното решение, което в процесния случай следва да се счита настъпило – „чрез трети лица” - на датата 15.ІІІ.2018 г. видно от обстоятелствената част на намиращата се в кориците на настоящето дело частна жалба (с вх. № 40626/21.ІІІ.2018 г. по описа на СГС), подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК до Софийския апелативен съд срещу Разпореждането от 19.ІІІ.2013 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на същото арбитражно решение, по който е било образувано изпълнително дело № 454/2013 г. на ЧСИ М. П. /с рег. № 851/. Според това признание едва на 15 март 2018 г. той бил узнал за образуваните срещу него изпълнителни дела, тъй като „няма данни за редовно уведомяване по приключилото арбитражно дело”. Видно е от приложеното в цялост арбитражно дело № 340/2012 г. по описа на АС при БТПП е, че на лист № 141 от същото се намира пощенска пратка с обратна разписка (известие за доставяне) с изходящо клеймо от 7.ХІІ.2012 г., адресирана до физическото лице Б. Ив. В., но оформена с отметката „непотърсена” и три последователни пощенски клейма от датите 7.ХІІ.2012 г., 10.ХІІ.2012 г. и 29.ХІІ.2012 г. Разгледана по същество тази допустима искова претенция е неоснователна. Върху договора за финансов лизинг № 5519/А/, сключен с ответното в настоящия исков процес „Интерлийз” ЕАД-София на датата 11.ХІІ.2006 г., В. е положил свой подпис на две места- веднъж като управител на лизингополучателя „Ел Б.” ЕООД, а втори път вече в личното си качество, като солидарен длъжник на точно това юридическо лице, чиито едноличен собственик на капитала се явява. Следователно знанието, което той е имал в първото си качество - на законен представител /по чл. 30, ал. 1 ГПК/ на търговското дружество лизингополучател, за наличието на арбитражна клауза по чл. 17.4 от същия договор за финансов лизинг, опровергава твърдението му в настоящата искова молба, че – като физическо лице – той не бил обвързан от арбитражно споразумение с лизингодателя „Интерлийз” ЕАД-София. Напротив, меродавно за противоположния извод е обстоятелството, че въпросната арбитражна клауза се предшества от клаузата по чл. 17.2 от същия договор, регламентираща пасивната солидарна отговорност. б./ По основанието по т. 3 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА: С горепосоченото изменение на ЗМТА от 2017 г. това основание за отмяна на арбитражни решения е междувременно отпаднало. Касае се за процесуалноправна разпоредба, имаща незабавно действие. в./ По основанието по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА: На лист 57 от приложеното арбитражно дело се намира удостоверение с изх. № от 23.ІХ.2012 г. на МВР – СДВР, Сектор „Български документи за самоличност”, видно от което е, че както постоянният, така и настоящият адрес на В. са съвпадали със седалището и адреса на управление на представляваното от него „Ел Б.” ЕООД-София, както последните са били вписани в търговския регистър. Констатираното от арбитражния състав /в протокола по арбитражното дело от заседанието му на 12.ХІ.2012 г./, че „всички книжа, изпращани до ответниците, са връщани в цялост с отбелязване от съответния пощенски служител, че пратките не са потърсени, така както и призовките за днешното арбитражно заседание”, дават основание за извод, че страните по спора, решен с арбитражното решение, чиято отмяна солидарният длъжник В. сега претендира, са били надлежно уведомени за назначаването на арбитрите, както и за арбитражното производство. Същевременно ищецът не е доказал наличие на „независещи от него причини”, които да са препятствали възможността му да вземе лично участие в производството пред АС на БТПП по вътрешно арб. дело № 340/2012 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Правилника на този арбитраж, когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или пощенският адрес на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, книжата, съобщенията или призовките се смятат за получени, ако са изпратени до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес с препоръчано писмо, което „удостоверява опита то да бъде предадено”. г./ По основанието по т. 6 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА: При едновременно поддържаната от ищеца В. липса на арбитражно споразумение, той е следвало да докаже, че при разглеждане на арбитражния спор и постановяване на арбитражното решение, чиято отмяна претендира, не са били приложени разпоредбите на този закон, т.е. на ЗМТА. Доводи в тази насока обаче не са били релевирани в обстоятелствената част на исковата молба с вх. № 84125/18.VІ.2018 г. по описа на СГС. 2. По иска с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражното решение от 4.ХІІ.2012 г. на АС при БТПП по вътр. арб. дело № 340/2012 г.: Съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (нова – обн. ДВ, бр. 8 от 24.І.2017 г.), всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна. Процесният по вътрешното арбитражно дело № 340/2012 г. по описа на АС при БТПП „договор за финансов лизинг на автомобил № 5519/А/11.12.2006 г.” е сключен между търговците „Интерлийз” ЕАД-София, като лизингодател, и „Ел Б.” ЕООД-София – като лизингополучател, а управителят на последното Б. И. В., ЕГН [ЕГН] има по същата сделка качеството на „солидарен длъжник”. В чл. 17.4 от договора за финансов лизинг е обективирана арбитражна клауза, според която: „Всички спорове, произтичащи от или във връзка с този договор, вкл. споровете породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, с изключение на тези, по които двете страни постигнат съгласие, ще бъдат отнесени за разрешаване до АС при БТПП в гр. София, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения”. Съгласно чл. 63, ал. 3 ТЗ търговските дружества са юридически лица. Следователно горната абсолютна търговска сделка /по чл. 1, ал. 1, т. 15 ТЗ/ е сключена между две юридически лица, а физическото лице Б. Ив. В. лично гарантира изпълнението на задълженията на търговското дружество лизингополучател - по реда на чл. 101 ЗЗД. От това положение не следва, че страна по същата сделка е и настоящият ищец, явяващ се само „едно трето лице”, встъпило като съдлъжник в определено задължение: в конкретната хипотеза по съглашение и с кредитора, и с длъжника. Докато според легалната дефиниция в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. На тази плоскост в процесния случай по необходимост се налага извод, че В. не е страна по договора за финансов лизинг, тъй като такава е било представляваното от него юридическо лице „Ел Б.” ЕООД. В своето лично качество /като ФЛ/ той нито придобива стоки, нито ползва услуги от договора за финансов лизинг, а и с ангажирането си като солидарен длъжник наред с лизингополучателя, чиито едноличен собственик на капитала е, ищецът В. не действа извън обсега на своята професионална дейност като управител на това търговско дружество. В заключение, наличието на специалния исков ред по чл. 47 и сл. ЗМТА за отмяна на арбитражни решения /респ. за обявяването им за нищожни/ a priori изключва извънинстанционния процесуален ред по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения /Гл. ХХІV от процесуалния закон/. При този изход на делото в настоящето исково производство и предвид изричното направеното от ответника искане за това, ищецът Б. И. В. ще следва да бъде осъден - на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на „Интерлийз” ЕАД-София сума в размер на 965.27 лв. (деветстотин шестдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените по делото пълномощно от 29.І.2019 г., договор за правна защита и съдействие № 600767 от същата дата, както и списък по чл. 80 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Б. И. В. от гр. София, [улица],ет. ІІІ /с посочен по делото адрес за кореспонденция в гр. Бургас, [улица], ет. ІV, кабинет 408/ с правни основания по т.т. 2, 3, 4 и 6 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, чиито предмет е била ОТМЯНАТА на арбитражното решение (без номер) на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, постановено по вътрешно арб. дело № 340/2012 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ. ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Б. И. В. от София, [улица], ет. ІІІ /с посочен по делото адрес за кореспонденция в гр. Бургас, [улица], ет. ІV, кабинет 408/ с правно основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражното решение (без номер) на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата от 4.ХІІ.2012 г., постановено по вътрешно арбитражно дело № 340/2012 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА Б. И. В., ЕГН [ЕГН], от гр. София, [улица], ет. ІІІ /сега с посочен по делото адрес за кореспонденция в [населено място], [улица], ет. ІV, кабинет 408/ да заплати на ответното „Интерлийз” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], СУМА в размер на 965.27 лв. (деветстотин шестдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща изплатен хонорар да един негов адвокат от САК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2