О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107/28.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети януари , през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 4322 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 9540 / 21.05.2013 год., постановено по гр.д.№ 11545 / 2011 год. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на страната против определение на СРС , постановено на 16.06.2011 год. по гр.д.№ 4983/ 2011 година. Със същото е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя, за обезсилване на изпълнителен лист от 30.10.2000 год. , издаден на основание определение , постановено по реда на чл. 237 ГПК / отм./ по гр.д.№ 06558 / 2000 год. на СРС , 71 състав . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение с довода, че както районният съд, така и въззивният са се произнесли в несъответствие с искането му . Същото се основава на твърдението, че по така издадения изпълнителен лист е било вече образувано изпълнително дело / № 2180 / 2001 год. по описа на СИС , І отд. , 1 уч. / , по възражение на [фирма] същото е било спряно, на основание чл.250 ГПК / отм. / , видно от представено с молбата определение от 18.05.2001 год. по гр.д.№ 3471 / 2001 год. на СРС , І г.о. , 29 състав , но кредиторът не е предявил установителен иск за вземането си, съгласно чл. 252 ГПК / отм./ . Именно на това основание / пр. последно на същата разпоредба / жалбоподателят твърди , че е претендирал обезсилването на изпълнителния лист, по който кредиторът е завел ново изпълнително дело - № 20101110410557 на ДСИ , 2 отделение , 7 участък, с влезлия в сила отказ за чието спиране съдилищата недопустимо са обосновали отказ за разглеждане искането за обезсилване на изпълнителния лист . В обосноваване допускане на касационното обжалване страната формулира следния въпрос : Подлежи ли на обезсилване изпълнителен лист , издаден на основание акт , постановен по реда на чл. 237 ГПК / отм. / , когато при подадено от длъжника възражение по чл. 250 ал.1 ГПК / отм. / и спряно на основание ал. 2 на същата разпоредба изпълнение , кредиторът не е предявил установителен иск за вземането си , съгласно чл.252 ГПК / отм./ ? Обосновава допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК с постановени от ВКС и СГС определения : опр.№ 634 по ч.т.д.№ 92 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС , опр.№ 88 по ч.т..д. № 510 / 2009 год. на І т.о. на ВКС , опр.№ 52 по ч.т.д.№ 797/ 2011 год. ІІ т.о. на ВКС, опр.№ 480 по ч.гр.д.№ 221 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС и опр. от 31.05.2001 год. по ч.гр.д.№ 470 / 2001 год. на СГС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК, предвид потвърдителния характер на въззивното определение спрямо преграждащия произнасянето по молбата на страната характер на първоинстанционното определение .
Формулираният въпрос изчерпва съдържанието на конкретна правна норма - чл.252 вр. с чл.250 ГПК / отм./ , като приложението й не е обусловено от специфично въведени с него предпоставки или условия , предпоставящи тълкуването й . Същият е относим към основание за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, различно от основанията по чл. 280 ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като именно приложението на нормата на чл.252 ГПК /отм./ е предпоставило оставянето без разглеждане молбата за обезсилване на изпълнителния лист, предвид оставено без разглеждане искане за спиране на изпълнението , но на повторно образуваното изпълнително дело , въз основа на същия изпълнителен лист , не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК . Опр.№ 634 по ч.т.д.№ 92 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС , опр.№ 88 по ч.т..д. № 510 / 2009 год. на І т.о. на ВКС , опр. № 52 по ч.т.д.№ 797/ 2011 год. ІІ т.о. на ВКС / първите две в производство по чл. 274 ал.3 ГПК, но при недопускане касационното обжалване, а третото - оставящо без разглеждане частната жалба / не формират задължителна съдебна практика по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК . Опр.№ 480 по ч.гр.д.№ 221 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС формира такава , но по различен от формулирания правен въпрос : Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника , срещу когото има издадена заповед за изпълнение, извън хипотезата на чл.424 ГПК ?. Опр. от 31.05.2001 год. по ч.гр.д.№ 470 / 2001 год. на СГС няма доказателства да е влязло в сила , а и касае различен от поставения правен въпрос : за допустимо повторно издаване на изпълнителен лист въз основа запис на заповед, при вече издаден такъв по реда на чл. 237 ГПК / отм. /, по който не е бил предявен иск от кредитора по реда на чл.252 ГПК / отм. / и така издаденият първоначално изпълнителен лист е бил обезсилен .
Независимо от преждеизложеното и като служебно задължен да следи за вероятна недопустимост на съдебните актове в производството по допускане на касационното обжалване , и без формулиран въпрос за недопустимост , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира,че както първоинстанционният , така и въззивният съд са се произнесли в отклонение от принципа за диспозитивното начало и в противоречие с твърдените от ищеца, като обуславящи претенцията му за обезсилване на изпълнителния лист , обстоятелства . Същото не се претендира / а и не би могло кумулативно , с оглед приложение разпоредбата на чл.252 вр. с чл. 250 ГПК отм. / спрямо новообразуваното изпълнително дело № 20101110410557 на ДСИ , 2 отделение , 7 участък , а на основание твърдените като предходно осъществили се факти : че по така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело / № 2180 / 2001 год. по описа на СИС , І отд. , 1 уч. / , по възражение на [фирма] същото е било спряно, на основание чл.250 ал.2 ГПК / отм. / , видно от представено с молбата определение от 18.05.2001 год. по гр.д.№ 3471 / 2001 год. на СРС , І г.о. , 29 състав , а впоследствие и прекратено , като кредиторът не е предявил установителен иск за вземането си, съгласно чл. 252 ГПК / отм. /.
С оглед преждеизложеното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9540 / 21.05.2013 год., постановено по гр.д.№ 11545 / 2011 год. на СГС .
ОБЕЗСИЛВА определение № 9540 / 21.05.2013 год., постановено по гр.д.№ 11545 / 2011 год. на СГС и потвърденото със същото определение на СРС , постановено на 16.06.2011 год. по гр.д.№ 4983/ 2011 година.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне в съответствие с обстоятелствената част на искането за обезсилване на изпълнителен лист .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|