О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 684 гр.София, 15.10.2010г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 314/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Касаторът Г. Т. П. e подал касационна жалба срещу решение №1602 от 22.12.2009г., постановено по гр.дело № 1109/2009г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение на СГС от 26.02.2009г., по т.дело № 304/2006г. С последното касаторът П. е осъден на основание чл.402 ТЗ отм. да заплати на “Бул И.” АД – София сумата от 15 817.43 лв. изплатено обезщетение по застраховка “Автокаско”, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2006г. до окончателното й заплащане. Касаторът излага доводи за недопустимост на иска, поради това, че не е надлежна страна в процеса. От съдържанието на изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва, че касаторът е поставил като значим за процеса процесуален въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на § 143 ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ, приложима ли е разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.4 КЗ към застрахователни правоотношения възникнали при действието на ТЗ. Като допълнителна предпоставка е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор ЗД “Бул И.” АД счита, че касаторът не е посочил нито едно от основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал., т.1-3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. За да приема за основателен регресния иск на “Бул И.” АД срещу касатора, С. е приел за доказани всички факти отнасящи до вината на жалбоподателя за настъпване на застрахователното събитие на 22.02.2001г., причинната връзка между поведението му като водач на МПС “Ф. Пробе” и причинените вреди на лек автомобил “Нисан терано №2,7” TD, изплащане на обезщетението по застрахователната полица от застрахователя “Бул И.” АД на собственика на пострадалия автомобил, съществуване на застрахователно правоотношение по договор “Гражданска отговорност” между касатора и М. “Е.” – в несъстоятелност към момента на събитието. За да приеме за неоснователно възражението на касатора за отсъствие на пасивната му легитимация по предявения регресен иск, С. е дал следното тълкуване на разпоредбите на чл.213 и чл.213 а КЗ: Разпоредбата на чл.231, ал.1, изр. 4 КЗ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на този закон в ДВ има се предвид параграф 143 от ПЗР на КЗ ДВ бр.103 от 23.12.2005г. В конкретния случай плащането на обезщетението е станало през 2001г., поради което разпоредбите на КЗ са неприложими. Но дори е да са допустими, приема въззивният съд, искът би бил допустим тъй като чл.213, ал.1 КЗ предвижда, че встъпилия в правата на застрахования може да насочи регресната си претенция срещу причинителя на вредата или неговия застраховател, а цитираното изречение 4 уточнява, че вземането може да се предяви направо към застрахователя. Направен е извод, че суброгиралия се в правата на увредения застраховател не е длъжен да предяви вземането си единствено и само към застрахователя на причинителя на вредата. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение намира, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по правния въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на § 143 ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ, приложима ли е разпоредбата за заварени застрахователни правоотношения, с оглед на произнасяне по този въпрос с решения по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС, като решение № 798 от 11.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 655/2009 г., I т. о., ТК , решение № 119 от 7.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 40/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 99/2.11.2009 г. по т. д. № 70/2009 І т.о. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1602 от 22.12.2009г., постановено по в.гр.дело №1109/2009 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав. УКАЗВА на Г. Т. П. от гр. София да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 316, 35 лв.в едноседмичен срок, считано от датата на съобщението, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: