Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * задължения на въззивния съд * мотиви на въззивно решение

Р Е Ш Е Н И Е

№.75

гр. София,13.03.2025 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№712 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИВП-11“ ЕООД срещу решение №33 от 05.02.2023 г. по в.гр.д.№837/2022 г. на ОС Плевен. С обжалваното решение е потвърдено решение №1479 от 13.10.2022 г. по гр.д.№1267/2022 г. на РС Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ИВП-11“ ЕООД срещу „Новако строй“ ЕООД иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.266 от ЗЗД за признаване на установено, че „Новако строй“ ЕООД дължи на „ИВП-11“ ЕООД сумата от 23 817.25 лв. главница по данъчна фактура №[ЕГН]/19.08.2021 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№79015/2021 г. на РС Плевен.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че задължението на ищеца към ответника, респективно на ответника към неговия възложител /АПИ/ е изпълнено и прието, което обуславя правото на ищеца изпълнител да получи уговореното възнаграждение, което несъмнено е изискуемо. Излагат се съображения, че уговорката, че възложителят ще плати, когато на него в качеството на изпълнител му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това, с оглед грижата на добрия търговец, следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице.
Ответникът по касация „Новако строй“ ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №1808 от 28.06.2024 г. решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Има ли задължение въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи, кои правно релевантни факти счита за установени, както и длъжен ли е да изложи точни, ясни и убедителни мотиви и да отговори ясно и определено на всички правнорелевантни въпроси.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил, че с процесния договор за СМР (услуги) ответникът е възложил на ищеца да изпълни срещу възнаграждение, поддържане на републикански пътища на територията на ОУ Плевен. Приел е, че в хипотеза на споделен риск страните са се договорили, че възложителят ще заплати дължимите суми в седмодневен срок след разплащане на извършените работи от АПИ с платежно нареждане по сметка на изпълнителя. Намерил е, че посочената клауза не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това с оглед грижата на добрия търговец, следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението от възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Изложил е съображения, че в случая не се установява наличие на уговорка на условие, чието несбъдване е в интерес на ответника, не е налице поведение на ответника, което да е в причинна връзка с несбъдване на условието и не е налице недобросъвестно поведение от страна на ответника. Посочил е, че наведените едва във въззивната жалба доводи, относно неизпълнение от ответника на задължение за сбъдване на условието и за приложение на чл.25, ал.1, изр.2 от ЗЗД, са неоснователни, тъй като ответникът е извършил необходимите действия, на база на които АПИ е следвало да извърши плащане (подаден е необходимият сертификат по повод извършените и фактурирани дейности), но такова не е извършено. В този смисъл е достигнал до извод, че вземането на ищеца не е изискуемо, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна съдебна практика на ВКС, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК (решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и мн.други), с които се приема, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, а в случая въпреки изрично наведените във въззивната жалба доводи, че следва да се вземе предвид кога и в какъв срок са осъществени от възложителя задълженията му спрямо третото лице (подадени ли са от страна на ответника към третото лице АПИ и в какъв срок и стойности изпълнените дейности), въззивният съд (макар и формално да се е позовал на съществуващата константна практика на ВКС относно приложението на клауза, поставяща изпълнението на задължението на възложителя по договор за изработка да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна на трето за договора лице) не е изследвал времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя спрямо третото лице, с което се свързва тълкуването на предпоставките, които страните са визирали при договаряне на такава клауза. Допуснатото процесуално нарушение от въззивния съд е рефлектирало върху правилността на въззивното решение и съставлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, поради което въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС дължи произнасяне по съществото на спора.
Във въззивното решение е направен незаконосъобразен извод, че вземането на ищеца в размер на 23 817.25 лв., за осъществената от него (качествено и в срок) дейност по сключения между страните процесен договор от 01.03.2021 г., за което вземане е издадена фактура №00000011 от 19.08.2021 г. (осчетоводена от ответното дружество), не е изискуемо. Действително в чл.2.3 от процесния договор страните са се договорили, че възложителят ответник ще заплати дължимите суми в седмодневен срок след разплащане от АПИ на извършените работи по сключения между агенцията и ответника договор за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, а такова плащане към ответника не е постъпило. Следва да се посочи обаче, че постигнатата в процесния договор уговорка не е равнозначна на съгласие за безвъзмездно престиране на дължимия по договора резултат в случай, че визираното в клаузата на чл.2.3 обстоятелство не настъпи, а следва да се тълкува като съгласие плащането на дължимото на ищеца изпълнител възнаграждение да бъде отсрочено с оглед на уговорения срок, в който възложителят е следвало да получи плащане от АПИ. Видно е, че съгласно разпоредбите на чл.6, вр. чл.7 от договора за обществена поръчка, възложителят АПИ се е задължил да заплаща на изпълнителя „Новако строй“ ЕООД извършените дейности в тридесетдневен срок от представяне на фактура, на база одобрен от АПИ сертификат за плащане (междинен или месечен), респективно ответникът е имал яснота относно уговорките постигнати с АПИ, като към момента на сключване на процесния договор е знаел какви действия и в какви срокове следва да осъществи, за да получи своевременно заплащане от АПИ за осъществената по договора за обществена поръчка дейности (вкл. е могъл да предвиди и евентуален отказ от одобряване на представен сертификат). От друга страна процесното правоотношение е между равнопоставени стопански субекти и е подчинено на принципа за добросъвестност при упражняване на правата и изпълнение на задълженията на договарящите страни, като добросъвестността предполага, че възложителят ще заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за своевременно извършената и приета без възражения работа, вкл. и че ще осигури средства за изплащане в разумен срок на цялото дължимо възнаграждение, дори и в случай, че предвиденото в чл.2.3 от договора обстоятелство не настъпи. В процесната хипотеза се установява, че ответникът е подал сертификат за плащане към АПИ едва на 18.02.2022 г., въпреки, че процесната фактура е получена и осчетоводена още през м.08.2021 г., респективно ответникът е могъл и е следвало да подаде сертификат за плащане (месечен или междинен), непосредствено след получаването й. Установява се също така, че несвоевременно подаденият сертификат не е бил одобрен, респективно плащане от АПИ не е постъпило (вкл. и към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд - 21.01.2023 г.). В този смисъл настоящият състав намира, че към 21.12.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изискуемостта на вземането на ищеца за процесното възнаграждение е била настъпила (уговорения срок, в който възложителят при своевременно и надлежно подаден сертификат е следвало да получи плащане от АПИ, е бил изтекъл), поради което възложителят дължи заплащане на възнаграждението (по аргумент от разпоредбата на чл.81 ЗЗД липсата на налични парични средства за реализиране на плащането е ирелевантна за настъпването на изискуемостта).
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските, следва да бъде отменено.
Ответникът „Новако строй“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2696.36 лв., разноски за заповедното производство, сумата от 2076.36 лв., разноски пред първоинстанционния съд, сумата от 476.35 лв., разноски пред въззивната инстанция и сумата от 3006.35 лв., разноски пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №33 от 05.02.2023 г. по в.гр.д.№837/2022 г. на ОС Плевен и потвърденото с него решение №1479 от 13.10.2022 г. по гр.д.№1267/2022 г. на РС Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ИВП-11“ ЕООД срещу „Новако строй“ ЕООД иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.266 от ЗЗД за признаване на установено, че „Новако строй“ ЕООД дължи на „ИВП-11“ ЕООД сумата от 23 817.25 лв. главница по данъчна фактура №[ЕГН]/19.08.2021 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№79015/2021 г. на РС Плевен и с която „ИВП-11“ ЕООД е осъдено да заплати на „Новако строй“ ЕООД сумата от 1500 лв., разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че „Новако строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] дължи на „ИВП-11“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 23 817.25 лв., главница по договор от 01.03.2021 г., за която е издадена данъчна фактура №[ЕГН]/19.08.2021 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№79015/2021 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА „Новако строй“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „ИВП-11“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 2696.36 лв., разноски за заповедното производство, сумата от 2076.36 лв., разноски пред първоинстанционния съд, сумата от 476.35 лв., разноски пред въззивната инстанция и сумата от 3006.35 лв., разноски пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.