5 Р Е Ш Е Н И Е №10 София, 03.02. 2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2166 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на ЗК [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила на 24.12.2014г. като необжалвано Решение № 18670 27.11.2014г. на Софийски градски съд, ГО, 10 състав по гр.д.№ 404/2014г., с което дружеството е осъдено да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на С. С. Г. сумата 26 000лв. -застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 24.09.2012г. пътно произшествие, ведно със законната лихва и разноски. Твърдението в молбата е, че след влизане в сила на решението, били открити нови доказателства, които не са могли да бъдат известни на дружеството при решаване на делото и с които то не е могло да се снабди своевременно, а именно - представеното му на 22.03.2016г. /с входящ номер при ЗК [фирма] - 2651/ от ЗД [фирма] уведомление с изходящ № 2951/2 от 28.01.2016г., че по повод отправена претенция на увреденото лице С. С. Г., ЗД [фирма] като солидарно задължен застраховател, й е изплатил застрахователно обезщетение за същите вреди от същото събитие. Посочва се, че вина за пътното произшествие имат водачите на мотоциклет „Х.“, застрахован по ЗЗГОА в [фирма] и на лек автомобил „БМВ“, застрахован по същата застраховка в [фирма] и този факт не е бил спорен. Пострадалата отправила към „Л. И.“ покана за плащане на обезщетението, като по доброволен ред й били платени 15 000лв. Тя предявила и съдебна претенция срещу ЗК“Л. И.“ и с влязлото в сила решение по гр.д.№ 404/2014г. СГС определил обезщетение за неимуществените й вреди в размер на 50 000лв. Отчитайки въведеното в процеса възражение от ответника за платеното по доброволен ред, СГС осъдил ЗК [фирма] да заплати разликата от 35 000лв., приемайки за неоснователен - чл.53 ЗЗД довода на ответника, че застрахователното обезщетение следва да се намали наполовина, тъй като е налице независимо съизвършителство от двама водачи само единият от които е застрахован при този застраховател. След пълно изплащане на обезщетението на ищцата, [фирма] отправило покана към ЗК“Е.“ за възстановяване на половината от сумата, а с отговора вх.№2651/22.03.2016г. по описа на молителя, се установило, че С. Г. е получила още през 2013г. застрахователно обезщетение в общ размер на 25 000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от същото пътно произшествие от застрахователя на виновния водач на л.а. „БМВ“ - [фирма]. Молителят счита, че е налице основание за отмяна на решението на СГС, тъй като при постановяването му не са взети предвид обективно настъпили факти - изплатеното от ЗК [фирма] на С. Г. застрахователно обезщетение от 25 000лв. като по този начин принципът на справедливост бил нарушен. Поддържа, че присъдената от СГС парична сума от 26 000лв. при наличие на вече изплатено застрахователно обезщетение от общо 40 000лв. от двете солидарно задължени лица, е прекомерно завишена и не кореспондира с доказаните болки и страдания, търпени от пострадалата. В писмен отговор ответницата по молбата за отмяна С. С. Г. оспорва основателността й. В съдебно заседание представителят на молителя поддържа молбата за отмяна, а становището на процесуалния представител на ответницата е, че тя е неоснователна. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 24.12.2014г. Молбата за отмяна е депозирана на 13.06.2016г. Молителят твърди, че датата на узнаване на новото доказателство - уведомлението на ЗД“Е.“, че и този застраховател по доброволен ред е платил на ищцата сумата 25 000лв. обезщетение за същите вреди, е 22.03.2016г., когато върху уведомлението е поставен входящ номер на [фирма]. Следва да се приеме, че формално срокът по чл.305,ал.1,т.1 ГПК е спазен, независимо от датата, на която в самото уведомление е посочено, че е изготвено /28.01.2016г./. Молбата за отмяна е неоснователна. Твърденията на молителя следва да се квалифицират като такива за откриване/узнаване на ново обстоятелство. За да е основателна молбата за отмяна на въведеното основание, следва страната да установи, че това обстоятелство освен че е от значение за делото, не е могло да й бъде известно при решаването му. Молителят е получил препис от исковата молба на С. Г. по гр.д.№ 404/2014г. на СГС на 27.01.2014г., ход на устните състезания е даден в съдебното заседание на 29.10.2014г. В хода на процеса [фирма] не е ангажирало доказателства и не е правило искания за изследване на обстоятелството дали застрахователят на другият виновен за пътното произшествие водач, чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована в ЗД [фирма], е изплащал застрахователно обезщетение на пострадалата. Видно от отговор на ЗК [фирма] по претенцията на увредената за доброволно плащане /изх.1650/01.04.2013г., приложен към исковата молба/, още към 01.04.2013г. ответникът е бил в известност, че вина за произшествието имат двама водачи, а той е застраховател само на единия от тях. Въпросът за евентуално удовлетворяване на пострадалата от застрахователя на другия виновен водач не е бил въведен в предмета на спора и не е бил изследван. Видно от приложеното към молбата за отмяна доказателство /л.59/, на 18.08.2015г. [фирма] е отправило претенция към ЗД“Е.“ за плащане на ½ част от сумата, която е изплатил по доброволен и по съдебен ред. Във връзка с това искане е представеният към молбата по чл.303 ГПК отговор - уведомление вх.№ 2651/22.02.2016г. по описа на „Л. И.“, в което ЗД“Е.“ е посочило, че няма основание исканата сума да бъде възстановена, тъй като на 17.04.2013г. пострадалата С. Г. е предявила претенция пред „Е.“ за изплащане на обезщетение от застрахователното събитие от 24.09.2012г.; претенцията е била уважена за сумата 25 000лв. и е изплатена с три банкови превода от 20.09.,04.10. и 07.10.2013г. Следователно, при нормално положена грижа, молителят е могъл да установи в хода на съдебния процес настъпилото вече плащане на обезщетение на пострадалата от другия застраховател и да се позове на него. Както се посочи, обстоятелството, че вина за пътното произшествие имат двама водачи, застраховани при двама различни застрахователи, е било известно на молителя още към момента, когато към него е била предявена претенцията за доброволно уреждане на щетата; този факт е бил безспорен в съдебния процес, на него има изрично позоваване в исковата молба. Ответникът не е предприел процесуални действия по привличане като трето лице помагач застрахователя на солидарно отговорния водач, игнорирал е възможността за предявяване на обратен иск, сам се е лишил от възможността за установяване и за събиране на доказателства за релевантен за спора факт. Следователно, това обстоятелство е останало неизвестно на молителя в хода на съдебния процес, но поради негово процесуално бездействие. Страната е могла да го установи в хода на делото, така, както го е установила /по елементарен начин/ след влизане в сила на решението. Плащането на обезщетението на пострадалата не е предпоставка за узнаването на обстоятелството. Молителят не би могъл да черпи права от това, че е предпочел първо да изплати обезщетението, а едва след това да сезира другия застраховател, че е извършил плащания за същото събитие и на същото увредено лице. Отсъства задължителна предпоставка на фактическия състав на чл.303,ал.1,т.1 ГПК - новото обстоятелство обективно да не е могло да стане известно на страната при решаването на спора. Последователно поддържаното от съставите на ВКС становище е, че разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства, а в случая молителят се домогва да стори именно това. Доводът, че изплатеното от двете дружества застрахователно обезщетение на пострадалата се явява прекомерно завишено и не кореспондира с доказаните търпени болки и страдания не може да бъде обсъждан като ирелевантен за производството по чл.303 ГПК. Ответницата по молбата е направила искане за присъждане на разноски за производството, които са доказани в размер на 1 310лв. по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено плащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо то. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗК [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила на 24.12.2014г. като необжалвано Решение №18670 27.11.2014г. на Софийски градски съд, ГО, 10 състав по гр.д.№ 404/2014г., с което дружеството е осъдено да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на С. С. Г. сумата 26 000лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 24.09.2012г. пътно произшествие, ведно със законната лихва и разноски. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на С. С. Г. сумата 1 310лв. /хиляда триста и десет лева/ разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: