Ключови фрази
задължително другарство * пасивна процесуална легитимация * нищожност на договор * наем * недопустимост на иск


5

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 632

София, 20.12.2013 година



Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 5812/2013 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
М. И. К. и Д. И. К. чрез пълномощниците им адв. Ю. Д. и адв. Г. И. са обжалвали определението на Софийския градски съд, VІ-7 състав № 2605 от 31.01.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 3960/2011г.
С това определение е потвърдено разпореждане на Софийския районен съд, 29 състав от 10.05.2010г. по гр.д.№ 34953/2008г., с което е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.26 ЗЗД.
Ответниците не са подали отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава прекратително определение на първата инстанция и съгласно чл.274 ал.3 е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил разпореждането на Софийския районен съд, 29 състав от 10.05.2010г. по гр.д.№ 34953/2008г., с което е прекратено производството по делото по един от обективно съединените искове, предявени от М. И. К. и Д. И. К. срещу Е. Н. Н. , Й. Л. К. и [фирма] с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора за наем, сключен на 22.01.2007г. между Е. Н. Н. , Й. Л. К., Апостол И. К. и Район „В.” при Столична община - наемодатели и [фирма] наемател, за отдаване под наем за срок от десет години на магазинно помещение от 24 кв.м. в приземния етаж в сградата на [улица].
В. съд е приел, че с оглед заявеното от ищците основание на иска – нищожност на договора за наем, както и с оглед естеството на спорното правоотношение , решението следва да бъде еднакво за всички другари, надлежни страни по предявения иск са двете страни по сделката и съответно съвместното предявяване на иска срещу всички другари ще бъде условие за допустимост на самия исков процес.
След обсъждане на доводите на касаторите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Формулираният правен въпрос: „в производството за разглеждане на иск за обявяване на нищожност на договор за наем, явяват ли се страните по договора необходими задължителни другари и представлява ли съвместното предявяване на иска срещу всички страни по договора условие за неговата допустимост”, е формирал правните изводи на съда, защото производството е прекратено именно поради неучастието на един от наемодателите , като е прието, че той е необходим другар в процеса, същевременно въпросът е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
По така поставеният правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Другарството в гражданския процес е участието на повече от едно лице на страната на ищеца или на ответника. То е допустимо, когато исковете имат за предмет общи права или задължения или когато те произтичат от общ юридически факт /едно и също основание/ – чл.215 ГПК . При обикновеното другарство се търси защита на различни материални правоотношения, които са свързани с общ факт, но са различни и решението може , но не трябва непременно да е еднакво спрямо всички другари. При необходимото другарство другарите са участници в едно и също материално правоотношение , а това изисква и еднакво решаване на делата им. Необходимото другарство може да бъде факултативно или задължително като критерият за разграничение на двата вида е процесуален и зависи от това дали другарите имат съвместно право на иск или всеки от тях може да го упражни самостоятелно. Общото правило е, че необходимото другарство е задължително , а изключението /факултативно другарство/ е налице, когато законът допуска всеки от другарите самостоятелно да предяви иск, но въпреки това искът е предявен от няколко от другарите.
Когато се предявява иск за нищожност на договор , страни по който са няколко лица, тези лица са задължителни другари, защото са участници в едно и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността или се отхвърля иска трябва да бъде еднакво спрямо всички. Нищожният договор има порок при сключването му и не поражда правни последици с оглед на което предявяването на иск за прогласяване на нищожността от една от страните по договора или от трето лице с правен интерес, засяга еднакво правата на всички страни по договора и затова съдът трябва служебно да следи дали са конституирани като страни. Ако искът не е предявен срещу всички страни в материалното правоотношение, налице е нередовност на исковата молба съдът е длъжен да укаже на ищеца , че следва да конституира и липсващата страна. Когато ищецът е конституирал като ответници всички страни по договора, съдът не може да прекрати производството по отношение на някои от тях, защото ще бъде нарушено гарантираното им право на участие в процеса.
По основателността на частната жалба.
С оглед разрешението на правния въпрос, по който частната жалба е допусната за разглеждане по същество, следва да се приеме за съобразен с процесуалните правила изводът на съда, че всички страни по договора за наем, предмет на установителния иск за прогласяване на неговата нищожност, са задължителни другари. От това обаче не следва, че прекратяването на производството по делото е правилно. Поради изискването за съвместна процесуална легитимация на задължителните другари, правилността на процесуалните действия на съда във връзка с участието им в процеса следва да се преценяват цялостно , независимо от това, че някои от тях не са били обжалвани. В случая съдът е прекратил производството по отношение на Апостол И. К. с предходно на обжалваното разпореждане, поради невнасяне на определеното възнаграждение за особения представител, назначен по реда на чл. 47 ал.6 ГПК , но такава възможност в ГПК не е предвидена, обратно има изрична разпоредба, че ако страната остане задължена за разноски те се събират принудително – чл.77 ГПК. От друга страна съдът не е предупредил ищците, че невнасянето на разноските за особения представител на Апостол И. К. ще има за последица прекратяване на делото не само срещу него, а изцяло по обуславящия ревандикацията иск за прогласяване нищожността на клаузи от наемния договор, пряко засягащи основанието на наемателя да държи имота. Само в този случай ищците , които са сезирали съда с редовна искова молба , насочвайки иска срещу всички страни по договора за наем , биха могли да направят избор дали да поддържат установителния иск или да търсят защита чрез възражение за нищожност на договора по иска за ревандикация. По тези съображения определението за прекратяване на производството по делото и въззивното определение , с което е потвърдено следва да се отменят и делото да се върне на Софийския районен съд за разглеждане на спора по иска за прогласяване нищожност на договора с участието на първоначално конституирания ответник Апостол И. К..
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определението на Софийския градски съд , VІ-7 състав № 2605 от 31.01.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 3960/2011г. и потвърденото с него определение на Софийския районен съд, 29 състав от 10.05.2010г. по гр.д.№ 34953/2008г., с което е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.26 ЗЗД и
Връща делото на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия съобразно мотивите на настоящото определение
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: