Ключови фрази
земеделска кооперация * дялови вноски *

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

N  154

 

София, 22.02.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Върховният касационен съд на Република България,    Трето гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари...............................

две хиляди и десета година в състав:

                                                               Председател:  ТАНЯ МИТОВА

                                                                      Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ

                                                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря.............Р. Иванова.................................................................…. в присъствието на прокурора ........…..................................................….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..............….......…...

гр.дело N 2351/2008 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационна жалба е подала З. „З” гр. Българово срещу решение № 6 от 14.02.2008 година по гр.д. N 4/2008 година на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение от 25.07.2001г. по гр.д. № 1324/1999г. на окръжен съд Бургас в отхвърлителната му част и вместо това е постановено друго, като З. „З” гр. Б. е осъдена да заплати на Г. Д. И. от гр. Б. сумата 17 262,37 лева, на Д. Г. К. от гр. Б., И. Г. Д. от гр. Б. и Е. Г. С. от гр. Б. по 2 873,40 лева, които суми съставляват актуализирана цена на внесени от тях дялови вноски на основание чл.27, ал.7 ЗСПЗЗ и §72 от ПМС №456/97г. Касаторът счита, че въззивният съд не е имал основание да приеме, че ищците са правоимащи лица по смисъла на чл.27, ал.4 и 7 ЗСПЗЗ спрямо него, тъй като те са станали член-кооператори в З. „З” през 1992г., напуснали са я през 1999г. и отношенията им във връзка с това следва да се уредят по чл.16 З. /1991г./, по който текст вече са им присъдени дължимите суми. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 от ГПК.

Ответниците Г. Д. И. от гр. Б., Д. Г. К. от гр. Б., И. Г. Д. от гр. Б. и Е. Г. С. от гр. Б. оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила въззивното решение.

С определение № 140 /29.12.2008г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Поставен е на разглеждане въпросът за правната квалификация на предявения иск и неговата основателност при положение, че ищците са внесли своите дялове от ликвидирана земеделска кооперация „З”, по отношение на която са били правоимащи по смисъла на чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, в новообразувана земеделстка кооперация „З” – ответник по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – тъй като въззивното решение противоречи на други влезли в сила решения на Върховния касационен съд, които касаят идентични правни спорове между касатора и други негови бивши член-кооператори – за приложимата правна норма и произтичащите от нея имуществени права на напусналите кооперацията /Р № 646/10.07.2006г. по гр.д. № 338/2005г. на ВКС, IV г.о., Р № 983/31.07.2003г. по гр.д. № 781/02г. на ВКС, IV г.о., Р № 2099/7.01.2003г. на ВКС, V г.о., Р № 2464/11.01.2006г. на ВКС, IV г.о. и др./. Разгледана по същество на наведените в нея касационни основания жалбата е основателна поради следното:

С решението в частта, предмет на касационно разглеждане, Бургаският апелативен съд е приел, че исковете намират своето основание в ЗСПЗЗ, като е съобразил задължителните указания на Върховния касационен съд, дадени с решение № 136/30.05.2005г. по гр.д. № 2474/03г. В него е било посочено, че за основателността на иска на предявеното основание /чл.27 ЗСПЗЗ и § 72 ПЗР на ППЗСПЗЗ/ е от значение как е преобразувано ТКЗС „Г. Димитров” с. Б. в З. „З” с. Б., какта и с какви купюри ищците са станали член-кооператори в следващата кооперация, образувана по Закона за кооперациите от 1991г. – ответникът З. „З” гр. Б.. Въззивният съд е посочил, че З. „З” гр. Б. е получила имущество от прекратената З. „З”, образувана по силата на §7 ПЗР на З. , а оттам въззивниците са правоимащи по силата на чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с ал.4 /отм.1997г./ и ал.7 /нова 1995г./. Този извод се налагал и в резултат на влязлата вече в сила осъдителна част на решението.

Решението е неправилно. При установените фактически данни и с оглед задължителните указания на ВКС при първото касационно разглеждане въззивният съд е следвало да приеме, че искът е предявен и се поддържа на по-благоприятното за ищците основание – чл.27 ЗСПЗЗ. Той обаче е неоснователен, защото те не са правоимащи лица по този текст спрямо ответника, който е новоучредена и съществуваща кооперация по З. от 1991г. Отношенията между спорещите във връзка с дължимите им дялови вноски при напускането на кооперацията през 1999г. следва да се уредят на основание чл.16 З. /отм./, респ. чл.14 З. – 1999г., както е прието в приложените по делото решения на ВКС, практиката по които е безпротиворечива и последователна. Правата по чл.27 ЗСПЗЗ не се конвертират в имуществените последици по З. , които са самостоятелни и се реализират в размери и по ред, предвидени в този закон. Ищците не са напуснали ответната кооперацията като лица по ЗСПЗЗ, а оттук неправилно е и позоваването на чл.52, ал.2 ППЗСПЗЗ. Без значение са настъпилите промени в уредбата на З. , тъй като вече се посочи, че искът е предявен и разгледан по друг закон - чл.27 ЗСПЗЗ. Изложеното налага касиране на неправилното решение и постановяване на друго по съществото на правния спор. С него следва да се отхвърлят исковете по чл.27 ЗСПЗЗ в частта, с която производството е висящо при настоящото разглеждане на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 6 от 14.02.2008 година по гр.д. N 4/2008 година на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение от 25.07.2001г. по гр.д. № 1324/1999г. на окръжен съд Бургас в отхвърлителната му част и вместо това е постановено друго, като З. „З” гр. Б. е осъдена да заплати на Г. Д. И. от гр. Б. сумата 17 262,37 лева, на Д. Г. К. от гр. Б., И. Г. Д. от гр. Б. и Е. Г. С. от гр. Б. по 2 873,40 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. Д. И. от гр. Б., Д. Г. К. от гр. Б., И. Г. Д. от гр. Б. и Е. Г. С. от гр. Б., предявени на основание чл.27 ЗСПЗЗ в частта, предмет на това производство.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.