Ключови фрази
Иск за лихва * лихва * забава * съсобственост * покана


Р Е Ш Е Н И Е
№ 155/2014
София, 15.01.2015 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 3518/2014 година, и за да се произнесе , взе предвид :

Производство по чл. 290-293 ГПК.
А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. чрез адв. Н. Д. – АК П. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение No 179 от 04. 04. 2014 година по гр.възз.д. Nо 109/2014 година на ОС-Плевен. Поддържа се, че обжалваното решение неправилно, постановено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано .
Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1и т. 1 и т.3 ГПК по материално-правния въпрос за приложение на чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 30 ал.3 ЗС относно необходимостта от писмена покана по см. на чл. 84 ал.2 ЗЗД , за да е налице забава на длъжника - съсобственик за заплащане на лихви по неплатена главница, дължима на основание чл. 30 ал.3 ЗС , в контекста на евентуално противоречие със задължителната съдебна практика – ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС и за еднаквото и точно прилагане с оглед на посочените решения на състави на съдилищата - Решение Nо 304/ 04.06.2009 год. по гр.д. Nо 550/2008 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 1369 / 18.04.1983 год. по гр.д. Nо 4390/1982 год. на ВС-I г.о. относно необходимостта от покана за изпълнение на основното парично задължение за заплащане на припадащата се част от събраните гражданските плодове .
С писмен отговор от адв. С. М.- АК П. като пълномощник и процесуален представител на ответника [фирма] [населено място] , се възразява по основателността на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С посоченото решение , окръжният съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, отменил допълнително решение на първата инстанция, в частта , с която районният съд , по реда на чл. 193 ГПК / отм./ е осъдил ответника [фирма] С. да заплати на наследниците на ищеца д-р Х. В. - А. И. В., В. Х. Я., И. Х. В. и Г. Х. В. , общо сумата 34 598.89 лв. , представляваща лихва за забавено плащане на основно задължение от 127 580.36 лв. за времето 17.12.2007 година до 17.12.2010 година и вместо него е постановил ново решение , с което исковете са отхвърлени и в тази част.
За да отхвърли иска , решаващият съд е приел, че за търсеното обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД е необходими изрично писмено искане, по силата на което длъжникът да бъде поставен в забава и да настъпи изискуемостта на вземането.

По изведения правен въпрос настоящият състав на ВКС приема :
С разясненията на ТР 7/2012 год. се приема , че когато претенцията на неползващия съсобственик на общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от събирани граждански добиви / наем/ по реда на чл. 30 ал.3 ЗС , то писменото поискване по чл. 31ал.2 ЗС не е необходимо, след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице , а действията на съсобственика, сключил договорите за наем, са действия по обикновено управление на общата вещ. От момента на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице , в полза на съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част , възниква вземането за тази част срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване. В същата насока е и посочената съдебна практика по Решение Nо 304/ 04.06.2009 год. по гр.д. Nо 550/2008 год. на ВКС-II г.о. и Решение Nо 1369 / 18.04.1983 год. по гр.д. Nо 4390/1982 год. на ВС-I г.о. касаещи условията за уважаване на иска по чл. 30 ал.2 ЗС.
При неизпълнение на парично задължение,съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В хипотезите на неоснователното обогатяване, като източник да възникне паричното задължение, моментът на изпълнението му не е определен , поради което длъжникът изпада в забава от датата на поканата от страна на кредитора- чл. 84 ал.2 ГПК и от този момент се дължат лихви.
За успешната реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е необходимо покана, като ,от момента в който е получена , длъжникът изпада в забавата относно дължимите лихви. Ако няма писмена покана , лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен.
По отношение съдържанието на поканата, с Решение No 405/ 24.10.2011 год. по гр.д.No 1541/2010 год. на ВКС-IV г.о. е прието, че същата безусловно следва да сочи кое е паричното вземане , чието изпълнение се иска от длъжника. Доколкото с поканата се иска заплащане на обезщетение , дължимо по чл. 31 ал.2 ЗС, то тази покана може да се приеме за покана за заплащане на задължението за лихви за забавеното изпълнение . Когато се претендира обезщетение по чл. 30 ал.3 ЗС, което се дължи без покана, то за да се приеме , че длъжникът е изпаднал в забава и по отношение на претенция по чл. 86 ЗС , следва да има изрично писмено искане.
Настоящият състав на ВКС приема , че изразеното становище следва да бъде споделено, след като се касае до установяване при спор на факта на изпадане в забава на двете специфични и различни по съдържание парични задължения по чл. 31 ал.2 ЗС и това по чл. 30 ал.3 ЗС ,като първото задължение се дължи само при писмена покана до ползващия лично имота съсобственик, а второто се дължи независимо от наличието на покана до другия съсобственик.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба , ВКС съобрази:
С Решение Nо 549/ 15.10.2009 год. по гр.В.д Nо 433/2009 год. на ОС-Плевен, на основание чл. 282 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 34 ЗС е допусната съдебна делба между А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В./ наследници , заместили на основание чл. 120 ГПК/ отм./ първоначалния ищец д-р Х. В. В./ и [фирма] С./ придобил правата на Държавата в съсобствеността по силата на частно правоприемство/ на следните недвижими имоти- МАГАЗИН- нехранителни стоки –южен и МАГАЗИН –нехранителни стоки –среден при права общо 164.25/450 идеални части за наследниците на д-р Х. В. / или по 41.065/450 идеални части за всеки един от тях / и 285.75/450 идеални части за „С. М.‘ О. С..
В първото по делото редовно съдебно заседание от 17.12.2010 година след влизане в сила на решението по допускане на делбата , в качеството си на съсобственици , които не ползват делебените имоти, А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. са поискали, в рамките на заявена претенция по сметки заплащането на обезщетение за ползата от която са били лишени като съсобственици на допуснатите до делба два магазина, поискано с Н..покана от 11.04.2003 година , размер на сумата 378 537 лв. и съответната лихва за забава , на основание чл. 86 ЗЗД ,уточнено в размер на 92 759.25 лв. за всеки един ищец.
С Решение No 700 / 29.04.2011 год. по гр.д.No 798/2003 год.на РС-Плевен, в частта по сметките съдът е приел, че ответникът по иска на А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. не дължи заплащане на обезщетение на основание чл. 31 ал.2 ЗС, тъй като не е налице лично ползване на имота по см. на закона, след като същият е отдаван под наем от ответника на трети лица, претенцията е квалифицирана като такава по чл. 30 ал.3 ЗС като е прието, че ищците- съсобственици, които не са ползвали съсобствените имоти за времето от 17.12.2007 год. до 17.12.2010 год. имат право на съразмерната част от получените от съсобственика, отдавал имота под наем, граждански плодове, в размер на сумата 135 489 лв. , като за разликата до претендираните общо 262 605.41 лв. и за периода от 17.03.2003 год. до 17.12.2007 год., искът е отхвърлен като погасен по давност.
С Решение No 917 от 08.06.2011 година по гр.д.No 798/2003 год., на основание чл. 250 ГПК е допълнено Решение No 700 / 29.04.2011 год. по гр.д.No 798/2003 год.на РС-Плевен, в частта , по иска по сметки на А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В., като на основание чл. 86 ЗЗД е присъдено обезщетение за забава в размер на 101 086.67 лв. на установеното и присъдено парично задължение от 135 489 лв.. Искът по чл. 86 ЗЗД за разликата до предявеният размер и период от време е отхвърлен като погасен по давност.
С Решение No 568/22.11.2011 год. по гр.д.No 651/2011 год. ОС-Плевен е оставил в сила Решение No 700 / 29.04.2011 год. по гр.д.No 798/2003 год.на РС-Плевен, в частта по сметки , заявени от А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. , както в частта , с която е уважен иска на страните , квалифициран по чл. 30 ал.3 ЗС, така и в частта , с която този иск е отхвърлен до заявения пълен размер и период като погасен по давност. Със същото решение е обезсилено Решение No 917 от 08.06.2011 година по гр.д.No 798/2003 год. , като процесуално недопустимо поради грубо нарушение на процесуалните правила за негово разглеждане и делото в тази част е върнато за ново разглеждане. В останалите части, Решение No 700/ 29.04.2011 год. по гр.д.No 798/2003 год.на РС-Плевен е оставено в сила.
С Решение No 459/29.01.2013 год. по гр.д. No 157/2012 год. ВКС- 1 отд. ГК е отменено Решение No 568/22. 11. 2012 год. в частта , с която е потвърдено Решение No 700 / 29.04.2011 год. по гр.д.No 798/2003 год.на РС-Плевен, и е отхвърлен иска на А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. , по чл. 30 ал.3 ЗС за разликата до сумата 262 605.41 лв. и за времето 17.03.2003 год. до 17.12.2007 година , като делото е върнато за ново разглеждане в тази част от въззивния съд с изричното указание относно квалификацията на иска по чл. 30 ал.3 ЗС.‘както и по отношение на приложимостта на общата 5- годишна давност.
При новото разглеждане на спора, по гр.д. No 163/ 2013 год. на ОС-Плевен , при спазване на указанията на ВКС по приложение на закона е прието, че дължимото обезщетение следва да се присъди на основание чл. 30 ал.3 ЗС за времето 17.12.2005 год. до 17 12.2010 година , но при данните , на база изчисление на реално получените от [фирма] суми от наем за ползването на процесните магазини , тази сума е в размер на сумата 127 580.36 лв. т.е. е в размер по нисък от това, присъдено по Решение No 700 / 29.04.2011 год. по гр.д.No 798/2003 год.на РС-Плевен, поради което искът за разликата до претенцията от 262 605.41 е отхвърлен.
С Решение No 179 от 04. 04. 2014 година по гр.възз.д. Nо 109/2014 година на ОС-Плевен , окръжният съд – в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, отменил допълнително решение на първата инстанция, в частта , с която районният съд, при новото разглеждане , по реда на чл. 193 ГПК / отм./ е осъдил ответника [фирма] С. да заплати на наследниците на ищеца д-р Х. В. - А. И. В., В. Х. Я., И. Х. В. и Г. Х. В. , общо сумата 34 598.89 лв. , представляваща лихва за забавено плащане на основно задължение от 127 580.36 лв. за времето 17.12.2007 година до 17.12.2010 година и вместо него е постановил ново решение , с което исковете са отхвърлени изцяло.
За да отхвърли иска , решаващият съд е приел, че за търсеното обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД е необходими изрично писмено искане, по силата на което длъжникът да бъде поставен в забава и да настъпи изискуемостта на вземането, а представената нотариална покана няма нужното съдържание.
Решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на чл. 86 ЗЗД във вр. чл.84 ал.2 ЗЗД. При изложените общи мотиви и дадения отговор на въпроса за необходимостта от покана за изпадане на длъжника в забава когато няма уговорен срок за изпълнение, няма спор , че заявените претенции на ищците А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. следва да бъдат уважени , тъй като изрични техния наследодател е отправил до съсобственика- ответник по иска по чл. 30 ал.3 ЗС „С. М. О. С. искане за заплащане на обезщетение за ползване и при неизпълнение и на следващите се лихви.
Нотариалната покана /л.307/ , изпратена от името на д-р Х. В. , връчена при отказ на 11.04.2003 година съдържа следното искане до С. М. О. С. „ дължите ми обезщетение за ползване на моята собственост в размер на 25 лв. на кв.м. .Сумата следва да ми се изплаща до 15 число всеки месец , като при забава ми дължите и законната лихва“.
Тази нотариална покана следва да се приеме за покана по см. на чл. 84 ал.2 ЗЗД и по отношение на задължението за лихви за забава поради неизпълнение на главното задължение по чл. 30 ал.3 ЗС. Използваната обща формула „дължите ми обезщетение за ползване на моята собственост“ следва да се тълкува в широк смисъл , обхващащ и двете форми на ползване на съсобствен имот само от единия от съсобствениците, а именно както на лично ползване на имота от съсобственика така и на ползване чрез отдаване под наем на имота на трето лице и събиране на граждански плодове. Обстоятелството , че само в хипотезите на чл. 31 ал.2 ЗС законодателят поставя изискването за писмена покана като условие за изискуемост на главното задължение, не изключва възможността да се отправи покана с искане за доброволно плащане на припадащата се част от събрани граждански плодове „като ползване“ , когато имотът е отдаван под наем . След като тази покана съдържа изрично искане , при неизпълнение за заплащане на главното задължение за обезщетение по чл. 30 ал.3 ЗС за дължимост и на следващите се лихви, то следва , че е налице покана по см. на чл. 84 ал.2 ГПК.
При данните по делото 1./ за наличие на влязло в сила Решение No 700 / 29.04.2011 год. по гр.д.No 798/2003 год.на РС-Плевен, с която ответникът [фирма] С. е осъден да заплати на наследниците на д-р Х. В. общо сумата 135 480.31 лв., на основание чл. 30 ал.3 ЗС, съставляваща обезщетение , равняващо се на припадащата се от съсобствеността част на неполучени доходи от наем на процесните магазини, за времето от 17.12.2007 година до 17.12.2010 година; 2./ вляло в сила Решение No 458/31.07.2013 год. по гр.д.No 163/2013 година на ОС-Пловдив , постановено в производство по чл. 218з ГПК / отм./ , с което е отхвърлен иска за разликата до заявения размер от 262 605. 41 лв. , включващ и периода за времето 17.12.2005 година- 17.12.2007 година и 3./ наличие на нот. покана от 11.04.2003 год. , имаща характер на покана по см. на чл. 84 ал.2 ЗЗД , настоящият състав намира , че искът на А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В.,заместили ищеца д-р Х. В. след неговата смърт в качеството им на наследници по закон / е основателен и доказан за сумата от 101 086.67 лв. общо дължимо обезщетение за забава по реда на чл. 86 ЗЗД.
Тезата на защитата по въззивната жалба на [фирма] С. , че с оглед решаващите мотивите на Решение No 458/31.07.2013 год. по гр.д.No 163/2013 година задължението на ответника по чл. 30 ал.3 ЗС възлиза на сума от 127 580.36 лв. и именно това в сумата въз основа на която следва да се определи обезщетението за забава на база дължимата лихва е несъстоятелна. Предмет на въззивното производство по чл. 218з ГПК /отм./ по цитираното по-горе гражданско дело на ОС-Плевен , въз основа на решението на ВКС, е „отхвърлената част на иска по сметки по чл. 30 ал.3 ЗС на наследниците на д-р Х. В.“ и доколкото има формирана сила на пресъдено нещо с диспозитива на посоченото решение, то това касае неоснователността на заявения иск за разликата над 135 480.31 лв. до пълния размер от 262 605.41 лв. С т.н. решаващи мотиви , в рамките на един и същ гражданско правен спор в уважената част, и с последващо съдебно решение в отхвърлената част , въпросът за доказания размер на главното задължение / вземане / по заявения иск не би могъл да се пререши, при наличие на влязло в сила частично осъдително решение на съда.
Въпреки изложените доводи, и в правомощията по чл. 293 ал.1 ГПК настоящият състав намира , че след отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно, са налице предпоставките да бъде постановен съдебен акт по същество за уважаване на заявения иск на А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 30 ал.3 ЗС.
При липса на въззивна жалба от страна на А. И. В., В. Х. Я. , И. Х. В. и Г. Х. В. срещу Решение No 2074 от 16.12.2013 година по гр.д. No 798/ 2003 год. на РС-Плевен , постановено по реда на чл. 193 ГПК / отм./ в частта , с която искът им е отхвърлен за разликата над сумата 34 598.89 лева до заявения размер от 257 580.70 лв. , както и за периода 15.05.2003 година до 16.12.2007 год. и в тази част решението е влязло в сила/ арг. на чл. 219 ал.2 ГПК- отм. / и с оглед разпоредбата на чл. 208 ал.2 ГПК / отм./ и установеният в закона принцип на reformation in peius, настоящият състав намира , че искът по сметки, заявен по реда на чл. 286 ГПК / отм./ във вр. с чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 30 ал.3 ЗС следва да бъде уважен общо за сумата от 34 598.89 лв., представляваща обезщетение за забава на вземане от 135 480.31 лв. за времето от 17.12.2007 година до 17.12.2010 година.
По искането за разноски: искането е основателно в размер на сумата , заплатена като дължими държавни такси , съобразно уважената част от иска в размер на сумата 711.98 лв. , на основание чл. 81 ГПК във р. с чл. 78 ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК във вр. с чл. 208 ал.1 и ал.2 ГПК/ отм./ , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 179 от 04. 04. 2014 година по гр.възз.д. Nо 109/2014 година на ОС-Плевен , в частта , с която е отменено по чл. 196 и сл. ГПК / отм./, допълнително решение на първата инстанция, в частта , с която районният съд , по реда на чл. 193 ГПК / отм./ е осъдил ответника [фирма] С. да заплати на наследниците на ищеца д-р Х. В. - А. И. В., В. Х. Я., И. Х. В. и Г. Х. В. , общо сумата 34 598.89 лв. , представляваща лихва за забавено плащане на основно задължение от 127 580.36 лв. за времето 17.12.2007 година до 17.12.2010 година и е отхвърлен иска и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА С. М. О. С. ЕИК О. , със седалище и адрес на управление С. , 1618 [улица]N 4 – кв. О. к. да заплати на А. И. В. ЕГН [ЕГН], В. Х. Я. ЕГН [ЕГН], И. Х. В. ЕГН [ЕГН] и Г. Х. В. , общо сумата 34 598.89 лв./ тридесет и четири хиляди петстотин деветдесет и осем и 0.89 лева/ , представляваща лихва за забавено плащане на основно задължение от 135 480.31 лв. за времето 17.12.2007 година до 17.12.2010 година , на основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 286 ГПК / отм./ и чл. 30 ал.3 ЗС, както и сумата 711.98 лв. / седемстотин и единадесет и 0.98 лов. / разноски за касационно обжалване на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК..

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: