Р Е Ш Е Н И Е № 42 Гр. София, 09 май 2018год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К.СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1113/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание чл.346, т.4 от НПК по касационна жалба на Н. М. Н., чрез упълномощения му повереник, адв. Н. Х. М., срещу решение № 701/19.06.2017 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 2598/2016 г., по описа на СГС, НО, 17-ти въззивен състав. В касационната жалба на частния тъжител са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В подкрепа на същите са изложени съображения за това, че атакуваното решение /посочено в жалбата като определение/ представлява „отказ от правосъдие“ и чрез постановяването му са допуснати нарушения на ЕКЗПЧОС и Хартата за основните права на ЕС, както и по чл.7 от Закона за съдебната власт. Сочи се, че в нарушение на закона е бил подменен съставът на СГС, който първоначално е разглеждал делото като въззивна инстанция, с което се счита, че са нарушени правата на жалбоподателя като страна в процеса. Навежда се довод за отказ от допускане на доказателства по искане на жалбоподателя, което се оценява като съществен процесуален пропуск. Отделно от това се твърди, че съдебното заседание по делото, насрочено за 08.03.2017 г. пред СГС е проведено в по-ранен от обявения час и в отсъствието на жалбоподателя и негов повереник, с което е нарушено правото му на защита, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В подкрепа на довода за допуснато нарушение на материалния закон се сочи, че инкриминираното с тъжбата деяние представлява продължавано престъпление, поради което и давността за наказателното му преследване започва да тече от датата на последното деяние, включено в същото, която е 17.07.2014 г., поради което към датата на постановяване на решението на СГС, абсолютната давност за същото не е била изтекла и наказателното производство е прекратено незаконосъобразно. Навежда се и довод за неправилен отказ на съда да се произнесе по отношение на предявения с тъжбата граждански иск, което се оценява като нарушение по смисъла на чл.307 от НПК, както и на правото на ЕС, и на международното право. С жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното решение на СГС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. В същата се съдържа и особено искане за спиране на производството по делото и за отправяне от състава на ВКС на преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на чл.47 от Хартата за основните права на ЕС. Пред касационната инстанция жалбоподателят Н. не се явява и не изпраща представител. Съдебното заседание пред ВКС е разгледано в негово отсъствие, при условията на чл.353, ал.3, изр.2 от НПК, тъй като Н. не е намерен на посочения от него съдебен адрес за призоваване, [населено място], [улица], чрез адв. Н. М.. Жалбоподателят не е намерен и на известните по делото служебни адреси, за които има данни, че е пребивавал и на посочения от него мобилен телефон. Подсъдимият М., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Представлява се от упълномощен защитник, адв. Г., която моли да се потвърди решението на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП застъпва тезата, че давността за наказателно преследване е изтекла на 15.03.2015 г. и при изричното съгласие, изразено от подсъдимия, че не желае производството по делото да приключи с присъда, а иска да се прекрати, решението на СГС следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба оплаквания и доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото производство пред ВКС е второ по ред, след като с решение № 40/01.06.2016 г., постановено по н.д. № 47/2016 г., по описа на ВКС, 2-ро НО е било отменено решение от 17.11.2015 г., постановено по в.н.ч.х.д. №2367/2014 г., на СГС, НО 11 състав и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С отмененото решение на СГС е била отменена присъда от 22.05.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 14777/2010 г., по описа на Софийски районен съд, НО, 111 състав, с която подсъдимият Х. И. М. е бил признат за невиновен относно това, че в периода 30.07.2010 г. - 15.09.2010 г. в [населено място], чрез печатен документ, озаглавен „Възражение“ публично е разгласил по отношение на адвокат Н. М. Н. позорни неистински обстоятелства и му е приписал престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият М. е бил признат за невиновен и относно това, че по същото време и място, в същия печатен документ е казал публично нещо унизително за честта или достойнството на другиго, на адвокат Н. М. Н. и деянията са извършени при условията на продължавано престъпление, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.148, ал.1, т.2 и т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и въззивният съд е прекратил наказателното производство по делото. След връщането на делото от ВКС за разглеждане от друг въззивен състав / въззивното производство е било образувано по жалба на частния тъжител/ е постановено решение № 701/19.06.2017 г., по в.н.ч.х.д. № 2598/2016 г., по описа на СГС, НО, 17-ти въззивен състав, с което е отменена изцяло присъдата на Софийски районен съд , НО, 111 състав от 22.05.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 14777/2010 г. и наказателното производство по делото е било прекратено, поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване за престъпленията, предмет на частната тъжба. Предмет на разглеждане в настоящото касационно производство е второто въззивно решение на СГС, № 701/19.06.2017 г. Касационната жалба срещу това решение е подадена в законовия срок по чл. 350, ал.2 от НПК / допълнена на 08.09.2017 г., което е в указания 7-мо дневен срок от съдията-докладчик по делото за отстраняване на несъответствията в основната жалба, за който жалбоподателят е бил уведомен на 02.09.32017 г. / от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна. По отношение на допустимостта на касационната жалба следва да се посочи, че атакуваното решение е от категорията актове по чл.346, т. 4 от НПК, тъй като прекратява пътя на наказателното производство и е постановено за пръв път във въззивното производство, поради което обжалването му по касационен ред е допустимо, независимо, че обжалваното решение е постановено по дело от частен характер. В случая касационният контрол е допустим, тъй като не се касае за производство по реда на чл.346, т.2, а за такова по чл.346, т.4 от НПК. Въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство по делото, на основание чл.81, ал.3 , вр. чл.80, ал.1 , т.5 от НК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване по отношение на престъпленията, предмет на частната тъжба. Съдът е приел, че съобразно посочените в обстоятелствената част на тъжбата факти, описаните престъпления, са извършени през периода от 30.07 - 15.09.2010 г. и са квалифицирани по чл. 148, ал.2 от НК и по чл.148, ал.1 от НК , поради което приложимата давност по чл.80, ал.1 от НК, с изтичането на която наказателното преследване за тези престъпления се изключва по давност е три години, а абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК, която надвишава с една втора срока по чл.80, ал.1 от НК е в размер на четири години и половина. Този давностен срок, който започва да тече от датата на довършване на деянието / за двете престъпления това е 15.09.2010 г. / е изтекъл на 15.03.2015 г., от която дата наказателното преследване за същите е изключено. Подсъдимият М. не е направил искане по смисъла на чл.21, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК, че желае производството по делото да продължи и да приключи с присъда, независимо от изтеклата погасителна давност, като е декларирал изрично, че иска наказателното производство по делото да бъде прекратено. При наличните данни относно инкриминирания период и правната квалификация на деянията, разгледани съвкупно с волеизявлението на подсъдимия относно нежеланието му да се продължи разглеждането на наказателното производство, за въззивния съд са били налице правомощията по чл.334,т.4 от НПК да отмени първоинстанционната присъда и да прекрати наказателното производство по делото, на осн. чл.21, ал.1,т.3 от НПК, поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Доводът от жалбата, че процесните деяния са довършени на 17.07.2014 г., поради което давността за наказателното им преследване по чл.81, ал.3 от НК не е била изтекла е неоснователен. Същият се основава на искане от страна на частния тъжител за изменение на обвинението с разширяване на фактическите му рамки до периода 17.07.2014 г., което е направено пред въззивния съд в съдебно заседание от 16.11.2016 г. Искането за изменение на обвинението е било оставено без уважение от съставът на градския съд, по съображения за недопустимост да бъде направено във фазата на въззивното производство и на това основание за неприложимост на разпоредбата на чл.287, ал.3 от НПК пред въззивния съд. Това становище на съда е правилно и съобразено със съдържанието на на изменението на обвинението като правен институт, което съгласно чл.287 от НПК е допустимо да се осъществи само в хода на съдебното следствие пред първата инстанция. Възражението, че съдът е провел съдебното заседание на 08.03.2017 г., в което е приключил и разглеждането на делото, в различен от обявения час, е неоснователно. От протокола от същото заседание се установява, че разглеждането на делото е започнало в 15.40 часа и е приключило в 15.50 часа. От съдебния протокол от предходното проведено заседание, на 16.11.2016 г., се установява, че следващото съдебно заседание е било насрочено за 08.03.2017 г. от 15.30 часа, за която дата и час частният тъжител Н., който е присъствал в съдебната зала, е бил уведомен лично. Направеното в тази връзка искане от частния тъжител за поправка на съдебния протокол от 08.03.2017 г. е било разгледано при условията на чл.312 от НПК / първоначално от председателя на съдебния състав, който е постановил отказ и впоследствие от състава на съда в закрито заседание / и мотивирано е било оставено без уважение, при съобразяване с наличните по делото данни относно графика за разглеждане на делата на съдебния състав за посочената дата и тяхното действително провеждане. Наведеният в касационната жалба довод за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне от страна на въззивния съд по предявения с тъжбата граждански иск, съобразно изискванията на чл.307 от НПК, е извън обхвата на касационния контрол по чл.346, т.4 от НПК. В това производство, което е с основание т.4 на чл.346 от НПК касационната проверка / която е единствената допустима по дела от частен характер / се отнася само до наказателната част на атакувания съдебен акт, който прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Отделно от това в хода на съдебното производство по делото първият съд не е приел за съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител граждански иск, което не е било оспорено с въззивната жалба. Възражението за подмяна на състава на въззивния съд е лишено от основание, тъй като след отмяната на първото въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане от ВКС, разглеждането му продължава от друг състав на същия съд. Искането за отправяне на преюдициално запитване е недопустимо. Настоящото касационно производство няма за предмет разглеждане на спора по същество, а касае процесуалната допустимост на същия да продължи да бъде разглеждан от съд. Установеното по делото, че наказателното преследване е погасено по давност и наказателното производство подлежи на прекратяване налага извода, че не са налице основания за разглеждане на делото по същество, респективно не са налице и основания за отправяне на преюдициално запитване, което е допустимо само по въпроси от значение за решаване на спора по същество. С оглед изложените съображения относно изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване на престъпленията, предмет на тъжбата на частния тъжител, както и предвид изявлението на подсъдимия, че не желае производството по делото да продължи и изразява желание същото да се прекрати поради изтекла давност, решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателното отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 701/19.06.2017 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 2598/2016 г., по описа на СГС, НО, 17-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: