Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * щети причинени от пътно-транспортно проишествие * делинквент * допустимост на иск


3



Р Е Ш Е Н И Е

№ 119

С., 06,11, 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 22 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 143/ 2011 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. АД-С. против решение от 11.10.2010 г. по в.гр.д. № 630/2010 г. на Пловдивски АС, /а не на СГС/, в частта с която се потвърждава решение по гр.д. № 328/2009 г. на Пловдивски ОС в частта, с която, на основание чл.226,ал.1 КЗ, касаторът е осъден да заплати на Н. Г. Н. от П. сумата 70 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на майка й на 22.08.2008 г. в резултата на ПТП, като са пресъдени и разноски.
Ответницата по касационната жалба Н. е подала отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 и чл.281,т.2 ГПК, тъй като нямало плащане по изп.лист. Претендира за разноски.
В касационната жалба се твърди, че искът за неимуществени вреди е недопустим, тъй като вече е бил предявен, като граждански, в наказателното производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК отново се поставя същия въпрос и се твърди противоречие с Р № 82/7.07.2009 г. по т.д. № 28/2009 г. на ВКС-І т.о.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол.
Затова, с определение № 711/15.11.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на иска за неимуществени вреди.
Налице е нова задължителна практика на ВКС.
Съгласно т.1 ТР 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД, има евентуално значение само за основателността на прекия иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ.
Деликтното право и прякото право не съществуват в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, а те съществуват успоредно, като конкуриращи се, без да се изключват взаимно.
По основателността на иска. Касационна жалба не съдържа мотиви и доводи по оплакването за неправилност, съобразно изискването на чл.284,ал.1,т.4 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и затова решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.293,ал.1 ГПК, ВКС-І т.о.

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение от 11.10.2010 г. по в.гр.д. № 630/2010 г. на Пловдивски АС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Н.Н. от П. сумата 70 000 лв. неимуществени вреди на основание чл.226,ал.1 КЗ ведно с припадащите се разноски.

Осъжда Л. АД-С. да заплати на Н. Г. Н. от П. сумата 5 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: