7 Р Е Ш Е Н И Е № 234 С., 18.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря И. В. изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1987/2017 година Производството е по чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА. Образувано е по предявен от „Кордеел България” ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, иск за отмяна на арбитражно решение № 1 от 07.07.2017 г., постановено от Софийски арбитражен съд при Сдружение ”За развитие на правото в България” по В. № 1/2017 г., с което „Кордеел България” ЕАД е осъдено, на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД и споразумение от 05.05.2016 г., с анекси към него: анекс № 1/29.06.2016 г., анекс № 2 от 08.08.2016 г. и анекс № 3 от 06.01.2017 г., да заплати на „Кепта България” ЕООД, следните суми: 234 931.81 лв. – гаранция по фактура № 334 от 16.06.2016 г.; 57 448.77 лв. – гаранция по фактура № 326/27.05.2016 г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 32 440.62 лв. – гаранция по фактура № 332/06.06.2016 г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 48 944.13 лв. – гаранция по фактура № 334 от 16.06.2016 г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 17 013.33 лв. – гаранция по фактура № 339/07.07.2016 г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 3 988.16 лв. – гаранция по фактура № 353/27.07.2016 г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 15 616.56 лв. – гаранция по фактура № 354/27.07.2016 г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 76 408.76 лв. – незаплатени материали и СМР по анекс № 2, ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 77 844 лв. – незаплатен бетон по анекс № 3, ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.; 10 039.32 лв. – незаплатени делитационни профили по анекс № 3 и 200 000 лв. – неправомерно усвоена гаранция по анекс № 3, ведно със законната лихва от 18.04.2017 г., както и мораторни лихви върху част от главниците в посочените в решението размери и периоди. В исковата молба се твърди порочност на арбитражното решение, тъй като образуването на арбитражния състав и проведената процедура не са съобразени със споразумението между страните, а същевременно част от споразумението противоречи на чл.11, ал.3 ЗМТА. Поддържа се, че арбитражният състав се е произнесъл по спор за валидност на анекс № 3, квалифициран като договор за новация, който не е въведен от ищеца като част от предмета на делото, а от друга страна не се обхваща от арбитражното споразумение. Ищецът счита, че е налице произнасяне и свръх петитум, предвид посочената в исковата молба цена на иска /съставляваща сбор от отделни искови претенции/. Според ищцовото дружество арбитражното споразумение би било неизпълнимо при връщане на делото за ново разглеждане, поради което се установява последваща недействителност на същото. По съображения в исковата молба, поддържани в съдебно заседание на 06.06.2018 г., както и в защита, представена в определения срок по чл.149, ал.3 ГПК, се претендира отмяна на арбитражното решение, с произтичащите от това последици. Ответникът – „Кепта България” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за отмяна на арбитражното решение. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, поддържани в публично съдебно заседание, както и в защита. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, приема следното: С решение № 1 от 07.07.2017 по В. № 1/2017 г. Софийският арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България” е уважил изцяло предявените от „Кепта България” ЕООД искови претенции /главни и акцесорни/ за сумите, посочени по-горе, като в полза на ищеца /сега ответник/ са присъдени разноски. След преценка на представените от страните писмени доказателства и на събраните гласни доказателства, решаващият орган /РО/ е извел следните изводи: за недоказаност на твърдяното от „Кордеел България” ЕАД право за едностранно прекратяване на договора поради отпаднал интерес от изпълнението; за настъпване на предвидените в т.2.8 от анекс № 3 правни последици – дължимост на сторени от ищцовото дружество отстъпки, претендирани в исковата молба като невърнати гаранции; за неизпълнение на задължението на възложителя за заплащане на допълнителните работи по анекс № 2, чието изпълнение е доказано посредством писмените и гласни доказателства. РО е изразил становище, че анекс № 3 има характер на новация спрямо основното провоотношение, като с подписването му страните са уговорили условията, при които ответното дружество – възложител ще заплати извършените доставки на материали и изпълнени СМР, при посочване на конкретните суми за плащане. Прието е за безспорно, че от общо посочената сума възложителят е платил с 34 931.81 лв. по-малко, като сумата от 200 000 лв., за която е била предоставена банкова гаранция, не е платена. РО е счел, че последните две суми имат характер на авансови плащания, тъй като в анекса не е отразен какъв произход имат, поради което следва да се приспаднат при окончателното приключване на допълнително договорените работи. По поддържаните основания за отмяна на арбитражното решение, настоящият съдебен състав приема следното: Между страните по арбитражния спор е сключено споразумение по договор за подизпълнение от 05.05.2016 г. за възлагане, от страна на „Кордеел България” ЕАД на „Кепта България” ООД изпълнение на дейности по направа на бетонна настилка на обект „Склад за готова продукция, пакетирани хранителни и нехранителни стоки Л. в [населено място], община Тунджа, [населено място], като с последващи анекси № 1 и № 2 е предвидено разширяване на обхвата на възложените СМР, съобразно приложени към тях оферти, а с анекс № 3 са предвидени условия за премахване на несъответстващ на експлоатационните характеристики бетонов под и новото му изпълнение, количеството, цената и начина на плащане на тези дейности, неразплатените от възложителя суми по съответни фактури към момента на подписване на последния анекс и срок за плащането им. В т.46 от основното договорно споразумение е обективирана арбитражна клауза, като е предвидено разрешаване на спорове, възникнали по силата на договора, от Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България”, съобразно неговия правилник. От данните по приложеното заверено копие от арб.дело е видно, че в срока за отговор на исковата молба, ответното дружество, сега ищец, не е въвел възражение за неарбитрируемост на спора, който е основан на споразумението и всички допълнителни анекси към него. Заедно с това, търговското дружество „Кордеел България” ЕАД, чрез надлежен процесуален пълномощник, е участвал в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства и явяване в арбитражното заседание, без да оспорва компетентността на арбитража. При тези данни, вкл. и с оглед разпоредбата на чл.7 ЗМТА /в редакция след изм. – ДВ бр.8 от 2017 г./ следва да се приеме, че е налице валидно арбитражно споразумение, обуславящо компетентност на сезирания АС, постановил решението, предмет на настоящото производство по чл.48, вр. с чл.47 ГПК. За неоснователни следва да се приемат доводите на ищцовото дружество, че след като едва в арбитражното решение РО е квалифицирал анекс № 3 като договор за новация, то произнасянето по валидността и действието на анекс № 3 е извън компетентността на арбитража, поради липса на съдържаща се в този анекс самостоятелна арбитражна клауза. Преди всичко, част от предявените пред АС искови претенции са основани на анекс № 3, с твърдения в исковата молба, че с този анекс се новират уговорките в основния договор. Тези твърдения са оспорени в отговора на исковата молба, по съображения, изложени в раздел І-ви. Следва да се отрази, че извън обхвата на производството по отмяна по Глава VІІ от ЗМТА е извършване на преценка за правилност на формираните от РО изводи относно правната квалификация на анекс № 3 и действието му. Както бе посочено и по-горе, компетентността на арбитража не е оспорена, като е приложима и разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА. От друга страна, произнасянето по въпроса доколко част от исковите претенции, основани на анекс № 3, се обхващат от арбитражната клауза по основното споразумение, би означавало в случая извършване на преценка за правилност на арбитражното решение, което е извън основанията по чл.47 ЗМТА и съответно извън правомощията на ВКС. След като компетентността на сезирания АС не е надлежно оспорена, а от друга страна ответното дружество, сега ищец, е участвало в арбитражното производство, то е налице абсолютната процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск пред Софийски арбитражен съд при Сдружение „За развитие на правото в България”. Предвид съдържанието на арбитражното решение, не би могло да се приеме, че РО се е произнесъл извън предмета на спора. В решението липсва изрично произнасяне по валидността на анекс № 3, нито е налице произнасяне плюс петитум по отделните искови претенции. Неточното отразяване, от страна на ищеца, на сбора от цената на отделните искове, не попада след основанията по чл.47, ал.1 т.5, предл.2 ЗМТА. Предвид горните съображения, поддържаните основания за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 и т.5 ЗМТА подлежат на отхвърляне. Не е налице и соченото от ищцовото дружество основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА. Арбитражната клауза не съдържа изрично уговорени между страните процедури за образуване на арбитражния съд, или за провеждане на арбитражното производство. С оглед препращането към Правилника на компетентния АС, той следва да се приеме за изцяло приложим. Действително, в предоставения по арб.дело списък на арбитри, измежду които „Кордеел България” ЕАД е следвало да посочи арбитър, извън този, посочен от ищцовото дружество, по отношение на трима арбитри е отразен „предварителен самоотвод”, за което в настоящото производство са представени писмени доказателства. Заявленията на трима от арбитрите относно невъзможността на участват при разглеждане на арбитражни дела за съответен период от време, поради здравословни или лични причини, не се приравнява на отвод по см. на чл.13 – 16 ЗМТА, нито би могло да доведе до ограничаване правото на страната да назначи арбитър от арбитража, на който страните, по взаимно съгласие, са възложили решаването на спорове по договора. Доводите на ищеца, че с оглед информацията за арбитрите на интернет страницата на АС, той е следвало да избере единствения възможен арбитър предвид отразената правоспособност на останалите арбитри – „едноличен арбитър и председател на състав”, са необосновани. Преди всичко, т.нар. „правоспособност” на част от арбитрите не е отразена в списъка на арбитрите към Софийски арбитражен съд, нито би могла да се приравни на невъзможност съответния арбитър да бъде избран/посочен като член на арбитражен състав. Очевидно е, че целта на това отразяване на „правоспособност” на част от арбитрите, е с оглед конкретните изисквания към едноличен арбитър и към председател на състав от трима арбитри, предвидени в т.13.3. и 13.4. от Правилника на АС, както и правомощията на председателя на РО при провеждане и завършване на арбитражното производство. При образуване на арбитражния състав, вкл. и след като председателят на АС е упражнил правомощието си да избере председател на състава, съгл. чл.14.1. от Правилника на АС, в предвидения едноседмичен срок по чл.17.1. процесуалният пълномощник на „Кордеел България” ЕАД не е инициирал процедура за отвод на някой от арбитрите, нито е сочил обстоятелства, свързани с изискванията по чл.11, ал.3 ЗМТА, включително квалификацията на арбитрите, нито такива, които да пораждат основателни съмнения относно тяхната безпристрастност или независимост. Твърденията на ищеца в настоящото производство не се базират на основания за отвод на арбитър, които да са му станали известни след назначаването на арбитражния съд. Поради това не следва да се преценяват писмените доказателства, относими към законовите изисквания, въведени с новата ал.3 на чл.11 ЗМТА – арбитърът да има висше образование и най-малко 8 години професионален стаж. Тези твърдения на ищеца са и неоснователни, предвид събраните доказателства за съответствие с изискуемото от закона образование и професионален стаж на арбитрите от РО. По тези съображения и с оглед предвидената в Правилника на АС процедура по отвода, както и императивната разпоредба на чл.16 ЗМТА, поддържаното от ищеца основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА не може да се счете за основателно. Предвид горното, предявеният иск по чл.47 ЗМТА следва да се отхвърли изцяло. Независимо от изхода на делото, искането на ответното дружество за присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 19 750 лв., е неоснователно. Процесуалната защита на ответника по иска за отмяна е осъществена изцяло от надлежно упълномощен от управителя на дружеството адвокат Р. Н.. С изрично пълномощно от 10.01.2018 г. посоченият адвокат е упълномощен, наред с адвокат А. Т.. Само с последната е договорено възнаграждение в размер на 9 950 лв., отразено като платено именно на адв. Т., която обаче не е участвала в процеса и не извършвала никакви процесуални действия от името на ответното дружество. По тази причина не би могло да се присъди посочената в договора за правна помощ от 10.01.2018 г. сума. По приложеното към списъка по чл.80 ГПК ново пълномощно, съответно нов договор за правна защита от 31.05.2018 г., съображенията са аналогични, тъй като наред с адв. Р. Н. е упълномощено и Адвокатско дружество „С. и Паунова”. Договореното възнаграждение /при идентичен предмет на договора за правна защита с този, по предходния договор/ в размер на 19 750 лв. е заплатено изцяло по банков път по сметка на адвокатското дружество. Независимо от надлежното упълномощаване на последното, управителят му не е преупълномощил съдружник, съгл. чл.71, ал.1, изр.2 ЗА, който да е извършил процесуални действия по делото от името на „Кепта България” ЕООД, нито са налице данни адв. Н. да е съдружник в посоченото адвокатско дружество, каквито данни не са отразени и в публичния Регистър на Адвокатските дружества. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Кордеел България” ЕАД, ЕИК[ЕИК], иск за отмяна на арбитражно решение № 1 от 07.07.2017 г., постановено от Софийски арбитражен съд при Сдружение ”За развитие на правото в България” по В. № 1/2017 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: