Р Е Ш Е Н И Е № 521 гр.София, 07 август 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2481/2011 година Главният прокурор е отправил до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото на Софийския районен съд и отменена присъдата по него в частта й, с която е определено общо наказание на подсъдимия С. В. А.. Делото е нохд № 5861/2011 год., присъдата - № 44 от 30.V.2011 год., а общото наказание е 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, което е сбор от общото наказание (2 г. л.св.) за съвкупността от престъпления по посоченото и по нохд № 17350/2010 год. на същия съд, и от второ общо наказание .(3 м. л. св.) по други четири дела на СРС - № 15148/2009 год. и № 12756/2010 год., и на Ихтиманския районен съд - № 39/2010 год. и № 5/2011 год. Според главния прокурор СРС е следвало да групира-при това законосъобразно-наказанията не само по тези шест дела, но и по още осем предишни дела на подсъдимия, и то по начин да бъде изтърпяно не 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, а 2 години лишаване от свобода. Искането е за ново разглеждане на делото по предложения начин. Искането е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а осъденият С.А е за неговото отхвърляне. ВКС намери искането за основателно. Това е съвсем ясно от гледна точка на указанията в ТР 3/09-ОСНК, които СРС е бил длъжен, но не е изпълнил: не само да установи всички предходни наказания на подсъдимия към онзи момент, но и да ги вземе предвид в крайното си решение (срв. т.2 от мотивите към тълкувателното решение, на която се е позовал и главния прокурор). В случая това трябва да се приеме за безспорно поне за наказанието по нохд № 15052/2009 год. на съда, което не е било кумулирано нито по някое от предишните дела на С.А, нито по последното (№ 10 от подреждането в мотивите към оспорената сега присъда). Очевидна за основателността на искането на главния прокурор е и липсата на съвкупност от всички престъпления по четирите предишни дела, по които СРС е кумулирал наказанията: престъплението по нохд № 12756/2010 год. е извършено на 7.ІХ.2010 год., след влизането в сила на съдебния акт по нохд № 39/2010 год. на 25.VІ.2010 год. Друг е въпросът за основателността на отправеното искане за възобновяване на делото с оглед на преценката за групирането на наказанията „в най-благоприятно съчетание за осъдения”(П. 4/1965-Пл., т.9), на която преценка главният прокурор също се позовава. Според главния прокурор, освен двете години лишаване от свобода (общо наказание по сегашното дело и по още четири други: пропуснатото от СРС №№ 15052/2009 год., 17350/2010 год. и 12756/2010 год. – всички на СРС, и 5/2011 год. на ИРС), на отделно изтърпяване подлежат още: 1 година пробация (общо наказание по нохд 1009/2008 год. и 3821/2008 год. на СРС), 2 години и 6 месеца пробация (общо наказание по нохд 14772/2009 год. на СРС и по още четири на ИРС: 326/2008 год., 314/2008 год., 427/2008 год. и 185/2009 год.) и 3 години пробация с 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото (общо наказание по нохд 15148/2009 год. на СРС и по нохд № 39/2010 год. на ИРС). Според оспореното групиране от СРС, освен гореописаните 2 години лишаване от свобода (общо наказание по сегашното дело и по нохд 17350 на същия съд) и 3 месеца лишаване от свобода (общо наказание по други четири дела: 15148/2009 год. и 12756/2010 год.-на СРС, и 39/2010 год. и 5/2011 год.-на ИРС), на отделно изтърпяване подлежат още две общи наказания пробация, които са били вече кумулирани: 1 година пробация (по нохд 1009/2008 год. и 3821/2008 год. на СРС) и 2 години и 6 месеца пробация (по 326/2008 год., 314/2008 год., 427/2008 год. и 185/2009 год.-на ИРС, и по 14772/2009 год.-на СРС)(без значение е защо СРС се е позовал на вече извършеното кумулиране-поради незаконосъобразно разбиране за недопустимостта да го пререши или по друга причина – това позоваване само по себе си не винаги е съществено неправилно). Ако СРС беше отчел и пропуснатото нохд № 15052/2009 год. на СРС, наложеното по него наказание пробация би се погълнало или от наказанието 2 години лишаване от свобода за първата от формираните по сегашното дело съвкупности, или от наказанието 3 месеца лишаване от свобода-по втората (престъплението е извършено през м.ІХ.2009 год.-преди влизане в сила на съдебните актове по всяко едно от делата в двете съвкупности в периода 15.VІ.2010 год.-15.VІ.2011 год. Сравнението между двата вида групиране сочи като единствено различие между тях в наказанието 3 месеца лишаване от свобода, което ако осъденият изтърпи, няма да изтърпява отделно 3 години пробация с 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. Резултатът от сравнението поставя на свой ред въпроса защо главният прокурор претендира за ново разглеждане на делото в първата инстанция-при положение, че смята изтърпяването на 3 месеца лишаване от свобода за по-неблагоприятно от изтърпяването на 3 години пробация, при положение, че пропуснатото наказание по нохд № 15052/2009 год. се поглъща от друго наказание и при положение, накрая, че нарушенията, които СРС е допуснал, са отстраними от ВКС. Нещо повече-отстранимостта на допуснатите от СРС нарушения позволяват ВКС да реши сам делото с оглед на правомощието си по чл.425, ал.3 НПК, дори да приеме, че е в интерес на осъдения той да изтърпи 3 месеца лишаване от свобода вместо 3 години пробация и 300 часа безвъзмезден труд (срв. разрешението, дадено с ТР 24/58-ОСНК, което, макар по отменения НК, е приложимо и по действащия, който с израза „и обратно”, в чл.25, ал.3 също допуска хипотеза пробацията да се яви по-тежко наказание от лишаването от свобода; впрочем пред ВКС сам осъденият е изразил несъгласие с главния прокурор). Всъщност това, което при всички случаи налага новото разглеждане на делото, е рискът групирането на наказанията отново да се яви непълно, тъй като валидността на последното свидетелство за съдимост е изтекла(опасението се потвърди и от извършената в тази насока служебна справка). Ръководен от изложеното и съобразно чл.354, ал.1, т.1 НПК ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела присъда № 44 от 30.V.2011 год. по нохд № 5861/2011 год. на Софийския районен съд, в частта й относно групирането на наказанието по това дело и наложените наказания по предишни дела. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в същата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: