Р Е Ш Е Н И Е № 50122 гр. София, 15.01.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на дванадесети декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1766 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. Г. срещу решение №205 от 28.04.2022 г. по в.т.д.№120/2022 г. на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №260355 от 10.12.2021 г. по т.д.№37/2021 г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. С. Г. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 63 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 10.08.2020 г., ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е допуснал грешка относно автомобила, в който е пътувал пострадалия, както и относно мястото на удара върху автомобила при ПТП, респективно изводите за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, са необосновани, като неправилно е приложен и принципът на справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №50489 от 25.09.2023 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалия ищец. Установил е от писмените доказателства и гласните доказателства и от заключенията на приетите по делото САТМЕ и СПЕ, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП са следните увреждания на ищеца: контузия на тялото, фрактура на десните странични израстъци на 1, 2, 3, 4 и 5 лумбални /поясни/ прешлени и бодлестия израстък на 5 лумбален прешлен, фрактура на дясната горна арка на пубисната /срамна/ кост и фрактура на ацетабулума без дислокация. Посочил е, че лечението на така описаните телесни увреждания включвало поставен тораколумбален имобилизиращ корсет за шест месеца, постелен режим за три месеца и медикаментозна терапия, както и рехабилитация след шест месеца, като през първите четири месеца ищецът е бил обездвижен, без право на сваляне на поставения корсет, а през следващите три месеца той е можел да сваля обездвижващия корсет само при хигиенни дейности в леглото и при физиотерапия и балнеолечение. Движенията в кръста, таза и долния десен крайник на ищеца били силно болезнени и затруднени, като в първите три до четири месеца е бил изцяло зависим от други хора за хигиена, обличане и събличане, придвижване, приготвяне на храна и самостоятелно хранене, в следващите три месеца той също е бил зависим от други хора, но за по-малък обем дейности, а ищецът ще усеща болки в областта на фрактурите при промяна във влажността, температурата, физическата натовареност, продължителен прав стоеж, навеждане и повдигане на предмети, повиване в кръста, бързо ходене и бягане в рамките до 10-12 месеца от травмата при добро развитие на оздравяването, правилно проведен режим и балнео и физиолечение. Една година и три месеца след ПТП, ищецът е възстановен, придвижва се сам, без помощни средства и без придружител, не носи колан и може да извършва ежедневните си дейности, като има епизодични болки в дясната тазобедрена става и в кръста при по-сериозни натоварвания и при студ, като към този момент ищецът все още не може да се движи бързо и да бяга, повратливостта в кръста не е в пълен обем, а е ограничена и придружена с болки. При ищеца се наблюдава много висока степен на ситуативна и личностова тревожност като качество на характера му, налице са изразени проблеми, породени от преживяната остра стресова реакция в резултат на ПТП, като съществува потенциален риск тези проблеми да бъдат задълбочени, тъй като травмата не е преработена, случилото се е довело до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство в адаптацията с повишено чувство на отчаяние, несигурност и тревожност, което налагало консултация с психиатър и евентуално медикаментозна терапия, а тази болестна симптоматика е с умерена степен на изразеност, като води до субективен дистрес и все още затруднява цялостното личностово и социално функциониране. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил обсъдените по-горе физически увреждания и психически травми, които са в пряка причинна връзка с ПТП, продължителността на болките и страданията, вида на проведеното лечение, отражението им върху начина на живот на ищеца, върху душевното му състояние и върху отношението му към околния свят и хората, като всичко това, наред с обстоятелството, че става дума за мъж, който към момента на ПТП е бил на 30 години, активно работещ и спортуващ, а сега претърпените увреждания му пречат да прави всичко това, както и фактът, че при ищеца се е стигнало до разстройство в адаптацията и трайна промяна на личността, дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобразен и с конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за справедливост, е 90 000 лв. По спорния между страните въпрос за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че той се е возил без поставен предпазен колан, съдът е изложил съображения, че ищецът е пострадал при ПТП, при което са се сблъскали лек автомобил „Мерцедес“, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Ауди“, като ищецът е бил пътник на предната дясна седалка до шофьора в лекия автомобил „Ауди“, а обстоятелството, че той е бил без поставен предпазен колан, е установено по делото с експертизата, чието заключение по този въпрос не се опровергава от други доказателства. Установил е, че ударът между автомобилите е настъпил челно в предната лява част на автомобил „Ауди“, като заключението на вещите лица е категорично, че тялото на ищеца, който се е возил на дясната седалка на лекия автомобил „Ауди“ до шофьора без предпазен колан, е контактувало с вътрешния интериор на предната дясна врата и че при правилно поставен обезопасителен колан в момента на удара, бедреният клон на колана би задържал тялото му на седалката и би предотвратил свободното движение в купето на автомобила. При това заключение и съобразявайки вида и местоположението на получените травми, които се намират в лумбалната област и в областта на таза, съдът е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като става дума за челен удар, при който обезопасителният колан би задържал тялото към седалката и не би се стигнало до уврежданията, причинени на ищеца. Счел е, че този извод не се променя от посоченото в заключението, че с оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП, раменният клон на колана не би имал възпиращо действие за движението на горната част на тялото настрани - в случая не се претендира обезщетение за наранявания по горната част на тялото, а за такива в долната му част, по-конкретно в таза и лумбалната област, поради което от значение е заключението, касаещо именно тази част от тялото и то е, че предпазният колан би задържал тялото на седалката, което дава основание да се приеме, че не би се стигнало до наранявания, съвпадащи по вид и интензитет с тези, за които се претендира обезщетението. По изложените съображения е намерил, че е налице значителен принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, до който не би се стигнало или поне не в описаната по-горе тежка степен на уврежданията по тялото от кръста надолу, при наличие на поставен предпазен колан и е определил размера на приноса на 30%. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна практика на ВКС, вкл. задължителна, с оглед разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според която, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията, дадени в посочената практика. За да достигне до извод за наличие на принос на увредения ищец към вредоносния резултат, въззивният съд е направил необосновани фактически констатации по отношение на лекия автомобил, в който ищецът е бил пасажер. Безспорно е между страните по делото, а и се установява от събраните по делото доказателства, че В. С. Г. е пътувал на предната дясна седалка до шофьора в лекия автомобил „Мерцедес“, а не в лекия автомобил „Ауди“ /както необосновано е приел въззивния съд/, респективно е несъмнено, че ударът между автомобилите е настъпил челно в предната лява част на автомобил „Ауди“ и странично, в дясната страна /предна и задна десни врати/ на лекия автомобил „Мерцедес“, от която страна е седял ищецът. В резултат на удара, поради контактуването на тялото на ищеца с вътрешния интериор на предната дясна врата, е получена фрактура на десните странични израстъци на 1,2,3,4 и 5 лумбални /поясни/ прешлени и бодлестия израстък на 5 лумбален прешлен, фактура на дясната горна арка на пубисната /срамна/ кост и фрактура на ацетабулума без дислокация, т.е. травмите в резултат на ПТП са в долната част на тялото, от кръста надолу. Действително по делото е установено, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Според заключението на вещите лица обаче, предпазният колан стопира движението на тялото при удар, но няма възпиращо действие на горната му част поради центробежните сили и при поставен колан, горните крайници и главата на ищеца биха се ударили във вътрешния интериор на купето, а в случая в тези части на тялото на ищеца няма контузия. С оглед изложеното следва несъмнен извод, че при поставен обезопасителен колан към момента на ПТП, тялото на ищеца, застопорено за предна дясна седалка /бедреният клон на колана би го задържало на седалката/, също би осъществило /вероятно по-интензивен/ контакт с вътрешния интериор на предната дясна врата, в която е бил съсредоточен удара, като освен получените увреждания, ищецът вероятно би получил увреждания и на горните крайници, и на главата, каквито в случая липсват. Т.е. в процесната хипотеза не се установява, че травмите на ищеца са в резултат на свободното му движение в купето на автомобила, респективно, че поведението му /изразяващо се в пътуване без предпазен обезопасителен колан/ е допринесло за увреждането. Ето защо и при приетото от въззивния съд, че дължимият размер на обезщетение за неимуществени вреди е от 90 000 лв., извод направен след детайлен и внимателен анализ на установените по делото факти и при съобразяване на посочените в практиката на ВКС критерии, които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция отхвърлящо иска по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 63 000 лв. до 90 000 лв. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на още 27 000 лв., ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която В. С. Г. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство над сумата от 120 лв. до присъдения размер от 258.42 лв., както и в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което В. С. Г. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция над сумата от 143.84 лв. до присъдения размер от 249.55 лв. В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция, отхвърлящо иска за разликата от сумата от 90 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС Стара Загора, държавна такса в размер на още 1080 лв. и разноски за възнаграждение за вещи лица, заплатени от бюджета на съда в размер на още 125.44 лв., по сметка на АС Пловдив, държавна такса в размер на още 540 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 540 лв. В полза на адвокат К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ пред първата и въззивната инстанции, съответно в размер на още 919.75 лв. и 306.19 лв. С оглед изхода на спора ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на В. С. Г. сумата от 1613.79 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №205 от 28.04.2022 г. по в.т.д.№120/2022 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №260355 от 10.12.2021 г. по т.д.№37/2021 г. на ОС Стара Загора, в частта, с които е отхвърлен предявеният от В. С. Г. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 63 000 лв. до сумата от 90 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 10.08.2020 г., ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното изплащане, в частта му, с която е потвърдено решение №260355 от 10.12.2021 г. по т.д.№37/2021 г. на ОС Стара Загора, в частта с която В. С. Г. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция над сумата от 143.84 лв. до присъдения размер от 249.55 лв. и в частта му, с която В. С. Г. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство над сумата от 120 лв. до присъдения размер от 258.42 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на В. С. Г., ЕГН [ЕГН] допълнително сума от 27 000 лв. /разлика между присъдената сума от 63 000 лв. до сумата от 90 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 10.08.2020 г., ведно със законната лихва от 03.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1613.79 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ОС Стара Загора, държавна такса в размер на още 1080 лв. и разноски за възнаграждение за вещи лица, заплатени от бюджета на съда в размер на още 125.44 лв., по сметка на АС Пловдив, държавна такса в размер на още 540 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 540 лв. ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат П. Д. К. от САК, личен номер [ЕГН], на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ пред първата инстанция в размер на още 919.75 лв. и пред въззивната инстанции, в размер на още 306.19 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение №205 от 28.04.2022 г. по в.т.д.№120/2022 г. на АС Пловдив в частта му, с която е потвърдено решение №260355 от 10.12.2021 г. по т.д.№37/2021 г. на ОС Стара Загора, в частта, с които е отхвърлен предявеният от В. С. Г. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 90 000 лв. до сумата от 150 000 лв. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.