Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 03.02.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …осемнадесети януари …… две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …ИВАЙЛО СИМОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 1018.. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Р. Г., защитник на подсъдимия Б. Д. Б., срещу решение № 102226/13.07.2020 г. по внохд № 478/20 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 1/ 17.01.2019 г. по нохд № 154/2018 г. на Пернишкия окръжен съд. Наведени са доводи за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и адв. Д., повереник на частните обвинители Д. Н. и Н. Г. мотивират становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъдата Пернишкия окръжен съд признал подсъдимия Б. Б. за виновен в това, че на 19.11.2017 г. в [населено място], на път 1-6, на километър 80+ 800, при управление на автобус „Мерцедес“ нарушил разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н. И., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.“В“ и чл. 55 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Оправдал го по обвинението да е допуснал нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДП. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбата е неоснователна. Наведените в нея доводи за неизясненост на въпроса каква е максимално допустимата скорост за движение в участъка от пътя, където е реализирано пътно-транспортното произшествие, не се споделят от касационния състав. На л.11 от решението, въззивният съд се е спрял подробно на този спорен въпрос, който се явява и от съществено значение за правилното решаване на делото. За изясняването му е ползвал допустими и относими доказателствени източници- официални документи от Агенция „Пътна инфраструктура“ относно организацията на движението в пътния участък. Те са издадени от органа, оторизиран да поставя пътните знаци и да удостоверява каква е конкретната регулация на пътя. Съдът е мотивирал защо стича, че следва именно въз основа на тях да изгради фактическите си изводи, а не да ползва информацията, съдържаща се в писмото от ОДМВР П., нито информацията от медиите. Не са налице твърдяните от защитата процесуални нарушения- необсъждане на доказателства, игнориране на „случайни писмени доказателства“, вменяване на подсъдимия на доказателствената тежест в наказателния процес, придаване на предварително установена сила на част от доказателствата. Обективният прочит на съдебните мотиви разкрива, че съдът е изградил извода относно максимално допустимата скорост от 50 км.ч. в конкретния участък от пътя, съобразявайки не само информацията от АПИ, но и тази, съдържащата се в огледния протокол, от който е видно, че местопроизшествието е в района на пътен възел „Х. д.“, където пътният знак за ограничение на скоростта от 60 км.ч. не е относим. Обсъдени са възраженията на защитата относно обосноваността на първоинстанционната присъда в тази й част, като твърдението, че се касае за скоростна магистрала, където допустимата скорост е 80 км.ч. е отхвърлено като неоснователно, с подробни и убедителни съображения, които не е нужно да се повтарят. Следва само да се добави, че установената по експертен път скорост, с която се е движил автобуса преди подсъдимият да задейства спирачната система, а именно 87 км.ч, надвишава дори претендираната от защитата максимално допустима такава от 80 км.ч. , т.е нарушението на чл. 21 от ЗДП е безспорно. В жалбата не се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон, поради което ВКС не е в състояние да даде отговор на немотивирани оплаквания. Въззивният съд правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ от НК, като е приел съпричиняване в престъпления резултат от страна на пострадалия. Съдебния акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102226/ 13.07.2020 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 478/20 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: