Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  219   София, 14 юли  2010 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осми април ………………........... 2010 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова .................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петя Маринова ................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 163 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитата и подсъдимия И срещу решение № 3 от 13.01.10 год., постановено по ВНОХД № 294/09 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена в наказателната част присъда № 153 от 07.10.09 год. по НОХД № 451/09 год. на Русенския окръжен съд. К. касационни основания се визират нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се измени въззивният акт, като се преквалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление или да се намали наказанието. Жалбите се поддържат в съдебно заседание. Защитата и подсъдимият представят писмени бележки. Молят да се остави в сила решението в гражданската му част. Срещу акта на апелативния съд е подадена жалба и от конституираните в първоинстанционното производство граждански ищци и частни обвинители – М. Ц. и Ц. Георгиева. Атакува се решението в гражданскоотменителната му част с искане да се уважат гражданските им претенции. К. касационни основания се сочат нарушение на закона и допуснато съществено процесуално нарушение. Двамата касатори не се явяват в съдебно заседание. Жалбата им се поддържа от майка им, упълномощена да ги представлява от първоинстанционното дело. Прокурорът счита жалбите за неоснователни. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Г е признат за виновен в това, че на 09.06.09 год. в гр. Б., Русенска област, умишлено умъртвил майка си М, поради което и на осн. чл. 116, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл. 115 и чл. 54 НК е осъден на ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР при първоначален специален режим в затвор от закрит тип. Осъден е да заплати на М. Ц. и Ц. Г. – граждански ищци по делото, по 5 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, както и по 450.00 лв. разноски по делото за възнаграждение за повереник. Съдът се е произнесъл по държавната такса по уважените граждански искове, разноските по делото и вещественото доказателство. С въззивния акт присъдата е изменена относно наказанието и режима. Определено е наказание в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „усилено строг” режим. Апелативният съд е отменил същата в гражданската част, като е отхвърлил изцяло предявените граждански искови като недопустими. В останалата част първоинстанционният акт е потвърден. Възражението по правната квалификация на деянието са прави за пореден път и пред настоящата инстанция. Доводите в негова подкрепа под една или друга форма са развивани и пред съдилищата по фактите. Намерили са законосъобразен отговор в мотивите към присъдата /л.82-88/ и решението /л.50/. Възприетите от предходните инстанции фактически обстоятелства категорично обосновават приетия извод, че от обективна и субективна с. Г. е извършил престъпление по чл. 116 НК, умъртвявайки умишлено своята майка. Средството, броят, насочеността и силата на нанесените удари и възрастта на пострадалата / на 81 години/ изключват умисъл за нанасяне на телесна повреда, водеща до смърт, причинена по непредпазливост – престъпление по чл. 124 НК.становеното поведение на починалата жена, констатирала поредната злоупотреба с алкохол от сина си, в никакъв случай не реализира предпоставките по чл. 118 НК – тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за сина й или негови ближни. Предходните съдилища са достигнали да различно заключение по отношение на умисъла. Русенският окръжен съд е приел, че престъплението е извършено при пряк умисъл, а Великотърновският апелативен съд – евентуален умисъл. На базата на по-големия професионален и опит вторият съд е отсъдил, че Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, бил е в състояние да предвиди общественоопасните последици, но се е премирал с настъпването им, без пряко да е целял това. Този юридически извод се споделя и от настоящия състав на ВКС. От друга с. той е довел до благоприятна за подсъдимия промяна в наказанието, като решаващият съд е определил друго по-леко по вид такова – „лишаване от свобода”, вместо „доживотен затвор”. Определеното при условията на чл. 54 НК наказание лишаване от свобода в размер на осемнадесет години е съобразено с целите по чл. 36 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.5 НПК. Апелативният съд е отчел всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Пред настоящата инстанция не се сочат нови или такива, които не са преценени правилно. По-голяма снизходителност ще доведе до несъобразяване със специалната превенция. В този смисъл въззивният акт е законосъобразен и справедлив, а жалбите на подсъдимия и неговия защитник са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Законосъобразно е решението и в гражданската му част. Ц. и Г. са внуци на убитата. Техният баща, неин син, е починал 16.04.07 год., преди датата на деянието, поради което не е предявил лично граждански иск, който да се продължи от неговите наследници. От друга с. и настоящата инстанция следва да посочи, че внуците не са правно легитимирани да претендират неимуществени вреди като наследници на починалия, вследствие на дадено престъпление. В тази насока са категорични и теорията и съдебната практика, изразена в ППВС № 4/61 и 5/69 год. Отменяйки присъдата в посочената част и отхвърляйки изцяло предявените искове за неимуществени вреди като недопустими, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, водещо на нарушаване правата на процесуално легитимна с. в наказателния процес. Ето защо жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и съдебното решение и в тази му част следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 13.01.10 год., постановено по ВНОХД № 294/09 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................