5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144 С., 02.03.2012 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 15/2012 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 535 от 12.10.2011 г. по в. ч. гр. д. № 459/2011 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено поставеното от Сливенски районен съд разпореждане от 03.06.2011 г. по ч.гр. д. № 3663/2011 г. за отхвърляне на депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист срещу [фирма], [населено място] за сумата 10 067.70 евро, представляваща част от сумата по запис на заповед от 07.02.2008 г. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради противоречието му с материалния закон и с Тълкувателно решение № 1 от 2005 г. на ОСТК на ВКС. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че за да бъде годно изпълнително основание, записът на заповед трябва да е бил предявен за плащане на неговия издател, както и че същият следва да е приет за плащане по реда, предвиден в чл. 479, ал. 2 ТЗ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като релевантни за делото въпроси, обуславящи допускането на касационното обжалване, са посочени въпросите: 1. Задължително ли е първо да се опита лично да се предяви записът на заповед, като се удостовери неуспешният опит, за да е допустимо предявяване чрез нотариус и трябва ли нотариусът да впише върху лицевата страна на ценната книга датата на предявяване; 2. Какви правни последици настъпват при предявяване на записа на заповед, който е с уговорка “на предявяване” и предявяването на такъв запис на заповед задължително условие ли е за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в тази връзка какво следва да се разбира под употребения в чл. 418, ал. 2 ГПК израз “подлежащо на изпълнение вземане на длъжника” – изискуемост или изпълняемост; 3. Когато записът на заповед е без определен срок /ден/, изискуемо ли е вземането по него с издаването на записа или изискуемостта настъпва само при предявяването му на длъжника. По отношение на първия въпрос частният касатор счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на съдебна практика, а по отношение на другите два въпроса – поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно – с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, както и че същите се решават противоречиво от съдилищата. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] по чл. 417, т. 9 ГПК, въззивният съд е приел, че въз основа на представения от заявителя документ /запис на заповед/ не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като не е налице задължителното изискване на чл. 418, ал. 2 ГПК – да е настъпила изискуемостта на вземането, предпоставка за което в случая е предявяването на записа на заповед за плащане, доколкото същият е уговорен с падеж “на предявяване”. В тази връзка съдът е счел позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС за неоснователно. По отношение предявяването на записа на заповед решаващият състав е преценил за приложими правилата за менителницата и по-конкретно – изискването на чл. 479 ГПК за предявяване на записа на заповед и приемането му за плащане. Изразено е разбирането, че предявяването следва да бъде извършено най-напред лично на платеца, при спазване формата на чл. 479, ал. 1 ТЗ и едва при невъзможност – да бъде предявен чрез нотариална покана, при което нотариусът следва да извърши същото отбелязване върху самия запис на заповед. Според въззивния съд, в случая не е налице нито надлежно извършено пряко предявяване на записа на заповед, нито е доказан действителен отказ на издателя да удостовери надлежно предявяването, нито е извършено годно заместващо предявяване чрез нотариус. Поради липсата на валидна дата на предявяване, отбелязана върху ценната книга и удостоверена от нотариуса, с която да се свърже началния момент на изискуемост на задължението за плащане, е направен извод за незавършеност на фактическия състав на предявяването на записа за плащане и съответно – за липса на подлежащо на изпълнение вземане. С оглед мотивите на въззивния акт, настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато само по първия поставен от частния касатор въпрос, като в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС конкретизира същия в следния смисъл: Приложимо ли е правилото на чл. 479 ТЗ за предявяване на менителницата за приемане към записа на заповед? По отношение на този въпрос е осъществена както общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело, така и допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на което произтича от липсата на съдебна практика. Останалите поставени от частния касатор въпроси, свързани с изискуемостта на записа на заповед и предявяването му като условие за нейното настъпване, не могат да обосноват допускане на касационното обжалване., тъй като по отношение на тях не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Решението на тези въпроси в атакуваното определение е изцяло в съответствие с указанията, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, като е отчетена спецификата на случаите, /какъвто е и настоящият/, когато предявяването на записа на заповед представлява не само необходимо съдействие от кредитора за изпълнение на задължението, но и условие за настъпване на изискуемостта на вземането, доколкото падежът е поставен в зависимост от предявяването на ефекта. По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно препращащата норма на чл. 537 ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. Такава съвместимост не е налице по отношение разпоредбите, регламентиращи предявяването на менителницата за приемане (чл. 475 и сл. ТЗ). Акцептирането на менителницата е предпоставка, за да се породи задължението на платеца за плащане на посочената в менителницата сума. Необходимостта от приемане на менителницата произтича от същността й на нареждане за плащане, адресирано до друго, различно от издателя лице – платец. Подобна необходимост при записа на заповед не съществува, тъй като същият представлява обещание за плащане, изхождащо от самия издател и поради това задължението за плащане на определена парична сума при него се поема със самото му подписване. Посочената разлика между двата вида менителнични ефекти налага категоричния извод, че разпоредбите относно предявяването на менителницата за приемане, в т. ч. и чл. 479 ГПК, са неприложими по отношение на записа на заповед. Изразеното от въззивния съд разбиране в обратен смисъл е неправилно поради противоречието му със закона. По отношение предявяването на процесния запис на заповед, необходимостта от което произтича в случая от начина, по който е определен падежът – “на предявяване”, е приложима разпоредбата на чл. 538, ал. 2 ТЗ и дадените в тази връзка разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, според които, отказът на издателя да удостовери, че записът на заповед му е предявен и да постави дата на предявяването, както и укриването на същия може да бъдат удостоверени и с нотариална покана. В настоящия случай, обаче, не е налице надлежно връчване на нотариалната покана и съответно – предявяване на процесния запис на заповед с последица определяне падежа и настъпване изискуемостта на вземането по него, както правилно е приел и въззивният съд. В представената по делото нотариална покана рег. № 1477 от 02.03.2011г., чрез която е извършено предявяването на записа на заповед, е отбелязано единствено, че на 09.03.2011 г. е връчен екземпляр от същата „срещу уведомление”, без да е посочено конкретно по какъв начин е извършено това уведомление, нито причината, наложила връчването по този начин, а не лично на адресата. С оглед на това, не може да се прецени дали връчването е редовно и следователно – дали е настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед. Ето защо, крайният правен извод на съда за неоснователност на заявлението е правилен и следва да бъде потвърден, макар и не по изложените в определението съображения. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 535 от 12.10.2011 г. по в. ч. гр. д. № 459/2011 г. на Сливенски окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: